Решение № 1789 от 24.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12343/2021 г.

Решение № 1789 от 24.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12343/2021 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" срещу решение № 5964/21.10.2021 г., постановено по адм. д. № 4082/2021 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е необосновано и незаконосъобразно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. При условията на евентуалност иска да бъде изменено първоинстанционното съдебно решение в частта относно разноските. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата. Ответникът М. Т. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 5964/21.10.2021 г., постановено по адм. д. № 4082/2021 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № 411/12.04.2021 г. на директора на Агенция "Митници", с която с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на М. Т. за длъжността "инспектор" в ТД"Югозападна" и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при превратно упражняване на власт с цел заобикаляне на последиците от отмяната на предишно уволнение на същия служител, което противоречи на целта на закона и съставлява основание по чл. 146, т. 5 от АПК за нейната отмяна. Първоинстанционният съд е установил и приел, че е налице реално съкращение на щата, защото е намален броя на лицата, които заемат длъжността "инспектор" в МП"Олтоманци", но то не е извършено с цел оптимизация на администрацията, а след като е определено ново работно място на М. Т. непосредствено преди изменението на длъжностното разписание, с което се премахва една щатна бройка за идентична на неговата длъжност като двете заповеди – за промяна на работното му място и съкращаване на длъжността, която е определено да заема, са му връчени в един и същи ден. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обосновано въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства АССГ е приел за установено, че след влизане в сила на съдебно решение, с което предходна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение е отменена като незаконосъобразна на 04.01.2021 г. М. Т. е възстановен на длъжност "инспектор" в ТД на Агенция "Митници" (ТД-Югозападна), длъжностно ниво 11, експертно ниво 7. От 08.04.2021 г. му е определено място на изпълнение на държавната служба - работно място на територията на ГКПП "Олтоманци", за което обстоятелство е уведомен на 13.04.2021 г. Според длъжностното разписание на ТД- Югозападна в сила от 8.04.2021 г. общата численост на служителите в МП"Олтоманци" е 11 щ. бр., от които 3 са за длъжността "инспектор". С длъжностно разписание на ТД-Югозападна в сила от 12.04.2021 г. е намалена общата численост на персонала на МП"Олтоманци" от 11 щ. бр. на 10, а за длъжността "инспектор" са останали само 2, вместо 3 щ. бр. При тези фактически констатации изводите на решаващият съд за наличието на основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК са правилни и законосъобразни. С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията на "длъжност в администрацията", правилно административният съд е приел, че длъжността, заемана от М. Т. не е изцяло престанала да съществува, а са намалени броя на лицата, които ще продължат да я изпълняват, което е една от възможните хипотези на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдът точно е установил, че намаляването на щатните бройки за длъжността, заемана от М. Т. е осъществено едновременно с определянето на работно място, на което той да я изпълнява. На практика липсва фактическо намаляване на броя на лицата, които заемат длъжността "инспектор" т. е. една щатна бройка, която е намалена в състава на МП"Олтоманци" е за сметка на премахване на позицията, на която в същия момент е определен да заеме М. Т.. Той фактически не е имал възможност да изпълнява длъжността на работното място в МП"Олтоманци" на територията на ГКПП"Олтоманци", защото едновременно с определянето на работното му място е прекратено и служебното му правоотношение поради съкращение на тази длъжност. Обоснован е изводът на АССГ, че прекратяването на служебното правоотношение на М. Т. не е с цел съкращаване на щата по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, което е правомощие на органа по назначаването, упражнявано при условията на оперативна самостоятелност за постигане на оптимизация в работата на администрацията или отчитане на настъпили обективни промени във възложените й задачи, които налагат различна организация на работата. По делото липсват каквито и да е твърдения или доказателства за наличие на подобни законоустановени цели. Решаващият съд е достигнал до законосъобразен извод, че в случая е доказано, че единствената преследвана цел е очевидно различна. Изводът на АССГ е логически обоснован от установената поредица от издадени административни актове, чиято крайна цел е преодоляване последиците от влязлото в сила съдебно решение и последвалата от него процедура по възстановяване на държавния служител на длъжността, която е заемал преди отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение като незаконосъобразна. В случая констатираното от административният съд основание за отмяна на оспорената пред него заповед не е нарушение на материалния закон или нарушение на административнопроцесуалните правила, а несъответствие с целта на закона. В този смисъл решаващият съд е не е извършил преценка относно целесъобразността на административния акт, а е осъществил контрол за наличие на основанието по чл. 146, т. 5 от АПК за съответствие с целта на закона. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че доказателства за недобросъвестността на органа по назначаване се съдържат в административната преписка, от която се установява факти, които показват преследваната цел, различна от законната. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила, включително и в частта относно разноските, които са правилно определени, съобразно изхода и тежестта на спора. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът М. Т. е направил разноски в размер на 1000 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от бюджета на Агенция "Митници" в пълен размер. Своевременно направеното възражение за прекомерност е неоснователно, защото договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора и не са налице основания за неговото намаляване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение