Решение № 15635 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7846/2020 г.

Решение № 15635 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7846/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност), представлявано от синдика Г. Чолаков, против решение № 234/13.01.2020 г., постановено по адм. дело № 349/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, чрез пълномощника си юрк. Павлов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - [фирма] в (несъстоятелност) не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля оспорването на [фирма] (в несъстоятелност) против заповед № РА-30-383/22.11.2018 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ на [фирма] (в несъстоятелност) е наредено да премахне незаконен строеж: "Павилион за продажба на спиртни напитки", намиращ се в УПИ I - за жилищно строителство, спорт, обществено обслужване и озеленяване, кв. 20, м. "Дианабад", с посочен административен адрес. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при спазване на установената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Като се позовава на писмените доказателства по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза, обосновава извод за наличието на "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден през 1995 г. като временна постройка. Приема, че павилионът е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ и с оглед времето за изграждането му не е търпим съгласно § 16, ал. 2 ПЗР ЗУТ. Излага съображения, че е разрешен като обект по чл. 197 ЗТСУ (отм.); и чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.);. Приема, че по отношение на такъв вид строеж е приложима процедурата по § 50а ЗИД ЗТСУ (отм.); , която не е изпълнена и след като постройката няма градоустройствен статут, то подлежи на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат по следните съображения: Законосъобразен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че установеният павилион с оглед материалите, от които е изграден и начина му на изпълнение има характеристиките на строеж, а не на преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ. Към момента на издаване на заповедта същият представлява търговски обект с носеща метална конструкция с фасадни стени от екструдирани панели и външна каменна облицовка, изпълнен върху бетонов фундамент, трайно прикрепен към терена. Обектът не може да бъде преместен без да загуби своята индивидуализация. За него е издадено разрешение за строеж от 1995 г. по чл. 197 ЗТСУ (отм.);. Изграден е през 1995 г. - 1996 г. върху имот, който тогава и към момента е общинска собственост. Налице е и разрешение за ползване от 1996 г. за обект по чл. 120, ал. 5 ППЗТСУ, а не по ал. 4 на същата разпоредба, както неправилно приема съдът. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът се произнася по непосочено в административния акт правно основание. Освен с липсата на одобрени проекти и строително разрешение административният акт е мотивиран и с несъответствието на строежа с предвижданията на действащия ПУП. Настоящият състав не споделя извода на съда, че в случая за павилиона има издадени строителни книжа. Разрешението за строеж от 29.06.1995 г. е за обект по чл. 197 ЗТСУ (отм.); , която разпоредба е предвиждала възможност за разполагане върху части от тротоари, улични платна и обществени места на други съоръжения, които не са строежи по смисъла на чл. 315 ППЗТСУ (отм.); , а именно - павилиони, будки, сергии или друг вид сглобяеми и преместваеми постройки, за които не се изискват строителни книжа. В разрешението за ползване от 8.07.1996 г. е посочено, че се издава в съответствие с чл. 197, ал. 1 ЗТСУ и чл. 120, ал. 5 ППЗТСУ, както и съгласно разрешението за строеж и въз основа на одобрена схема от главния архитект на района. Такава схема се изисква за преместваемите обекти. Противно на твърденията на касатора за обекта не са представени одобрени архитектурни проекти. Според разпоредбата на чл. 120, ал. 5 ППЗТСУ (отм.); не се считат за временни постройки съоръжения за търговия като маси, павилиони, кабини и др., които са преместваеми. За тези съоръжения не се издава разрешение за строеж, а разрешение за поставяне по ред, установен от общината въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. При тези данни следва да се приеме, че въпреки издаването в случая на строително разрешение и разрешение за ползване на павилиона, то с оглед неговото предназначение за търговска дейност и местоположението му, е налице разрешение за поставяне на преместваем обект. На място е изпълнен обект с характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, какъвто не би могъл да бъде разрешен в хипотезата на чл. 197, ал. 1 ЗТСУ (отм.);. За констатирания с оспорената заповед павилион във вида, в който съществува в момента, липсват издадени строителни книжа, поради което същият е незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Редът за премахването му е този по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, който в случая е спазен. Такъв строеж не би подлежал на премахване само ако се установи, че е търпим в някоя от предвидените в § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИДЗУТ. С оглед времето на изграждането му през 1995 г. - 1996 г. правилно са изследвани предпоставките на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. По делото е установено, че процесният павилион не съответства на предвижданията на действащия към момента на изграждането му ПУП - ПРЗ, м. "Дианабад", одобрен със заповед от 1989 г., както и не отговаря на предвижданията на ПУП - ПРЗ, одобрен с решение № 307/28.05.2015 г. Законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че той не е търпим, тъй като не е бил допустим и не е деклариран от собственика му съгласно изискванията на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. Възражението на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до накърняване на правото му на защита, е неоснователно. В обжалваното решение са изложени мотиви относно спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Не е налице соченото в касационната жалба нарушение по чл. 26 АПК, тъй като представляващият дружеството синдик своевременно е подал възражение по съставения в административната процедура констативен акт, което е обсъдено от органа в оспорената заповед. Това обуславя извод, че участието му в производството не е нарушено. Отделно от това при упражняване на правото за съдебно оспорване жалбоподателят разполага с възможност да посочи всичките си възражения срещу административния акт, както и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Предвид изложеното обжалваното решение е законосъобразно като резултат, поради което следва да бъде оставено в сила. При този резултат и с оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от ответника – директора на дирекция "Общински строителен контрол", касаторът следва да бъде осъден да заплати на Столична община такива в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение