Решение № 6984 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1365/2017 г.

Решение № 6984 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1365/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Антоний" ЕООД, гр. С., чрез адв. П. като процесуален представител, срещу решение № 183 от 13.12.2016 г., постановено по адм. дело № 245/2016 г. по описа на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-15-1083/16.08.2016 г. на кмета на община С.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община С., чрез пълномощника си юрк. С. в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № РД-15-1083/16.08.2016 г. на кмета на община С., с която на основание чл. 57а, ал. 3 във вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено на "Антоний " ЕООД да премахне обект "рекламно-информационен елемент", разположен в пространството върху имот-общинска собственост над уличното платно на бул. "С. С." преди кръстовището за кв. "Младост" и кв. "Д." в гр. С. с обща застроена площ 63 кв. м. За да отхвърли оспорването на дружеството, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процедурата по чл. 57а, ал. 2 ЗУТ и в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Приетите за установени от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти са направени законосъобразни и обосновани правни изводи. Съдът е приложил правилно материалния закон. В мотивите на заповедта и в констативния акт рекламният елемент на дружеството жалбоподател е индивидуализиран по вид, размер, конструкция, начин на монтиране и местоположение. Характеристиката му съответства изцяло на легалното определение за "рекламен елемент" съгласно § 5, т. 81 ДР ЗУТ. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че разпореденият за премахване обект е поставен без издадено разрешение и без наличие на валиден договор за наем на общинския терен, върху който е монтиран. Представеният договор за наем № 250/08.01.2002 г. е прекратен най - късно към 31.10.2010 г. Съдът обстойно е анализирал събраните по делото данни относно предходен наемен договор с ЕТ "Антоний-АХЧ" и момента на прекратяване на наемното правоотношение между страните по делото. Издаденото разрешение за монтиране на рекламно съоръжение от 2000 г. е със срок до приемане на Наредба за рекламната дейност на община С.. Доказателства, че договорът за наем, сключен на 08.01.2002 г., е действащ към датата на издаване на заповедта не са ангажирани от жалбоподателя. Съгласно чл. 26 от Наредбата за рекламна дейност на територията на община С., приета на основание чл. 57, ал. 1 ЗУТ с решение № 678/24.09.2009 г. на общинския съвет (в относимата редакция), рекламно-информационни елементи могат да се разполагат на територията на общината при условие, че са допуснати като местоположение, имат разрешение за поставяне, сключен договор с община С. и внесен депозит за извършване на изкоп (ако е необходимо). Разпоредбата на § 1, ал. 2 от посочената наредба предвижда, че собственици на заварени, законосъобразно поставени рекламно-информационни елементи, с изключение на елементите с временен характер, са длъжни да приведат всички разположени такива в съответствие с изискванията на тази наредба в 3 - месечен срок от влизането й в сила. С приемането на наредбата срокът на издаденото разрешение за поставяне на рекламното съоръжение се счита за изтекъл. На 31.10.2010 г. е прекратен и наемният договор за общинския терен, върху който същото е монтирано. При тези данни е законосъобразен изводът на съда, че липсват доказателства относно наличието на сключен договор между община С. и "Антоний " ЕООД след 31.12.2010 г., както и за издадено на основание чл. 56, ал. 2 ЗУТ разрешение за поставяне. Изпълнени са предпоставките по чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 и т. 2, предл. 1 ЗУТ за премахване на обекта. В процедурата по издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съставеният констативен акт е връчен на адресата, с което до знанието му са доведени констатациите при проверката. В хода на административното производство на жалбоподателя е дадена възможност да защити правата си и да представи доказателства. Връчването на дружеството на констативния акт с подпис на едно от лицата, извършили проверката, не опорочава проведената процедура по чл. 57а, ал. 2 ЗУТ до степен същият да бъде изключен от доказателствения материал. По делото констативният акт е представен в оригинал, съдържа подписите на съставилите го две длъжностни лица и правилно е кредитиран от съда. Отделно от това фактите, удостоверени в него, са установени и с останалите писмени доказателства, приложени в административната преписка. Възражението за пропуснат 7-дневен срок от съставяне на констативния акт за издаване на заповедта за премахване съгласно чл. 57а, ал. 3 ЗУТ е неоснователно. Този срок е инструктивен и не води до съществено нарушение на регламентираната процедура. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при липса на основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община С. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,