Решение № 9977 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12923/2017 г.

Решение № 9977 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12923/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, против решение № 370 от 21.09.2017 г., постановено по адм. дело № 53/2017 г. по описа на Административен съд М., с което е отменена негова заповед № ЧР-2 108/15.11.2016 г. Касаторът навежда доводи за недопустимост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК . Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Претендира разноски. О. И. К. Й., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че въпреки написаната от служителката молба за напускане по взаимно съгласие от 15.11.2016 г., това не е достатъчно да се счете, че има надлежно отправено искане от служителката към изпълнителния директор за прекратяване на служебното и правоотношение. Съдът е счел, че преди регистриране на подадената молба за напускане, служителката е написала жалба-опровержение до органа по назначаването, с която същия е уведомен, че написаната от нея молба за напускане е под натиск на служител на име Арнаудов. Съдът е приел, че неизвършването на проверка по горното обстоятелство, неустановяване действителната воля на служителката и издаване на заповед за прекратяване написана по принуда, квалифицират оспорения акт като незаконосъобразен. Решението на Административен съд М. е валидно, допустимо и правилно. Не се кредитират доводите в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение. Същите обосновават разглеждане на делото при просрочена жалба, но доводи за просрочие на жалбата са наведени и пред административния съд, който в тази насока е изложил подробни мотиви, споделящи се изцяло от настоящата инстанция. Съобразно разпоредбата на чл. 103, ал. 1, от ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява по изразено писмено взаимно съгласие на страните, т. е. предполага се наличие на валидно изразена воля на страна по служебното правоотношение за неговото прекратяване. От приетите пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че Йорданова, заемаща длъжност "Главен социален работник" в Дирекция "социално подпомагане"- Лом, е подала молба на 15.11.2016 г. за освобождаване от заеманата длъжност по взаимно съгласие до ИД на АСП. На същата дата обаче, служителката е изпатила писмо по електронна поща до органа по назначаване, в което изрично заявява, че не желае да напусне работата си, и моли ИД на АСП да разпореди извършване на проверка по случая и да приеме, че не е подала доброволно молба за напускане, а под заплаха и натиск. Правилен е извода на решаващия съд, че при тези обстоятелства административния орган е следвало да изясни каква е действителна воля на служителката, тъй като при липса на съгласие от страна на служителката не са налице материалноправните предпоставки по чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Вместо да извърши тези действия, и да установи упражнено ли е върху служителката противоправно поведение, целящо да я мотивира да извърши действия, които не желае, както и да изясни налице ли е безспорно съгласие на страната по правоотношението, ИД на АСП е издал оспорената заповед на същата дата -15.11.2016 г., игнорирайки изявленията на служителката, обективирани в цитираното по-горе писмо / изпратено непосредствено след молбата за освобождаване от заеманата длъжност/, според което върху Йорданова е упражнена принуда от директора на инспекторат към АСП и от което писмо е видна волята на служителката да запази работата си. По този начин административния орган е издал оспорената заповед както при липса на материалните предпоставки на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, така и в противоречие с целта на закона и в нарушение основните принципи, които следва да бъдат спазвани от административните органи при упражняване на техните правомощия. В случай са нарушение принципите на законност, съразмерност и истинност. Правомощията на ИД на АСП не са упражнени по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а издаденият акт за прекратяване служебното правоотношение с Йорданова не се основава на действителните факти от значение за случая. Нещо повече, от установената фактическа обстановка по делото е видно, че поредицата от действия, предприети от администрацията на АСП, в лицето на нейни служители са довели до нарушаване на правата, свободите и законните интереси на служителя. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК . Съдебното решение е валидно, допустимо, и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на И. К. Й. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 500 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.06.2018 г. с адвокат С. М.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение