Решение № 13504 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2010 г.

Решение № 13504 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5619/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби от Танчо Иванов Пюскюлев и Димитър Иванов Пюскюлев от гр. Пловдив, против решение № 421/18.03.2010 г., постановено по адм. дело № 993/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив, което е постановено като допълнителното решение към решение № 92/19.01.2010 г., постановено по адм. дело № 993/2009 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В жалбите са наведени доводи за неправилност на двете решения като необосновани и постановени в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Началник ДНСК София - чрез началник на РДНСК Пловдив, представляван от юрк. Асенова счита касационните жалби за неоснователни, а решенията на Административен съд Пловдив са обосновани и законосъобразни, тъй като изводите на първоинстанционния съд, че претенциите за претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи на жалбоподателите са недоказани и неоснователни, са правилни . Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбите намира, че са подадени от надлежни страни, за които решенията са неблагоприятни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими, като разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Танчо Иванов Пюскюлев и Димитър Иванов Пюскюлев срещу Дирекция национален строителен контрол /ДНСК/ на основание чл. 1 от ЗОДОВ, с обща цена на обективно съединени искове 12 500 лв. В исковата молба се твърди, че с Решение № 1740 от 09.02.2009 г. на ВАС - П отд. по адм. дело № 6118/2008 г. е отменен акт на началника на РДНСК Пловдив - Заповед № ДК-10-24/09.06.2005 г. и в резултат на отменения акт на ответника ищците са претърпели вреди - пропуснати ползи, представляващи нереализиран наем от нереализиран строеж. С обжалваното съдебно решение № 92/19.01.2010 г., постановено по адм. дело № 993/2009 г., Административен съд - Пловдив е отхвърлил предявения иск, като недоказан и неоснователен с доводи, че претендираните вреди за пропуснати евентуални ползи от реализирането на строежа, представляващи нереализирани наеми за срока от 2006 г. до 09.02.2009 г. не са в пряка причинна връзка на незаконосъобразния административен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че претендираните обезщетявания са недоказани следва бъдат отхвърлени тъй като на обезщетение по ЗОДОВ подлежат само вредите, които са пряка и непосредствена последица от издадения административен акт. Исковете за обезщетения за вреди от имуществен характер - загуби и пропуснати ползи и неимуществени такива, причинени от незаконосъобразни актове на административни органи или длъжностни лица в тях, се разглеждат от административния съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Последният в чл. 4 урежда материално правния режим на отговорността с препращането за неуредените въпроси към гражданските закони - § 1 от ЗОДОВ. Искът по глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на непозволеното увреждане, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностните лица. С оглед на това отговорността следва да бъде характеризирана като гаранционно-обезпечителна. За възникването на имущественото право на обезщетение в настоящия случай следва да бъде установена незаконосъобразност на акта на Началник на РДНСК - Пловдив. Наред с това следва да е налице и реално причинена вреда с имуществен характер, която от своя страна да е в пряка причинна връзка с отменения акт . Тези предпоставки съдът приема за недоказани. Такива вреди по делото не се установяват. От доказателствата по делото, безспорно се установява единствено наличието на незаконосъобразен акт на - РДНСК-Пловдив. Действително, държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, но на първо място, следва да се установи наличието на вреда, и на второ място, тя да се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт, издаден от длъжностни лица на ответника по делото. В тежест на ищеца, който претендира обезщетението на основание чл. 1 от ЗОДОВ е, да представи доказателства, установяващи по безспорен и категоричен начин наличието на вреда, както и причинната връзка. В тази връзка не се представиха доказателства по делото от страна на ищеца. Доколкото единствено вината се предполага при непозволеното увреждане, от където произтича и отговорността по специалния ЗОДОВ, както и с оглед тежестта от доказването, съдът приема за несъществуващо твърдението на ищеца за наличието на вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт на ответника и тази вреда. Мотивите на съда в представените по делото решения по обжалването на незаконосъобразния акт на ответника не могат да се ползват с доказателствена сила в настоящия процес, доколкото те не се ползват със сила на присъдено нещо. Твърденията в исковата молба се свеждат до това, че със забавеното издаване на строително разрешение № 98/23.03.2005 г., издадено от Главен архитект на Община Пловдив, Район "Централен" ищците поради неизвършване на строителството на обектите предмет на същото през 2005 г. - 2006 г. на цена по-ниска според тях от тази, на която биха извършили същото строителство към м. февруари 2009 г. и с това били претърпели вреди за разликата в цената, както и се твърдят и претендират неполучени доходи от наем от неизградената част от сградата за периода октомври 2006 г. до 09.02.2009 г. Не са ангажирани доказателства, от ищците, че те след издаването на строително разрешение № 98/23.03.2005 г., от Главен архитект на Община Пловдив, район "Централен" до оспорването му 11.04.2005 г. са предприели действия по реализиране на инициативата по горното строително разрешение Решението е правилно и следва да се остави в сила. Подробно са обсъдени приложените писмени доказателства и съдът правилно е приел, че в случая не са налице условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не са налице сочените в касационната жалба касационни основания. Решението е обосновано, съдът е обсъдил подробно събраните писмени доказателства и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В рамките на процеса съдът е събирал редица доказателства, които по своята същност, логичност, последователност, пълнота и относимост спрямо претенцията не могат поотделно и в съвкупност да обосноват извод за претърпените на основанията по чл. 1 ЗОДОВ по твърденията на ищеца претендирани имуществени вреди, както и невъзможността за безусловно установяване размера на пропуснатите ползи. Във всички случаи наличието на вреди е част от предмета на доказване, а от друга страна действително не е било безспорно установен размера на твърдените вреди от ищеца, както и дали те се дължат като пряка последица единствено и само на отменения като незаконосъобразен административен акт, поради което иска правилно и обосновано е бил отхвърлен. Поради това, правилно съдът е приел, че след като събраните по делото данни не установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищците имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт на администрацията, то предявеният иск по чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ правилно е бил отхвърлен, като недоказан и неоснователен. Решенията в своята цялост, при неустановеност на наведените пороци като валидни, допустими и правилни следва да бъдат оставени в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,