Решение № 5486 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 316/2014 г.

Решение № 5486 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 316/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 1, пр. 4 и чл. 149, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на прокурор, командирован в Окръжна прокуратура Бургас (ОПрБс), против Решение № 2053/20.11.2013 г., постановено по а. д. № 1081/2013 г. по описа на Административен съд Бургас (АСБс). Касационният протест е подаден в срок и е процесуално допустим. С обжалваното решение, състав на АСБс е отхвърлил протеста на прокурор от ОПрБс за обявяване нищожност на Решение № БС-231-ЕО/2.08.2007 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас (РИОСВБс). Недоволен от решението на АСБс прокурорът, подал първоначалния протест против решението на директора на РИОСВБс, го протестира. Счита същото за неправилно като необосновано и постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което се уважи първоначалния му протест и се прогласи нищожността на решението на директора на РИОСВБс. Ответната страна - директорът на РИОСВБс, не взема становище по касационния протест. Ответната страна - Димитър Костадинов Петров, чрез процесуалния си представител, счита касационния протест за неоснователен. Моли оставяне в сила на обжалваното решение на АСБс. Претендира присъждане на направените от него разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на протеста. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационния протест, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АСБс. То не се оспорва от касатора с изключение на извода та съда, че по делото не може да се установи с категоричност, кога точно е внесено в РИОСВБс, искането по чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредбата за ЕО). Според подателя на касационния протест, това е станало на 3.08.2007 г., т. е. след издаване на решението, обявяването на чиято нищожност се иска. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, не възприема така посоченото фактическо твърдение на касатора. Освен доводите на АСБс за поредността на подаване на необходимите документи от касационния ответник Петров в РИОСВБс, по въпроса може да се направи извод и при сравняване на съдържанието на приложените по делото доказателства. Така в постъпилото в РИОСВБс "Информиране за инвестиционно предложение по чл. 95, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и чл. 4, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда" ("Информиране/то") вх. № 4996/30.07.2007 г. (л. 65), поставило начало на процедурата по преценка необходимостта от издаване на оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) на плана, се съдържат данни единствено за самоличността на инвеститора, гражданството и адреса му, кадастралния номер на имота в който ще се реализира плана, най-общо описание на плана, без посочване на подробности и детайли от него и защитените зони (ЗЗ), в които попада имота. Според касатора, Решение № БС-231-ЕО/2.08.2007 г. (л. 24, 28) на директора на РИОСВБс е издадено само на база на посоченото "Информиране", без издателят на акта да е разполагал с другата необходима информация за плана, задължителна съгласно чл. 8 от Наредбата за ЕО. Това твърдение се основава на поставения входящ номер на "Искане за издаване на преценка на необходимостта от извършване на ЕО" ("Искане/то", л. 34), подадено от инвеститора Петров и входирано на 3.08.2007 г. в РИОСВБс с приложена към него "Информация за преценяване на необходимостта от ЕО" ("Информация/та, л. 36). По делото са налице противоречиви данни по въпроса за поредността на постъпилите през 2007 г. документи в РИОСВБс: от една страна номерата и датата на обжалваното решение и "Искането" с приложена към него "Информация", а от друга - обясненията на Петров, дадени в с. з. пред първоинстанционния съд на 28.10.2013 г. ВАС счита, че за да се даде правилен и обоснован отговор на този спорен фактически въпрос, който е от съществено значение за правилното решаване на спора, следва да бъде съобразено съдържанието на цитираните по-горе три документа: "Информиране" от 30.07.2007 г., Решение № БС-231-ЕО/2.08.2007 г. и "Искането" с приложена "Информация", датирано на 3.08.2007 г. Съдържанието на "Информирането" с вх. № 4996/30.07.2007 г. беше посочено по-горе. Видно от текста на обжалваното Решение № БС-231-ЕО/2.08.2007 г. (л. 24, 28), същото съдържа освен общите данни за поземления имот, върху който ще се реализира плана и всички детайли които го характеризират: брой на жилищните сгради, които се предвижда да се построят, брой възможни обитатели, възможен брой МПС, които ще могат да се разположат върху паркинга, показателите за застрояване - максимална височина, максимална плътност, Кинт, максимално озеленяване, общата площ на имота. Мотивите към решението са изложени в 5 точки. Всички посочени в него детайли на плана, вкл. изложеното в петте мотивиращи го точки, се съдържат освен в решението и в приложената към "Искането" "Информация". Последната е била възложена от ответника Петров и е изготвена от "Лемна екоинвест - България" АД, Бургас на 6.07.2007 г. От горното следва, че твърдението за издаване на решението от директора на РИОСВБс преди постъпване при него на "Искането" и "Информацията" по чл. 8 от Наредбата за ЕО, се явява необосновано. Ако директорът не е разполагал към момента на издаване на обжалвания административен акт с "Информацията", представена от Петров с "Искането", той не би имал обективната възможност да издаде това решение, или поне не би могъл да издаде решение с такова именно съдържание. Фактът, че в него са включени и данни, които са налични само в "Информацията" сочи, че към 2.08.2007 г. тя е била на негово разположение, т. е. тя е внесена в РИОСВБс не на 3.08.2007 г., когато последната е входирана, а преди или най-късно на датата 2.08.2007 г., но във всички случаи преди издаване на обжалваното решение. Неоснователен в тази връзка е и доводът, че ако "Информацията" е била предоставена преди издаване на решението, няма обяснение "логичният въпрос", формулиран в касационния протест, по каква причина РИОСВБс е поискало с Писмо изх. № 4996/30.07.2007 г. (л. 66) от инвеститора да представи подробна информация относно наличието на видовете - предмет на опазване в потенциалните ЗЗ "Ахелой - Равда - Несебър" и "Емине", че следва да се оцени съвместимостта на плана с предмета и целите на потенциалните ЗЗ, както и да се предвидят мерки, които да предотвратят, намалят или прекратят значителни вредни въздействия по време на строителството и експлоатацията на плана по отношение на растителния и животинския свят (стр. 3, абз. I от касационния протест). За това какво точно се е случило на 30.07.2007 г. в РИОСВБс, съдът, разглеждащ делото може да съди единствено от събраните в него доказателства. Ответникът Петров е дал обясненията по въпроса пред АСБс. В същото време ВАС отчита, че житейски е възможно, след постъпване на "Информирането" за плана, същият ден да е било изготвено въпросното писмо на директора до инвеститора и то да е връчено на Петров. След като инвеститора е разполагал с "Информацията", изготвена на 6.07.2007 г., той е могъл да я представи същия ден (както твърди самия той) или в някой от дните преди издаване на обжалваното решение. Доводът, че обжалваното решение е издадено при липсата на необходимото съгласувателно становище по смисъла на чл. 13 от Наредбата за ЕО от страна на специализираните компетентни органи на Министерството на здравеопазването - РИОКОЗ, Бургас, е основателен. Видно от приложеното по делото Писмо изх. № 4996/08.08.2007 г. на директора на РИОСВБс до РИОКОЗ, становище от последното е поискано след като вече е издадено обжалваното решение. Посоченото безспорно съставлява нарушение на материалния закон. Същото обаче, с оглед неговия характер, би могло да доведе до незаконосъобразност на акта, не и до неговата нищожност. Цитирания в касационния протест научен труд на проф. К. Лазаров, в частта му за нищожността на административните актове на основание противоречието им с материалния закон, е разгледано още по-пълно в труда му "Недействителност на административните актове", издание на ИК "Сиела", 1998 г. В студията, на стр. 35, изрично се подчертава, че като критерий за нищожност следва да се приеме, "...Когато сме изправени пред пълно липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е изцяло лишен от законно основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден във основа на никакъв закон, от нито един орган, налице е нищожност". Пороци, от типа на посочените в научния труд, в случая липсват. Постоянна впрочем в тази насока е и практиката на ВАС, с която АСБс се е съобразил. Неотносима към казуса и недопустима за използване в настоящото съдебно производство, се явява представената с касационния протест Съдебно-екологична експертиза, изготвена по а. д. № 392/2013 г. по описа на АСБс. Въпреки, че се отнася за същия поземлен имот, по отношение на който е постановено и обжалваното решение, процесуално недопустимо е използването й, след като тя е била изготвено по друго дело. Забраната е установена в чл. 39, ал. 2 от АПК разпореждащ, че не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. За да се приеме и използва представената експертиза, на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, тя трябва да е била назначена и съобразена от органа, издал административния акт (чл. 49-51 АПК) или от съда, проверяващ неговата валидност и законосъобразност (чл. 171, ал. 2 АПК). Предвид горното, касационният протест се явява неоснователен. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, следва да се остави в сила обжалваното решение на АСБс, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС