Решение № 346 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3929/2018 г.

Решение № 346 от 10.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3929/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите (НАП), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 794 от 12.02.2018 г, постановено по адм. д. № 13477 по описа на Административен съд - София-град за 2017 г. С него Националната агенция за приходите - гр. София е осъдена да заплати на "ХЕФТИ МЕТАЛС" ЕООД, гр. София сумата от 47 410,69 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 06.12.2017 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените от ответника по касация имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски във връзка с издаване на Банкова гаранция от 16.06.2017 г. Вредата представлява и такси и комисионни за периода от 16.06.2017 г. до 27.11.2017 г., вследствие на отмяна на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 13.06.2017 година. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 25 лв. за сторените по делото разноски. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател поддържа доводи, че неправилно е прието от съда наличието на всички комулативни предпоставки за иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изразява становище, че по отношение на дружеството е налице висящност на ревизионно производство, освен това дружеството продължава да се ползва от банковата гаранция и досега. В случая не се стигнало до увреждане на дружеството. Претендирането на разноски на това основание представляват възнаграждение договорени по договор за банкова гаранция. По изложените в касационната жалба много подробни съображения за липсата на предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се иска отмяната на обжалваното съдебно решение изцяло, иска се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските на ответника по касационната жалба. Ответникът – "ХЕФТИ МЕТАЛС" ЕООД, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд. Оспорва направеното възражение относно размера на обезщетението за вреди, като подчертава, че разноските които са платени са определени, като такси и комисионни от банката По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представя писмена защита. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представя договор за правно обслужване от 11.10.2019 г. (л. 29). Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокуратурата налице са всички законови предпоставки и правилно е прието, че искът е основателен и доказан. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е разгледал предявения от "Хевти Металс " ЕООД, гр. София, иск срещу НАП с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, (ЗОДОВ), с който претендира осъждането й да му заплати сумата от 47 410, 69 лв., ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, която представлява обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски във връзка с издаване на Банкова гаранция и отмяна на наложени предварителни обезпечителни мерки. Въз основа на подробно изясненото по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел предявения иск за допустим, а по същество за основателен. Позовал се на подробен анализ на приложимия закон ЗОДОВ, както и на ДОПК и на ТЗ, във връзка с възможността относно ползването на банкова гаранция, какъвто е конкретния случай. В крайна сметка съдът е приел, че са налице всички предпоставки, за да възникне правото на обезщетение в спорната хипотеза. Като е взел предвид приобщените по делото писмени доказателства, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е осъдил НАП да заплати на настоящия ответник по касация обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на исковата сума от 47 410, 69 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, както и да заплати на настоящия ответник по касация и сторените по делото разноски в размер на 25, 00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предвид изложените в касационната жалба, оплаквания, същите се свеждат до допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон при неговото постановяване, и относно обосноваността на направените от Административен съд - София град изводи. Основните въпроси, които касационният жалбоподател е повдигнал за обсъждане в касационната жалба по приложението на материалния закон са свързани с факта дали платените разходи и комисионни по издаване на банковата гаранция представляват пряка и непосредствена вреда. Обосновано и подробно мотивирано съдът е приел, че претендираната исковата сума е последица от издаването на отмененото Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Съгласно чл. 1, ал. 1, ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. По чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение постановено по адм. д. № 8082/2017 г. по описа на АССГ, Постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки с изх. № С-172225-024-0015767/19.06.2017 г. издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП - София, е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по посочените разпоредби. Обосновано, въз основа на безспорна фактическа обстановка (платени комисионни и такси, претендирани като вреди, съгласно удост. № 111-16393/05.12.2017 г. приложено на л. 22) първоинстанционният съд е направил краен извод за основателност на предявения иск за обезщетение в съответствие с установената съдебна практика, той е постановил обжалваното решение в съответствие с материалния закон. Неснователни са възраженията, че исковата сума заплатена по повод издаването на банковата гаранция не преставлява пряка и непосредствена последица от увреждането. Както се посочи, това възражение е направено и пред първоинстанционния съд, който го отхвърлил, като е приел че тези разходи са свързани с издаването на банковата гаранция, която е създала задължение за ответника по касацията да плати исканите такси и комисионни. Изложените в тази връзка мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Основния извод, който следва да се направи е, че ако не беше издадено Постановлението за налагане на предварителни обезпечителните мерки, то дружеството не би предприело действия по замяна на обезпечението и от там не би направило разходите свързани с издаването и обслужването на банковата гаранция. Правилен е извода на съда, че безпорно е установено увреждане в имуществената сфера на ответника, което е довело до намаляване на неговия патримониум. Неприемливи са доводите на касатора, че дружеството разполага с възможността да предложи друг вид обезпечение, както и да поиска разрешение за неотложно плащане от страна на публичния изпълнител. Макар, че нормата на чл. 199, ал. 2 от ДОПК, дава възможност на избор тя по същество ограничава това право до три хипотези - пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция и държавни ценни книжа. В този смисъл, макар и да има избор, ответника е бил ограничен от нормите на закона, какво обезпечение да предложи за замяна и изборът му да представи банкова гаранция не може да се приеме като злоупотреба с права, каквито доводи прави касатора по делото. Неоснователни са и доводите във връзка с размера на вредите. Съгласно представения на л. 26 от делото Договор за банкова гаранция дружеството се задължава да заплаща на" ПИБ" АД, всяко тримесечие от периода на банковата гаранция, комисионни в размер на 0, 7% върху размера на банковата гаранция - 3 058 754. 00 лева. От представените по делото удостоверение издадено от банката и отчет от банковата сметка се установява безпорно какви суми са платени, на какви дати и на какво основание. Събраните писмени доказателства са ценени от първоинстанционния съд ведно с другите доказателства и правилно е прието, че разноските платени във връзка с предоставянето на банковата гаранция са безпорно установени, като последното плащане е на 16.09.2017 г. т. е. в рамките на исковия период са настъпили претендираните вреди. Неоснователни са и наведените твърдения, че към настоящия момент спрямо дружеството е налице ревизионно производство във връзка, с което отново са наложени обезпечителни мерки. Тези действия не касаят това производство. Всяко постановление е самостоятелен акт, издава се въз основа на конкретно мотивирано искане, налага се конкретна обезпечителна мярка, при наличие на конкретна обезпечителна нужда и подлежи на самостоятелно обжалване т. е те са извън предметния му обхват на предявения иск. С касационната жалба не де представят нови доказателства или правни основания налагащи промяна на извода на съда. Следва да се отбележи, че по същество възраженията на касатора са същите, които са правени и пред първата инстнация и на които съдът е отговорил мотивирано и при подробен анализ на приложимия закон, и мотивите се споделят и от настоящата инстанция. Съобразно изхода на спора на дружеството и следва да се присъдят разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1200 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита, при отразена в договора платена сума от 2000 лв., като направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, следва да бъде уважено и сумата за адвокатско възнаграждение се редуцира до 1000 лв., съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Искра Александрова: Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав. Считам, че решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а искът отхвърлен. Съображенията ми са следните: разходите за банковата гаранция, които ищецът е направил и във връзка с които претендира обезщетението, не са според мен, вреди, произтекли от незаконосъобразното постановление на публичния изпълнител за налагане на запор върху банковите сметки на ревизираното дружество - ищец пред първоинстанционния съд. Това е така, тъй като не е налице пряка причинно-следствена връзка между постановлението на публичния изпълнител и направените разходи за банковата гаранция, тъй като последните не произтичат непосредствено и директно от постановлението. Направените разходи за банковата гаранция са в резултат на сключен от ищеца договор със съответната банка, т. е. те са разходи, които лицето съзнателно, по негова воля е направило във връзка със сключения договор. От друга страна, преценявам като основателни възраженията на ответника по иска, а именно, че ищецът е разполагал и с други предвидени от закона възможности, за да обезпечи нормалното развитие на търговската му дейност, в това число и извършването на разплащания с негови контрагенти и плащания на работници. Търговското дружество, чиито сметки са били запорирани по силата на наложеното обезпечение от публичния изпълнител, е можел да поиска замяна на запора с друг вид обезпечителна мярка по реда на чл. 199, ал. 1 ДОПК, така че да освои финансовия си ресурс. Търговското дружество е избрало да обжалва постановлението за налагане на обезпечителни мерки, а не да иска замяна на наложената обезпечителна мярка. Докато приключи производството по обжалването на наложеното обезпечение, в случаите на неотложни плащания, каквито ищецът твърди в исковата молба, че има, той е могъл да иска разрешения за извършването им по реда на чл. 229 ДОПК. Тоест, налице са били алтернативи, които ищецът реално е могъл да използва и да освободи финансов ресурс за извършването на плащания във връзка с търговската му дейност и да не направи разходите във връзка с банковата гаранция. Направените разходи за банковата гаранция се резултат единствено и само от избора на ищеца да не зависи от волята на публичния изпълнител и органа по приходите. Следователно, дори да се приеме, че разходите за банковата гаранция имат връзка с незаконосъобразното постановление на публичния изпълнител, то ответникът по иска следва да се освободи от отговорност за обезщетяването им по аргумент от чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като направата им, е резултат от избора на самия ищец измежду няколкото алтернативи за защита на интересите му, с които е разполагал като останалите (извън избрания от ищеца начин) не са изисквали подобни по осноавние и размер разходи. мотивирала особеното мнение:................................ Съдия: /Искра Александрова/