Решение № 259 от 16.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4007/2018 г.

Решение № 259 от 16.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4007/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 295, ал. 2 ГПК. С решение от 18.07.19 г. по настоящото дело е отменено обжалваното въззивно решение на Апелативен съд София по гр. д. № 616/18 г. и е даден ход по същество пред ВКС за пълното изясняване на спора откъм фактическа страна, относно размера на претърпените от ищеца имуществени вреди. Назначена е и е изслушана комплексна счетоводна и автотехническа експертиза, която е изготвила заключение по поставената й задача за състоянието на катастрофиралата композиция/товарен автомобил и ремарке/, шофирана от ответника, и за наличието и стойността на запазените части от нея. ВКС, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди непреклудираните / съгласно посоченото в мотивите на отменителното решение/ твърдения и доводи на страните, намира следното по съществото на спора: Предявен е иск по чл. 203, ал. 2 КТ от "Топливо" АД, [населено място] срещу К. Д. за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на 22.08.11 г. по вина на ответника, изпълняващ по трудов договор длъжността "шофьор на товарен автомобил" в ищцовото предприятие. Претендираните вреди се изразяват в стойността на повредените и унищожени при катастрофата товарен автомобил "Скания" и ремарке "Шмитц"/ индивидуализирани по делото/ и товар / строителни материали/, собственост на ищеца. Ответникът по иска К. Д. е оспорил иска пред въззивния съд при повторното разглеждане на делото и по настоящото дело с доводи за неустановеност на размера на претърпените от ищеца вреди. Спорът за формата на вината и вида на отговорността на ответника е разрешен по делото с първото касационно решение по гр. д. № 1504/17 г. на четвърто г. о. на ВКС, в което е прието за установено основанието на иска по чл. 203, ал. 2 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД – ответникът е причинил вредата при евентуален умисъл и е налице причинна връзка между неправомерните му действия при управление на автомобила и настъпилата за ищеца имуществена вреда. Спорен по делото е останал само въпросът за размера на вредата, по който ВКС следва да се произнесе в настоящото производство. От първоначалната автотехническа експертиза на в. л. инж. С. се установява, че справедливата средна пазарна стойност на тежкотоварния автомобил "Скания", изчислена по метода на пазарните аналози е 26 013 лв., а на ремаркето "Шмитц" – 21 662 лв. От първоначалната счетоводна експертиза на в. л. М. се установява, че осчетоводените загуби на дружеството от повредения и унищожен при катастрофата товар са в размер на 4 217,06 лв. От приетата при повторното въззивно разглеждане на делото счетоводна експертиза на в. л. П. се установява, че за товарния автомобил и ремаркето не са сключени договори и застрахователни полици за застраховка "автокаско", не е застрахован и превозваният товар, поради което ищецът не е получил застрахователни обезщетения за вредите от ПТП. От приетата по делото комплексна автотехническа и счетоводна експертиза на в. л. инж. Б. С. и в. л. Г. М. се установява, че за бракувания влекач – товарен автомобил "Скания", ищцовото дружество е получило от трето лице сумата 12 000 лв., преведени по банкова сметка на 25.07.12 г., а за ремаркето – 2 798,40 лв., преведи по банкова сметка на 9.11.12 г. ВКС намира заключенията на вещите лица за обосновани и последователни и формира изводите си за размера на вредите въз основа на тях. Размерът на претърпените от ищеца вследствие на ПТП вреди следва да се определи като от справедливата средна пазарна стойност на товарния автомобил и ремаркето се приспаднат получените за тях, след бракуването им, от ищеца суми, посочени по-горе. Така имуществените вреди на ищеца възлизат на 14 013 лв. – загуба от катастрофиралия товарен автомобил, 18 863,60 – загуба от катастрофиралото ремарке и 4 217,06 лв. – загуба от повредения и унищожен товар или общо на 37 093,66 лв. Тази сума следва да се присъди на ищеца на осн. чл. 203, ал. 2 КТ, ведно със законната лихва от исковата молба, заведена на 3.10.11 г. В частта до размера от 51 892 лв. /за която производството не е приключило след отмяна на въззивното решение в осъдителната му част/ искът е неоснователен и следва да се отхвърли. В останалата отхвърлителна за иска част въззивното решение е влязло в сила. По разноските, за които претендират и двете страни: Общо документираните разноски на ищеца за цялото производство по делото са 7 414 лв. / описани от въззивния съд/ и 3 900 лв., за настоящото касационно производство. Последните следва да се намалят на 2400 лв., по възражение на ответника, с оглед характера на спора и преклудирането на част от въпросите, включени в предмета му, при повторното касационно разглеждане, както и с оглед на обжалваемия интерес 51 892 лв. Общо документираните разноски на ответника са 2200 лв. за първото въззивно разглеждане, 240 лв. за първоинстанционното производство и 500 лв. за настоящото производство. По компенсация, съобразно уважената и отхвърлена част на иска – чл. 78 ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски за цялото производство в размер на 6017,20 лв. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.