Решение № 9449 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2013/2010 г.

Решение № 9449 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2013/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 14.10.2009 г., постановено по адм. д. № 2872/2006 г. Софийски градски съд, адм. колегия, е прогласил нищожността на Данъчно-ревизионен акт № 1183 от 31.01.2002 г. на ДП "Подуене" при ТДД - София, потвърден в обжалваната част с решение № 468 от 27.03.2002 г. на директора на РДД - София. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Николай Кирилов Калистратов в качеството му на процесуален представител на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в подкрепа на касационните основания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отхвърли жалбата срещу Данъчно-ревизионен акт № 1183 от 31.01.2002 г. на ДП "Подуене" при ТДД - София. Претендира се заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Американ Континентал Сървисис" - АД взема становище, че решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Софийски градски съд е прогласил нищожността на Данъчно-ревизионен акт № 1183 от 31.01.2002 г. на ДП "Подуене" при ТДД - София, потвърден в обжалваната част с решение № 468 от 27.03.2002 г. на директора на РДД - София. Производството пред същия се е развило по реда на чл. 226 от АПК след отмяна на първоначално постановеното решение на градския съд от 25.05.2005 г. по адм. д. № 1328/2002 г. с решение № 5576 от 25.05.2006 г. на Върховния административен съд, първо отделение, по адм. д. № 8271/2005 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с дадени задължителни указания за изследване на въпроса кое лице е подписало издадения ДРА и дали същото е имало правомощия за това. Изложени са мотиви, че по силата на чл. 129, ал. 3 от ДПК (отм.) при обжалване на ДРА съдът има задължение да изследва служебно въпроса дали актът е издаден от компетентен орган, още повече, че в случая са направени и оплаквания от данъчно-задълженото лице в тази насока. След като е описал подробно фактическата обстановка по издаване на ДРА, градският съд е дал тълкуване на законовите разпоредби, уреждащи кой е компетентен орган за издаване на ДРА. В тази насока е прието, че това се извършва с акта за възлагане на данъчна ревизия - чл. 68, ал. 3, т. 2 от ДПК (отм.), като чл. 68, ал. 4 от същия закон дава възможност на органа, възложил ревизията, да измени акта за възлагане на данъчна ревизия, което се извършва с нов акт за възлагане на данъчна ревизия. Посочено е още, че този акт се връчва по общия ред на задълженото лице и този акт е този, който определя предмета на ревизията, ревизиращите данъчни органи, органът, който издава ДРА и прочие. Съпоставяйки така даденото тълкуване на закона с конкретната фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е направил извод, че процесния данъчно-ревизионен акт № 1183 от 31.01.2002 г. на ДП "Подуене" при ТДД - София е подписан със запетая от Галина Цанева Стоилова в качеството й на ръководител екип, като по делото липсват данни последната да е определена като данъчен орган, който следва да издаде ДРА. Акцентирано е на обстоятелството, че в случая не е издаден нов акт за възлагане на данъчна ревизия по реда на чл. 68, ал. 4 от ДПК (отм.), като не може да се приеме, че само с факта на посочването на Галина Стоилова като заместник на Валентина Лозанова в подадената от последната молба за отпуск това лице става неин заместник, оправомощено да издава ДРА от нейно име. На база на изложеното е направен краен извод, че ДРА е издаден от некомпетентен орган и като такъв същия следва да бъде прогласен за нищожен, без спорът да бъде разглеждан по същество. Решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, са за допуснати на материалния и процесуалния закон. В тази насока се излагат доводи, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и по-специално молбата за отпуск на оправомощеното да издаде ДРА лице, в която подписалата ДРА Галина Стоилова е посочена като заместващо лице. Излагат се доводи, че след като по молбата за отпуск е подписана от териториален данъчен директор, по този начин е определен и заместник на лицето за служебните правомощия, в това число и за издаване на ДРА. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. По силата на дадените му указания в отменителното решение на ВАС, които са задължителни съгласно чл. 224 от АПК, градският съд се занимал изрично с въпроса за компетентността на лицето, което е издало обжалвания ДРА. Наведеният в касационната жалба довод, че първоинстанционният съд не е обсъдил в тази насока всички събрани по делото доказателства, е неоснователен. От мотивите на обжалваното решение е видно, че съдът се е занимал изрично с въпросът за заместването по силата на издадена заповед за ползване на платен годишен отпуск от Валентина Лозанова, за която няма спор, че е издадена заповед за възлагане на ревизия № 1183 от 26.11.2001 г., с която тя е определена да издаде ДРА по извършената ревизия на ответното по касация дружество. Даденото в тази насока тълкуване е в съответствие със закона, още повече, че в мотивите на отменителното решение на ВАС /л. 44 от адм. д. № 8271/2005 г. по описа на ВАС/ изрично е посочено, че само с факта на посочването на Галина Стоилова като заместник на Валентина Лозанова в подадената от последната молба за отпуск, това лице става заместник и може да издаде ДРА. Даденото в касационната жалба тълкуване на правните разпоредби на ДПК (отм.) е несъстоятелно и в противоречие със закона и установената съдебна практика. В тази насока правилно е прието от първоинстанционния съд, че за да е налице компетентност на лицето, подписало ДРА, да издаде същия, по отношение него следва да е налице нарочна заповед, издадена по реда на чл. 68, ал. 4 от ДПК (отм.) и отсъствието на такава прави издадения ДРА нищожен като издаден от некомпетентен орган. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на Софийски градски съд не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,