Решение № 4079 от 28.4.2022 г. на ВАС, III о.

Производството e по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена чрез юрисконсулт Дуевски, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение 5099/ 05.08.2021 г. по адм. дело 6202/ 2019 г. на Административен съд- София- град (АССГ), с което съдът е ОСЪДИЛ КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" две обезщетения за имуществени вреди, всяко едно от 1 356 лева (хиляда, триста и петдесет и шест лева), заедно със законната лихва, считано от 26.06. 2016 г., до окончателното изплащане на задължението.

Касационният жалбоподател- КЕВР твърди неправилност на съдебното решение, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Намира, че вредите, които са претендирани не подлежат на обезщетение, тъй като направените разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, във връзка с оспорването на наказателно постановление не биха могли да се разглеждат, като пряка и непосредствена последица, засягаща правната сфера на дружеството.

Иска, да бъде отменено обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът- Електроразпределение Север АД- гр. Варна в писмен отговор, подаден чрез адвокат Н. Георгиева от ВАК, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото, като прилага договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските.

Касационният жалбоподател- КЕВР, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Дуевски, моли да се отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да се оставят без уважение претенциите на дружеството. При условията на алтернативност моли да се намали размерът им, предвид разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА. Претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът- Електроразпределение Север АД- гр. Варна, в съдебно заседание чрез адв. Георгиева моли касационната жалба да се остави без уважение, като неоснователна. Претендира разноски в настоящото производство, за което представя списък на разноските.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София град е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление НП-210/ 30.01.2015 г., издадено от Председателя на ДКЕВР, която сума представлява разноски за адвокатска защита на дружеството по НАХД 2488/ 2015 г. на Районен съд- гр. Русе, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лв., считано от 23.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението;

• сума в размер на 1 356 лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление НП-210/30.01.2015 г., издадено от Председателя на ДКЕВР, която сума представлява разноски за адвокатска защита на дружеството по КНАХД 174/2016 г. на Административен съд- Русе, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лв., считано от

23.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в размер на 553,81 лв. /петстотин петдесет и три лева и 81 ст./.

Първоинстанционният съд е установил, че с Наказателно постановление НП-210/ 30.01.2015 г., издадено от Председателя на ДКЕВР, на Енерго про- мрежи АД (понастоящем Електроразпределение Север" АД), за извършено нарушение на чл. 206, ал.1 от Закон за енергетиката, във вр. с чл. 3.5.2 от Лицензия Л 138 07/13.08.2004г. и на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева.

С Решение от 11.03.2016 г., постановено по НАХД 2488/ 2015 г. по описа на Районен съд- Русе, издаденото наказателното постановление е било отменено изцяло. С Решение от 23.06.2016 г. по КНАХД 174/ 2016 г. по описа на Административен съд-Русе, решението на Районен съд- Русе е оставено в сила.

Адм. съд е приел за установено и доказано, че дружеството ищец е заплатило на Адвокатско дружество Величков, Желязков и партньори сумата от 1 356 лева, с включен ДДС за защита и процесуално представителство по във връзка с действия по обжалване по реда на ЗАНН на наказателно постановление НП-210/ 30.01.2015 г. на Председателя на ДКЕВР пред районния съд,което следвало да бъде заплатено по банков път по посочена в договора сметка в 10- дневен срок от издаване на фактура по договора. Процесуалното представителство в първоинстанционното производство е било осъществено въз основа на пълномощните от приложеното дело на РС- Русе.

Представен бил и Договор за правна защита и съдействие (л.22 от присъединеното адм. дело 6201/2019 г.), с който дружеството е възложило на Адвокатско дружество Величков, Желязков и партньори да осъществява

правна защита и процесуално представителство пред административния съд, срещу възнаграждение в размерот 1 356 лева, с включен ДДС.

Съдът е посочил, че в конкретния случай е безспорно, че е налице незаконосъобразно наказателно постановление, което е отменено с влязло в сила съдебно решение. Налице е и надлежен ответник, съобразно чл.205 АПК, тъй като според чл.10, ал.2 ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране е юридическо лице.

В последващия анализ, съдът е намерил, че е налице и причинена вреда, която подлежи на обезщетяване. Разходът за адвокатска защита бил нормален и присъщ за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явявали пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

Първоинстанционният съд по отношение размера на исковете е приел, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения са в минималния размер, предвиден в Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като са обосновани и справедливи и не са налице законови предпоставки за намаляването им.

Съдът е намерил, че са налице основанията за уважаване на исковите претенции, като основателни и доказани по размер, поради това, че са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Преценил е, че върху тази сума ответникът дължи и лихви за забава, от датата на отмяна на процесното НП, считано от 26.06.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав на ВАС намира, че съдебното решение на адм. съд е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО.

Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно 1) незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/ или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; 2) актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; 3) от същите реално да е настъпила вреда и 4) да е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/ действие/ бездействие.

По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд е установено, че е налице отменено с влязло в сила съдебно решение.

Наказателно постановление НП-210/ 30.01.2015 г., издадено от Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране (тогава ДКЕВР) е било отменено, като незаконосъобразно от съда, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца - чл.153, чл.154, ал.1 ГПК, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В случая това е направено в съдебното производство по административнонаказателното дело, пред въззивната и касационна инстанции са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Безспорно от събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд София град производство се установява, че дружеството ищец е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от цитираното адвокатско дружество пред въззивната и касационна инстанции.

Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - дружеството не би потърсило адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

В Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело 2/2016 г. на ОС на I и II колегия на ВАС се приема безспорно, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар в производствата по обжалване на наказателното постановление е пряка и непосредствена последица от издаденото такова, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и неговите права са накърнени неправомерно от административния орган.

Приема се, че при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа на едно лице за охраняване на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.

В производствата по ЗАНН, субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, представляват имуществена вреда, по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, която не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.

Настоящият състав не намира, че ответникът по касацията е допринесъл виновно за увреждането, посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираното, като вреда адвокатско възнаграждение.

По делата с предмет издаденото НП са представени договори за правна защита и съдействие, с които за процесуално представителство и защита е договорено и платено в брой възнаграждение. Налице са валидни договорни отношения с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал.1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Защитникът е получил възнаграждение за положения труд, който е бил заплатен от клиента в договорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа.

Неоснователни са доводите на касатора, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Правилен е направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение, предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ред. преди допълнението на разпоредбата, публ. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и Тълкувателно решение 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. дело 7/ 2008 г.

Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в конкретния случай, съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, този размер не бива да е по- малък от предвидения в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е и Решение 4452 от 15.04.2020 г. по административно дело 1430/ 2020 г. на Върховния административен съд - Трето отделение.

Неоснователни са развитите в касационната жалба на КЕВР и поддържани в съдебното заседание пред настоящия съд съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност, като част от размера на обезщетението тъй като, това възражение е направено едва в касационната жалба. КЕВР не е повдигнал този въпрос и не оспорил претенцията в тази й част, нито в представения писмен отговор, нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не може да бъде, съобразено в настоящото производство.

Настоящият касационен състав на ВАС намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дължима е обезвреда на възникналите вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат- чл.4 ЗОДОВ, чл.51, изр. първо ЗЗД, във вр. с &1 ЗОДОВ.

Решаващият съд е отчел размера на отделните наложени санкции, както и останалите относими факти и обстоятелства. Уговорените и заплатени възнаграждения за всяка от съдебните инстанции в минималния предвиден размер е справедлив и не са налице предпоставки за намаляването им.

С оглед изхода на спора, правилно първоинстанционният съд е присъдил в полза на ищеца, разноските в исковото производство по реда на ЗОДОВ.

Поради посоченото обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на Електроразпределение Север АД. КЕВР следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396 лева, съобразно представените доказателства за извършването им.

Останалата сума посочена в договора за правна защита и съдействие и фактура към него в размер на 396 лева не следва да се присъжда. По начина, по който е уговорено възнаграждението, във връзка с касационното оспорване на първоинстанционното решение пред АС Русе, уредено и формулирано в раздел III от договора за правна защита и съдействие (лист 39), представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ето защо следва да се присъди само посочената по горе сума в размер на 396 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение