Решение № 10802 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5813/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието чрез процесуален представител юрисконсулт Ю. Борисова, против Решение 538/12.03.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1535/2020 г., с което е отменена негова Заповед СД-02-1/03.06.2020 г., с която на Д. Димчев - държавен съдебен изпълнител при Районен съд Панагюрище е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 328б, ал.1, т. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Министерство на правосъдието е осъдено да му заплати разноски 810 лева. Поддържат се съображения за неправилност на решението на административния съд като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество на повдигнатия правен спор, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу заповедта. Ответникът по касация Д. Димчев чрез своя процесуален представител адв. И. Василев от Адвокатска колегия Пловдив е подал писмен отговор на касационната жалба, с който поддържа аргументи за правилност на първоинстанционното съдебно решение и за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Моли съдът да му присъди и сторените пред касационната инстанция разноски за водене на делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, поради което пледира обжалваното съдебно решение да се отмени. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Пред Административен съд Пловдив е обжалвана Заповед СД-02-1/03.06.2020 г. на министъра на правосъдието, с която на Д. Димчев - държавен съдебен изпълнител при Районен съд Панагюрище е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 328б, ал.1, т. 4 ЗСВ. В образуваното съдебно административно производство съдът е извършил контрола за законосъобразност на акта по чл. 168, ал. 1 АПК и на посочените в чл. 146 АПК основания. Приел е за установено, че заповедта е издадена от компетентен административен орган министъра на правосъдието, в предписаната от закона писмена форма. Спазени са изискванията на чл. 328е, ал. 1 ЗСВ относно обсъждане на възраженията на лицето, което е привлечено към дисциплинарна отговорност по реда на ЗСВ. При издаването на акта органът е изложил фактическите основания за да я постанови с посоченото в нея съдържание. Мотивите за издаването й се основават на обясненията на лицето, на обсъдените процесуални действия, предприети от ДСИ по проверените изпълнителни дела по реда на ГПК. Административен съд Пловдив намира, че описаните от органа дисциплинарни нарушения по чл. 328а, ал. 2, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗСВ, не се обосновават от фактическите му установявания в обжалваната заповед. На това основание съдът счита, че актът не е мотивиран, включително и защото органът не е изложил съображенията си защо налага най тежкото дисциплинарно наказание на ДСИ уволнение. Според съда липсата на мотиви препятства възможността за преценка правилността на изводите на дисциплинарнонаказващия орган. С посочените доводи административният съд приема, че оспорваната заповед е незаконосъобразна и постановява нейната отмяна. Основателни са касационните аргументи, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна и разрешаване на спора по същество от настоящия съдебен състав. Административен съд Пловдив подробно е разгледал фактическата обстановка по делото, която не е спорна и между страните, поради което настоящият касационен състав я възприема, съобразно изложеното в мотивите на обжалвания съдебен акт. По тези причини същата не следва да бъде дословно възпроизведена в настоящото решение. При вярно установени факти, релевантни за правни спор, първоинстанционният административен съд е достигнал до неправилен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Заповед СД-02-1/03.06.2020 г. е издадена от министъра на правосъдието, който се явява компетентен орган по чл. 328ж ЗСВ, след осъществена тематична планова проверка на държавните съдебни изпълнители в Съдебно изпълнителна служба при Районен съд Панагюрище. Проверката е извършена съобразно Заповед ИЗСВ-01-89/31.03.2020 г. на министъра на правосъдието за започване на дисциплинарно производство срещу лицето по чл. 328д ЗСВ и във връзка с образуването, движението, приключването на поверените му изпълнителни дела за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 година. Не се констатират допуснати съществени нарушения на производствените правила при издаване на оспорения акт. Касае се до административна процедура, която се е развила по реда на Глава XVI, раздел II ЗСВ Дисциплинарна отговорност на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията (Нов - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.). Производството е протекло съобразно изискването на чл. 328г, ал. 1 ЗСВ и е приключило в законово установения тримесечен срок по чл. 328г, ал. 2 ЗСВ. Според нормата на чл. 328е, ал. 1, изр. 2 ЗСВ, преди налагане на наказанието дисциплинарнонаказващият орган е предоставил на привлечения към дисциплинарна отговорност държавен съдебен изпълнител да даде своите обяснения и възражения. Последните