Решение № 240 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5771/2012 г.

Решение № 240 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5771/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Узунов против решение № 686/13.02.2012 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 8134/2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Георги Узунов против ревизионен акт (РА) № 141010060/08.04.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1191/14.07.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - София. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Конкретното оплакване на касатора е, че съдът не е изложил мотиви по възражението му за изтекла погасителна давност за задълженията, установени за периода 2004 - 2006 години. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" - София не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора съдът е приложил правилно материалния закон, приемайки, че РА е законосъобразен. Също така се поддържа, че не са допуснати съдопроизводствени нарушения от съда, тъй като са обсъдени твърденията на жалбоподателя и доказателствата по делото. Сочи се, че съдът е изложил мотиви, макар и пестеливи по възражението за погасителна давност. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, на неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е РА, индивидуализиран по-горе. С него на ревизирания субект са установени задължения по ЗОДФЛ за 2004 - 2006 г. и задължения по ЗДДФЛ за 2007 - 2009 г. Ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради установено основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 и т. 2 от същия кодекс. Данъчната основа за всичките ревизирани години е определена чрез установяване на паричния поток на лицето. Установено е, че през ревизирания период лицето не е реализирало доходи (с изключение за 2009 г.), а са налице писмени данни за извършени разходи. За 2009 г. е установено, че разходите надвишават доходите на ревизираното лице. При определяне на данъчната основа приходните органи са съобразили обстоятелството, че семейството на лицето е двучленно и са обложили половината от установената данъчна основа. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА приемайки, че жалбоподателят не е опровергал констатациите в РА. Съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя за получена сума в размер на 30 000 лева от неговите родители. Преценил е като неоснователно възражението за изтекла погасителна давност за периода 2004 - 2006 г. по съображенията, изложени от решаващия орган. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението като правилно. Съдът не е допуснал съдопроизводствени нарушения. Подробно е обсъдено възражението на жалбоподателя за получена сума от неговите родители. По този въпрос съдът е направил правилна преценка на доказателствата по делото, приемайки за недоказана тезата на жалбоподателя. Както правилно е посочено в обжалваното решение, по делото липсват данни, както относно обстоятелството, че тази сума е притежавана от родителите на лицето, така и че тя му е предадена. Правилно, съдът е преценил като неоснователно възражението за изтекла погасителна давност. Приложимата разпоредба за 2004 и 2005 г. е чл. 140, ал. 1 от ДПК, която разпорежда, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. За 2006 г. приложимият текст е чл. 171, ал. 1 от ДОПК, който разпорежда, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Задължението за 2004 г. е следвало да се плати през 2005 г. Давностният срок започва да тече от 01.01.2006 г. и изтича на 01.01.2011 г. Теченето на давността е спряно със започването на данъчната ревизия на осн. чл. 141, т. 1 от ДПК (отм.) на 15.11.2010 г. с връчването на Заповед за възлагане на ревизия № 1009590/05.11.2010 г. и с обжалването на РА на осн. чл. 141, т. 5 от ДПК, което продължава и към настоящия момент. Към 15.11.2010 г. са изтекли 4 г. 10 месеца и 15 дни. Следователно, към настоящия момент задължението за 2004 г. не е погасено. По същите съображения не са погасени задълженията и за 2005 и 2006 г. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд преценява решението на административния съд като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд