Решение № 12078 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12158/2019 г.

Решение № 12078 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12158/2019 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез процесуалния представител юрк. Т. Ламбев, против решение № 1692 от 24.07.2019 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 408/2019 г., с което е обявена нищожността на Решение № 01/311/00641/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/3580 от 5.04.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че не е налице нищожност на процесния административен акт, тъй като влязлото в сила съдебно решение, постановено по адм. д. № 2099/2018 г. на Върховния административен съд е имало за предмет РФК, издадено преди промяната на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, с което е въведено изречение второ: "За средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране". Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно и да отхвърли жалбата против оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът – ЕТ "Ер Ай Джи – Г. Попова" с писмен отговор и в писмена защита, както и в открито съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуалния си представител адв. Велков, оспорва жалбата по съображения, че е налице влязло в сила съдебно решение и съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с него, са нищожни. Счита, че с повторно издаденото РФК е разпоредено задължение, което е част от първоначалния акт, по отношение на която част с влязло в сила решение на ВАС е прието, че е незаконосъобразна. Сочи, че двата акта са издадени на едни и същи фактически и правни основания, при наличие на обективна и субективна тъждественост и се касае за същото административно производство, с което е наложена финансова корекция, поради което съдът правилно е приел, че отреченото спорно материално право е процесуална пречка за издаване на нов акт, в противоречие с мотивите на съда за изменение на първоначалния акт. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за защита пред ВАС. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно, предвид влязлото в сила решение по адм. д. № 2099/2018 г. на ВАС, с което е определена за основа на финансовата корекция одобрените и реално извършени разходи по процесния Договор от 7.10.2014 г., финансирани със средства от ЕСИФ, без национално съфинансиране в размер на 20 % посочва, че спорът вече е решен по същество, а настоящото дело е с идентичен предмет, защото се претендира частично възстановяване на националното съфинансиране по същия договор, страни и период на изпълнение на бизнес плана. Допълва, че е налице сила на пресъдено нещо по първото дело, което е процесуална пречка за издаване на нов акт, съответно съдът правилно е преценил повторно издаденото РФК за нищожно. Предвид липсата на касационни основания за отмяна на обжалваното решение предлага то, като правилно, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1692 от 24.07.2019 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 408/2019 г., е обявено за нищожно Решение № 01/311/00641/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/3580 от 5.04.2019 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София в размер на 3876 лева. За да постанови този резултат съдът е установил, че с Решение № 01/311/00641/3/01/04/01 от 13.07.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, на ЕТ "Ер Ай Джи – Г. Попова" е определена финансова корекция в размер на 19 379, 99 лева. Посочено е, че финансовата корекция представлява 5 % санкция от размера на отпуснатата финансова помощ от 387 599, 82 лв., в т. ч. и националното съфинансиране, поради неизпълнение на задължения от дружеството по Договор № 01/311/00641 от 7.10.2014 г. Съдът е установил, че горепосоченото решение е обжалвано по съдебен ред и с Решение № 1948/4.12.2017 г. по адм. д. № 616/2017 г. на Административен съд – Благоевград жалбата на ЕТ е била уважена. С Решение № 2891/27.02.2019 г. по адм. д. № 2099/2018 г. Върховен административен съд е изменил Решение № 01/311/00641/3/01/04/01/13.07.2017 г. в частта, с която като основа на финансовата корекция са определени разходите по Договор № 01/311/00641/07.10.2014 г. и е определил за основа на финансовата корекция одобрените и реално извършени разходи, финансирани със средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като е изключил от нея националното съфинансиране, с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ (в редакцията – обн., ДВ, бр. 74/20.09.2016 г.). В мотивите на това решение на ВАС посочил, че административният орган неправилно е определил основата, върху която е наложил финансовата корекция, защото в чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ /в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г. / изрично са посочени средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове и при определяне на основата за налагане на финансови корекции не следва да се вземат предвид средствата от националния бюджет и от частно финансиране. На това основание ВАС изменил първоначалното решение на органа, като посочил, че за основа на наложената финансова корекция следва да се считат одобрените и реално извършени разходи по договор № 01/311/00641, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, поради което частично отменил решението на АС Благоевград, а решението за налагане на финансова корекция обявил за незаконосъобразно в тази му част, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. За да обяви за нищожно процесното Решение № 01/311/00641/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/3580 от 5.04.2019 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София, Административен съд Благоевград е приел, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, поради това, че повторно издаденият акт - при обективна и субективна тъждественост с предходно издадения отменен акт, не поражда правни последици. Първоинстанционният съд приел още, че оспореният в настоящото производство акт е в противоречие с влязлото в сила решение на съда. Издаден е между същите страни, а в частта относно основата, върху която е определена финансовата корекция, има същото съдържание като предходно издадения и изменен с влязло в сила съдебно решение акт. С повторно издадения акт е разпоредено задължение, което е част от първоначалния акт, по отношение на която част с влязло в сила съдебно решение е прието, че е незаконосъобразна. Двата акта са издадени на едни и същи фактически и правни основания, с изключение на разпоредбата на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от ЗУСЕСИФ, на която е извършено позоваване с оспорения в настоящото производство акт. Налице е обективна и субективна тъждественост. С двата акта е наложена финансова корекция, като корекцията, наложена с повторно издадения акт, вече е била налагана с първоначално издадения акт- преди последният да бъде изменен от съда. С повторно издадения акт - в едно приключило административно производство, чиято висящност не е възобновена с влязлото в сила решение на съда, административният орган е пререшил в една част разрешения със сила на пресъдено нещо спор. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АС Благоевград е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е в постановен в противоречие с влязло в сила решение на съда. В мотивите на Решение № 2891/27.02.2019 г. по адм. д. № 2099/2018 г. на Върховен административен съд е прието, че финансовата корекция е определена незаконосъобразно върху стойността на цялата изплатена сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет, което е в нарушение на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и с оглед на това е определил, че основата, върху която се изчислява финансовата корекция, е не цялата сума, а само тази, представляваща финансиране от ЕЗФРСР. Неоснователен е доводът на касатора, че към момента на издаване на процесното Решение № 01/311/00641/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/3580 от 5.04.2019 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, действаща към редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 85 от 24.10.2017 година. Няма спор, че според чл. 142 АПК съответствието на един оспорен административен акт със закон се преценява към момента на издаването му, но цитираната редакция на ЗУСЕСИФ е обнародвана в ДВ бр. 85 от 24.10.2017 година, а фактическите основания за налагане на финансовата корекция са изложени в предходно решение за налагане на финансова корекция с дата на издаване 13.07.2017 г., т. е. повече от три месеца преди изменението на закона, на който не е придадено обратно действие. С процесното решение за налагане на финансова корекция е игнорирано влязлото в сила Решение № 2891/27.02.2019 г. по адм. д. № 2099/2018 г. на Върховен административен съд. Въведеният с изменението на закона унифициран подход не е приложим в настоящия случай и изложените в жалбата съображения за непълноти в закона и разширително тълкуване биха били относими в предходното административно производство, но не и към настоящия момент, когато има влязъл в сила съдебен акт, в противоречие с който е издаден нов административен акт / и при несъобразяване със силата на пресъдено нещо/. В този смисъл, спорът относно законосъобразността на административния акт в частта му за финансова корекция върху средствата от национално съфинансиране е окончателно решен в влязло в сила съдебно решение, което е окончателно съгласно чл. 223 АПК и задължително, съгласно чл. 177, ал. 1 АПК и чл. 297 и сл. ГПК. В този смисъл, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че въпреки приетото от съда с влязъл в сила съдебен акт, в повторно издадения от административния орган акт отново е посочено, че финансовата корекция следва да бъде определена и върху средствата, представляващи изплатено финансиране от националния бюджет. Извършено е позоваване на разпоредбата на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от , съгласно която за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране, но посочената разпоредба е приета със Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ, обнародван в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., и не е била действащо право към датата на издаване на предходния акт за налагане на финансова корекция. Тази разпоредба, макар и действаща към датата на издаване на оспорения в настоящото производство акт, не би могла да обоснове извод за законосъобразност на този акт, тъй като е издаден на същите фактически основания, на които е издаден и предходният. Добавеното в оспорения акт правно основание на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от ЗУСЕСЕФ не е във връзка с нови факти - такива, които да са настъпили след първоначално издадения административен акт. Касае се за едни и същи фактически установявания, по отношение на които е налице влязло в сила съдебно решение, поради което е недопустимо с настъпила законодателна промяна да се обосновава последващ акт, при все, че с атакувания административен акт е наложена финансова корекция, която вече е била налагана с предходния акт и то при липса на възобновено административно производство. Впрочем, решението на ВАС също е постановено слез изменението на ЗУСЕСИФ, обнародвано в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г. В допълнение следва да се посочи, че само в случай на приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, когато оспорен административен акт е отменен и преписката е върната за ново произнасяне, в зависимост от дадените задължителни указания от съда и при съобразяване на чл. 142, ал. 1 АПК, административният орган би могъл да издаде административен акт в съответствие с действащите нормативни разпоредби, тъй като в този случай спорът не е решен с влязло в сила решение. Н настоящият случай обаче не е такъв. Така и в решение по идентичен случай № 3091 от 26.02.2020 г. по адм. д. № 4043/2019 г., ІV отд. на ВАС. Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВАС преценява оспореното решение като законосъобразно и правилно. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Съобразено е с материалния и закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. По него съдът съобрази искането по приложения на л. 52 списък, данните от договор за защита и правно съдействие на л. 40 от делото, от които е видно, че договореното и действително заплатено възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция е 650 лв. Съдът съобрази инвокираното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но с оглед фактическата и правна сложност на спора пред настоящата инстанция, го намира за неоснователно. С оглед чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че касаторът следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация за адвокатско възнаграждение сума в пълния претендиран размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,