са обсъдени при издаването на процесната заповед, но са приети за неоснователни. Във връзка с твърдяната незаконосъобразност на административния акт като лишен от мотиви, настоящата инстанция намира следното: Фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на ДСИ Д. Димчев по чл. 328б, ал.1, т. 4 ЗСВ се обосновават с обстоятелството, че Димчев е допуснал неизпълнение на служебните си задължения, изразяващи се в действия и бездействия по конкретно описани в заповедта изпълнителни дела, поверени му за периода на проверката. Органът е преценил, че нарушенията са довели до неоправдано и съществено забавяне на изпълнителните производства по делата, до накърняване престижа на органа по назначаване и по същество сочат на неизпълнение на други служебни задължения. По конкретно касае се по т. 1 от заповедта за проверка на организацията по образуване и движение на изпълнителните дела, по т. 2 за проверени изпълнителни дела с предмет издръжка на дете, по т. 3 за изпълнителни дела с предмет събиране на вземания, по т. 4 за изпълнителни дела с предмет събиране на държавна такса, възложени от съда, по т. 5 приключване и архивиране на изпълнителните дела. Видно от разпоредбата на чл. 328а, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) ЗСВ на държавен съдебен изпълнител и на съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Според чл.328а, ал. 2 ЗСВ дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се във: 1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, 2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството, 3. действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт или на органа по назначаването, 4. неизпълнение на препоръки, отправени по реда на чл. 270а, ал. 3 или чл. 286а, ал. 3, 5. неизпълнение на други служебни задължения. В оспорената заповед, административният орган, който я е издал, е посочил съображения, че установените в хода на проверката нарушения от страна на ДСИ Димчев, изпълват състава на дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 2 ЗСВ. Касационната инстанция намира, че в случая квалификацията на нарушенията се свързва именно с фактическите установявания на органа, който е направил анализ на всяко едно от проверените изпълнителни дела и е констатирал неизпълнение на разпоредбите на ГПК. Необосновано първоинстанционният административен съд е счел, че заповедта е лишена от мотиви. Първото от изброените дисциплинарни нарушения по чл. 328а (Нов - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.), ал. 2, т. 2 ЗСВ касае действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Видно от данните по делото, включително от доклада за извършената проверка по случая и съдържанието на процесната заповед, Д. Димчев като държавен съдебен изпълнител при Районен съд Панагюрище е забавил с два месеца след образуване на изп. дело 21/2018 г. изготвянето на покана за доброволно изпълнение до длъжника и съобщение за присъединяване на НАП като взискател. Според чл. 428, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването ѝ, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното ѝ изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение (ПДИ) се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист. Посоченото изпълнително дело е за издръжка на дете и е свързано с осигуряване на средства, при което се цели бързо обезпечаване на финансовите нужди на детето. Затова доводите на административния съд, че забавянето на производството, в частност на изпращане на ПДИ, е оправдано с проучване имуществото на длъжника, не обосновават тезата му за законосъобразност на действията ДСИ. Забавяне на изпращането на призовка за доброволно изпълнение от два месеца е констатирано и при други дела за издръжка - по изп. дело 30/2018 г. ПДИ е изпратена отново два месеца след образуването, а по изп. дело 40/2018 г. забавянето за същото обстоятелство е от месец. По изп. дело 36/2018 г., отнасящо се до издръжка, е нарушено от страна на ДСИ Димчев изискването на чл. 507, ал.1 ГПК, защото запорните съобщения до третите задължени лица банките са били изпратени преди призовката за доброволно изпълнение на длъжника. Нарушението е съществено, защото в ГПК са предвидени правилата, по които следва да се развие изпълнителното производство за да се гарантират интересите на всички участници в него и да не са накърнява правото на длъжника да изпълни доброволно. От административния орган са посочени ясно и точно извършените нарушения по изп. дело 40/2018 г. за издръжка, от ДСИ Димчев. Последният съобразно разпоредбата на чл. 456 и чл. 459 ГПК е следвало да изпратил съобщение до ЧСИ Ангелова за евентуално присъединяване към нейното изпълнително дело, на изп. дело 40/2018 г., за да не се наруши правото на защита на длъжника. Държавният съдебен изпълнител и по това дело не е уведомил длъжника и взискателя за наложен запор. В някои случаи - напр. изп. дело 31/3018 г. ДСИ, респ. изп. дело 41/2018 г. не е изготвил разпореждане по чл. 434, ал. 1 във връзка с чл. 458 ГПК за присъединяване на държавата по закон към изпълнителното дело. Министърът на правосъдието при издаване на процесната заповед е посочил, че липсва своевременно произнасяне от ДСИ по делата, с предмет събиране на държавна такса, възложени от съда. По тези дела, изрично упоменати в т. 4 от заповедта, се констатира и липса на незабавни действия по образуването им с изричен акт, издаване и връчване на призовки за доброволно изпълнение, както и уведомяване на страните по делото за извършените процесуални действия. Във връзка с проверката относно приключените и архивирани дела от ДСИ Димчев органът е констатирал по изп. дело 24/2018 г. забава на въвода във владение с четири месеца, съобразно разпределеното от съда ползване на недвижим имот. По изп. дело 26/2018 г. в противоречие с чл. 427, ал. 5 ГПК ДСИ Димчев не е уведомил длъжника за препращане на делото и номера на новообразуваното дело при СИС Панагюрище. По изп. дело 49/2018 г. ДСИ не е предприел действия за присъединяване на държавата като взискател. От обосновката на действията предприети от ДСИ по посочените изпълнителни дела следва извод, че Димчев е нарушавал предвидените в ГПК процесуални срокове при извършване на съответните действия по движение и приключване на изп. дело, респ. не е извършвал дължимите такива по закон, с което неоправдано като краен резултат, се забавя производството по делата. При проверката са констатирани нарушения на ДСИ Димчев по образуването, движението и приключването на проверените изпълнителни дела, които касационната инстанция намира, че са относими към състава на нарушението по чл. 328а, ал. 2, т. 2 ЗСВ и са правилно подведени под приложимата материалноправна норма. Същевременно органът вярно е посочил конкретните действия и бездействия, които обосновават правното основание за издаването на заповедта. На първо място е посочено, че държавният съдебен изпълнител не съставя изрично необходимите актове на разпореждане и такива, свързани с изпълнителните действия. За всяко предприето и извършено действие е следвало да се изготви протокол, съгласно чл. 434 ГПК, което по изброените в заповедта изпълнителни дела липсва. При работата му и за проверявания период системно не се е спазвала разпоредбата на чл. 458 ГПК. Държавният съдебен изпълнител не е уведомявал държавата за да се присъедини като кредитор по изпълнителните дела, когато длъжникът има непогасени публични задължения . Държавният съдебен изпълнител е допуснал пропуски в работата си, защото не е уведомявал длъжника за извършените процесуални действия по делото, съответно извършвал е процесуални действия без надлежни документи по преписките. Поддържаната теза, че ДСИ Димчев е уронил престижа на министъра на правосъдието, като е обяснил, че му липсва практика в изпълнителното производство, не се споделя. Обясненията му в този смисъл са негова защитна теза и са дадени във връзка с реализация на правото му по чл. 328е, ал. 1 ЗСВ. Поведението му в този смисъл не накърнява престижа на органа по назначаването и не е дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 3 ЗСВ. Настоящата съдебна инстанция констатира и предвид бланкетния характер на нормата на чл. 328а, ал. 2, т. 5 ЗСВ, че в тежест на административнонаказващият орган е да посочи съответните служебни задължения, които са нарушени от ДСИ, извън тези по чл. 328а, ал. 2, т. 2, и т. 3 ЗСВ. Няма легална основа да се приеме, че неизпълнението на задълженията, които процесуалният закон предвижда за държавния съдебен изпълнител в отделни хипотези на ГПК при образуването, движението и прекратяването на изпълнителното производство, не могат да бъдат елемент от състава на дисциплинарното нарушение по чл. 328а, ал. 2 т. 5 ЗСВ. Подобен извод не следва и при систематическото тълкуване и сравнение на останалите хипотези на дисциплинарни нарушения, визирани в чл. 328а, ал. 2 от ЗСВ. Най-общо казано, под "неизпълнение на други служебни задължения" следва да се разбират нарушения на службата, извършени от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, включително и неизпълнение на служебните задължения, предвидени в процесуалния закон. От състава на нарушението по чл. 328а, ал. 2 т. 5 ЗСВ е необходимо да бъдат изключени единствено неизпълнението на тези служебни задължения, които имат специална законова регламентация като самостоятелни нарушения в хипотезите на чл. 328а, ал. 2, т. 1-4 ЗСВ. В този смисъл е и логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 328а, ал. 2 т. 5 ЗСВ, която не ограничава нарушенията на служебните задължения единствено като извънпроцесуални, а напротив под "други служебни задължения" следва да се разбират всички служебни задължения, необхванати от предходните хипотези на нормата на чл. 328а, ал. 2 от ЗСВ. И тъй като посочените от органа нарушения в случая следва да бъдат подведени единствено под хипотезиса на чл. 328а, ал. 2, т. 2 ЗСВ, предвид липсата на други нарушения, които да са посочени изрично от административнонаказващия орган и да попадат в предвиденото по т. 5 на ал. 2 от чл. 328а ЗСВ, то следва да се приеме, че за ДСИ Димчев не е доказано извършването на дисциплинарни нарушения по чл. 328а, ал. 2, т. 5 ЗСВ.