Решение № 12306 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2874/2016 г.

Решение № 12306 от 15.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2874/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Б. против решение № 5 от 05.01.2016 г., постановено по административно дело № 1654/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отменена заповед № 07-228 от 29.05.2015 г. по описа на Дирекция "Социално подпомагане" - Б. П. съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация Д. Г. Д. от гр. Б., кв. Сарафово, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оставянето й без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяния от касатора порок. Решението на Бургаския административен съд, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Б., на основание чл. 34, ал. 1 от ППЗИХУ (Правилник за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания) са спрени отпуснатите на Д. Г. Д. месечни добавки за социална интеграция (по чл. 25, по чл. 29 и по чл. 30 от ППЗИХУ), с мотив на административния орган, че ЕР на НЕЛК № 396/25.04.2014 г. се обжалва от Дачев по съдебен ред и производството пред съда не е приключило. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е в нарушение на материалноправните разпоредби на закона - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Както правилно е отразено в мотивите на проверяваното решение, за да бъде издадена заповед по чл. 34, ал. 1 от ППЗИХУ, е необходимо да е налице промяна на обстоятелствата, при които са отпуснати. В тази връзка следва да се отбележи, че оспореното от Дачев експертно решение на НЕЛК не е било влязло в сила и към моментите на подаване на заявлението за отпускане на месечните добавки и на издаване на заповедта за отпускането им, така, че след като не е налице промяна на обстоятелствата, при които са отпуснати добавките за социална интеграция, не са били налице материалноправните предпоставки те да бъдат спрени и съответно заповедта, с която това е сторено, е незаконосъобразна. Допълнителен аргумент в същата насока се извлича и от разпоредбата на чл. 112, ал. 9, изр. 1 от Закона за здравето, съгласно която обжалването по реда на ал. 1- 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им - т. е. след като с подаването на жалба срещу експертното решение на НЕЛК не се спира неговото изпълнение, то същото, макар и невлязло в сила, е основание да се отпуснат месечни добавки за социална интеграция, още повече, че в резултат на оспорването му не би могло да се утежни положението на жалбоподателя, което изключва като възможна последица отпадането на правото му на тези добавки при наличие на останалите нормативно предвидени предпоставки за отпускането им. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Бургаския административен съд за незаконосъобразност на процесната заповед, която страда от порока по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,