Решение № 14969 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6097/2012 г.

Решение № 14969 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6097/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна срещу Решение № 622/8.03.2012 г., постановено по адм. дело № 3212/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 1100418/18.05.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 490/16.08.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Ганчо Златев Ганчев не изразява становище по основателността на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството по адм. дело № 3212/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Варна е законосъобразността и обосноваността на РА № 1100418/18.05.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 490/16.08.2011 г. на Директора на Дирекция"ОУИ" - гр. Варна, с който за данъчни периоди м. 02 и 05.2004 г. е начислен ДДС в размер общо на 24 274,38 лв., определен е данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. и 2004 г. в размер общо на 37 274,37 лв. в резултат на определени липси на стоки и непризнато право на данъчен кредит и за невнесените в срок задължения за данъци са начислени лихви. За да обоснове извода си за незаконосъобразност на РА и отмени същия, съдът е приел следното от фактическа и правна страна: През 2003 и 2004 г. Ганчо Златев Ганчев, действащ в качеството си на ЕТ "Виктория - Ганчо Златев" е осъществявал месодобив, месопреработка и търговия с месо в обекти кланница в с. Златия и склад за колбаси. По счетоводни данни към 26.05.2004 г. предприятието на едноличния търговец е отчело като налични животни 46 броя едър рогат добитък и 630 броя свине на обща стойност 125 315,22 лв. На 04.05.2004 г. органи по приходите са извършили проверка на обект - стопански двор и обор - кравеферма, находящи с в с. Ябланово, при която са установили, че броят на наличните животни не съответства на осчетоводения. След като е анализирал приложените по делото Акт за възлагане на данъчна ревизия № 1094/12.10.2005 г. и Заповед за възлагане на ревизия № 1005310/25.11.2010 г. на орган по приходите, съдът е съпоставил посочените в тях адресати, въз основа на което е приел, че не е налице идентичност на данъчните субекти по отношение на които е започнало и възобновено ревизионното производство. В резултат на това е извел заключението, че с процесната ЗВР не е възобновено започналото през 2005 г. ревизионно производство, а е образувано ново производство и то в нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Решаващият състав е посочил още, че дори и да приеме тезата на органа по приходите, че със ЗВР № 1005310/25.11.2010 г. е възобновено спряното ревизионно производство, започнало през 2005 г., то възобновяването е извършено в нарушение на процесуалния закон. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че непредприемането на каквито на действия за възобновяване на ревизионното производство в продължение на четири години след отпадане на основанието за спиране е в противоречие с разпоредбата на чл. 35 от ДОПК и представлява съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност поради отдалечеността във времето да се съберат относимите доказателства, да се извършат проверки на място и да се определят правилно задълженията за данъци на ревизираното лице. Относно приложението на материалния закон решаващият състав е приел, че при изричните мотиви и дадените указания от Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна в Решение № 490/16.08.2011 г. между страните липсва спор, че установените задължения за данъци по ЗОДФЛ за 2003 г. и по ЗДДС за данъчни периоди м. 02 и 05.2004 г. са погасени по давност, поради което те не подлежат на установяване с РА. Освен това, решаващият състав е преценил, че съвкупната преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства опровергава извода на приходната администрация за липси в посочените в РА размери, с оглед на което е прието за неустановено основанието по чл. 23, ал. 2, т. 6 от ЗКПО (отм.) за преобразуване на финансовия резултат. При доказаната въз основа на заключението на вещото лице по проведената ССчЕ реализация през 2004 г. на всички отчетени като налични животни и отчетен приход от тях, съдът е формирал извод, че евентуалната корекция на декларирания финансов резултат би довела до повторно облагане на приходите от живи животни, което е допълнителен мотив за заключението, че РА е материално незаконосъобразен. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Тъй като в жалбата не се съдържат никакви конкретни оплаквания във връзка с релевираните касационни основания, а изложените от съда решаващи мотиви се споделят от настоящия състав, то същите не следва да бъдат преповтаряни. При постановяването на атакувания съдебен акт, решаващият състав не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, не е формирал необосновани фактически и правни изводи и не е нарушил приложимия материален закон, поради което обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение