Решение № 2036 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2008 г.

Решение № 2036 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8694/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от министъра на икономиката и енергетиката, чрез процесуален представител юрк. Мартулкова-Стоева срещу решение № 6058 от 26.05.2008 г. постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 2712/1999 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу мълчалив отказ за обезщетяване. По тази касационна жалба е постъпило писмено възражение от адв. Герон - пълномощник на Итай Бен Дор. Мотивирано е становище за неоснователност на касационната жалба. Касационна жалба е подадена и от адв. Герон като пълномощник на Итай Бен Дор срещу решение № 9475 от 18.09.2008 г. постановено по същото д.по реда на чл. 176 от АПК. С тази касационна жалба са развити доводи за неправилност без да са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде допълнено в посочения смисъл решение № 6058 от 26.05.2008 г. По тази касационна жалба ответникът министъра на икономиката и енергетиката не е взел становище. Заинтересованата страна "Мототехника I" АД не взема становище по касационните жалби. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на съдебното решение, алтернативно мотивира доводи за неоснователност на двете касационни жалби. Жалбата на министъра на икономиката и енергетиката е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Жалбата на адв. Герон - пълномощник на Итай Бен Дор е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Производството по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ е образувано по жалба, подадена от адв. Й. Герон в качеството му пълномощник на Итай Бен Дор, съгласно пълномощно от 28.08.1992 г., и Марсел Бен Дор от Израел срещу мълчаливия отказ на министъра на търговията и туризма да се произнесе по заявление вх. № 94-Й-52 от 19.11.1998 г. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. С влязло в сила определение от 17.04.2007 г. жалбата на адв. Герон, в качеството му на пълномощник на жалбоподателката Марсел Бен Дор, е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е било прекратено, тъй като съдът е констатирал, че същата е починала на 4.09.1998 г. - преди образуване на административното производство и не би могла да има качество то на страна и не е и активно легитимирана да обжалва мълчаливия отказ на министъра. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения мълчалив отказ и по същество на спора е постановил решение, с което е признал право на обезщетение за Итай Бен Дор при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ - с компенсаторни записи за одръжавената част от 41 %, или 2/5 ид. части от терен от 15 000 кв. м, включени в активите на търговското дружество "Мототехника I" ЕАД, съобразно наследствената му квота. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че за жалбоподателят са налице всички кумулативни предпоставки за признаване на правото на обезщетение по заявеното искане. Съдът е приел за установено, че недвижим имот представляващ ливада - непокрит селски имот, в землището на с. Драгалевци, м. "Кръстова вада" е одържавен по реда на ЗОЕГПНС. За част от този имот наследодателя на жалбоподателя Буко Соломон Бенадо се легитимира като собственик. За одържавения имот наследодателят на жалбоподателя не е получил обезщетение. Тъй като имота не съществува във вида, в който е бил одържавен, съдът е приел, че административния орган е следвало да определи обезщетение. Като не се произнесъл по направеното искане, в хипотезата на чл. 6, ал. 3, изр. последно от ЗОСОИ, е формиран мълчалив отказ за обезщетяване, който е преценен от решаващият съд за незаконосъобразен и е отменен. По същество на спора, съдът е постановил решение, с което е признал право на обезщетение за жалбоподателя. С молба от 4.07.2008 г. адв. Герон - пълномощник на жалбоподателя е направил искане за допълване на постановеното решение. Молбата е мотивирана с факта, че съдът се е произнесъл по искането за обезщетение само по отношение на частта от терена, върху която са построени сгради, включени в капитала на "Мототехника" АД. По отношение на част от имота, върху която са построени сгради на "Строителна механизация" АД липсва произнасяне. Искането е за тази част, съдът да постанови решение, с което да изпрати молбата за произнасяне по компетентност на министъра на регионалното разбитие и благоустройството. Съдът е отхвърлил искането с мотива, че такова искане не е било предмет на заявлението по което е образувано административното производство за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. По жалбата на министъра на икономиката и енергетиката. Жалбата е основателна, но не по изложените съображения. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за съотвествието на решението с материалния закон. Настоящият състав счете, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът е отменил обжалвания мълчалив отказ и е определил обезщетение за одържавен недвижим имот, при изрично заявено искане за обезщетяване за ограничено вещно право на строеж. Настоящият състав счете, че неоснователни доводите на представителят на Върховна административна прокуратура за недопустимост на административното производство за обезщетяване и на съдебното производство по обжалване на мълчаливия отказ по мотиви, че липсват надлежни доказателства за редовно упълномощаване на адв. Герон. По делото е представено заверено пълномощно от 25.08.1992 г. с превод на български език, с което Итай Бен Дор е упълномощил адв. Герон "да предприеме правни действия за възвръщане на одържавени имоти и да го представлява пред всички държавни и други учреждения във всички инстанции". Производството за обезщетяване по реда на ЗОСОИ е във връзка с реституционното производство по Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти - чл. 1 от ЗОСОИ, поради което следва да се приеме, че пълномощното с формулирания мандат на адв. Герон обхваща и представителство във връзка с искане за обезщетяване респ. и мандат за представителство пред съд за всички инстанции при обжалване на отказ. Неоснователни са доводите, че представеното пълномощно е нередовно и поради липса на апостил. Към момента на упълномощаване Хагската конвенция не е била част от законодателството на Р България, тъй като не е била ратифицирана. Едва след ратифицирането и обнародването на конвенцията в Държавен вестник бр. 45/2001., в сила от 30.04.2001 г. изискване за редовност на полномощно, заверено в чужда държава е наличие на апостил. Неоснователни са и доводите, че по делото липсва заявлението, по което е образувано административното производство. Заявление вх. № 94-Й-52 от 19.11.1998 г. е приложено по делото на л. 2. Заявлението е подадено в преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, поради което следва да се приеме, че админстративното производство е било допустимо респ. допустимо е обжалването на мълчаливия отказ, което е сторено от жалбоподателя в срока по чл. 6, ал. 6 във връзка с ал. 3 от ЗОСОИ. Неоснователни са доводите на този касационен жалбоподател, че имота собственост на наследодателя на жалбоподателя Буко Соломон Бенадо не е одържавен по ред, който да попада в приложното поле на обезщетителното производство по ЗОСОИ. Решаващият съд прецизно е установил обема на правото на собственост, за което се е легимирал наследодателят на жалбоподателя към момента на одържавяване на имота по реда на ЗОЕГПНС. Също така съдът е прецезирал и обема на правото на обезщетение, за което дължи произнасяне сезирания административен орган, чиито мълчалив отказ е обжалван. Настоящият състав счете за незаконосъобразни изводите на решаващият съд досежно признатото право на обезщетение за Итай Бен Дор при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 и ал. 4 от ЗОСОИ - с компенсаторни записи за одръжавената част от 41 %, или 2/5 ид. части от терен от 15 000 кв. м, включени в активите на търговското дружество "Мототехника I" ЕАД, съобразно наследствената му квота. Обезщетителното производство пред министъра на търговията и туризма, сега министър на икономиката и енергетиката е образувано по заявление вх. № 94-Й-52 от 19.11.1998 г. С това заявление е направено искане за признаване на право на обезщетение "за цената на отнето право на строеж". Искането за обезщетяване за отнето ограничено вещно право на строеж е мотивирано с факта, че към този момент за процесния имот е била заведена реституционна преписка по реда на чл. 1 от ЗВСОНИ, която е приключила със заповед № РД-57-206 от 25.03.1997 г. на кмета на Столична община, поправена със заповед № РД-57-336 от 2.06.1998 г. Съгласно посочените административни актове е наредено да се отпише от актовите книги за общински недвижими имоти в район Триадица акт № 739 от 3.10.1949 г. и да се предаде на наследниците на Буко Соломон Бенадо владението на 2/5 ид. части от непокрит селски имот, находящ се в землището на с. Драгалевци, м. "Кръстова вада" (по АДС) или 41 % ид. части от цялата ливада по графични данни от 53 280 кв. м, идентифицирана като стари имоти пл. № № 2, 236 и 237, извън регулация, които съгласно действащия ЗРП на м. Драгалевска спирка, одобрен 1993 г., попадат в кв. 9, а сградите, построени върху имота след одържавяването му, остават държавна собственост с право на строеж върху имота (л. 31 и 32 от делото). По делото е приложено и удостоверение изх. № 94-И-00022 от 14.05.1997 г., издадено от кмета на СО-район Триадица, от което е видно, че собствеността върху така описания имот е била възстановена на наследниците на Буко Бенадо, на основание чл. 1 от ЗВСОНИ и чл. 88, ал. 4 от Наредбата за държавните имоти (отм.), което е отразено в АДС № 739 от 3.10.1949 г. При тези доказателства следва извода, че към момента на изтичане на преклузивния срок за подаване на заявление за обезщетяване по реда на ЗОСОИ заявителят Итай Бен Дор не е бил от кръга на лицата, които съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ могат да търсят обезщетение за отнето право на собственост по отношение на одържавения терен, тъй като за това вещно право е реализирано правото му на възстановяване по силата на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Именно поради тази причина изрично в заявлението за обезщетяване е посочено, че обезщетението се търси за отнето право на строеж върху терена. Именно по отношение на така заявеното право на обезщетение се дължи произнасяне както от сезирания административен орган, така и от съда в производството по обжалване на отказа за обезщетяване. Като е постановил решение, с което е признал право на обезщетение за жалбоподателя за права различни от заявените, решаващият тричленен съставе постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснето от фактическа страна при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго решение по същество на спора. За да се произнесе по законосъобразността на обжалвания мълчалив отказ за обезщетение по заявление вх. № 94-И-52 от 19.11.1998 г., настоящият състав съобрази следното: По отношение на обема на установеното право на собственост за наследодателя на жалбоподателя към момента на одържавяване на имота, настоящият състав както бе отбелязо вече напълно споделя изводите на тричленният съства на Върховния административен съд. Реда за одържавяване на имота се установява единствено от вписването в АДС № 1283, съставен на 3.10.1949 г. Съобразно този акт от наследодателя на жалбоподателя е одържавен непокрит селски имот в землището на с. Драгалевци, съставляващ ливада в м. "Кръстова вада" при описани граници на имота. Отчуждаването на непокрит селски имот по реда на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост е било допустимо в предвиденото в § 1, ал. 3 от ППЗОЕГПНС изключение за имоти, които се намират в землищата на изчерпателно изброените села, в това число и с. Драгалевци. Първоначалното регулиране на одържавения непокрит селски имот - ливада е станало със заповед № 22 от 17.01.1961 г. и имота е отреден за гаражи в ж. з. С нова заповед № 36 от 24.01.1966 г. част от терена за гаражи се отделя в п. II - нов, в кв. 3 за нуждите на Министерство на вътрешната търговия, ДТП "Мототехника - хангари". След регулационното отреждане по предвижданията е започнало и застрояването имота. За това застрояване е съдебно установено, че е законно. При тази установеност настоящият състав счете, че за жалбоподателя не се дължи обезщетение за право на строеж - така както изрично е формулирано искането. Правото на стореж е ограничено вещно право по силата на което едно лице може да построи и да държи като собствена сграда в чужд терен. Към момента на одържавяване на недвижимия имот - 1949 г. имота е бил незастроен, без регулационно отреждане и с описан статут ливада. Едва през 1961 г. имота е регулиран и е отредено застрояването му. Към този момент имота е бил държавна собственост, поради което правото на строеж по предвиденото застрояване като имуществено право не е възникнало като актив за патримониума на наследодателя на жалбоподателя, а за държавата, която е била собственик на терена. При това положение не може да се приеме, че за я жалбоподателя е възникнало право на обезщетение по заявеното искане, тъй като от неговия наследодател не е одържавявано заявеното вещно право. Настоящият състав приема, че в случая е ирелевантно последвалото обявяване на нищожност на заповед № заповед № РД-57-206 от 25.03.1997 г. на кмета на Столична община, поправена със заповед № РД-57-336 от 2.06.1998 г., тъй като възможността да се направи искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ е обвързна с изтичане на преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 от Закона. Искането относно вида и обема на подлежащото на обезщетяване имущество следва да се преценява така както е заявено пред компетентния орган и в предвидения преклузивен срок. Факта, че правото на възстановяване на одържавения имот по силата на закона е отречено в последствие както по административен ред, така и в приключило исково производство не може да даде основание за определяне на обезщетение и за отнетото право на собственост след като такова искане не е направено в обезщетителното административно производство в срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ. По тези доводи настоящият състав счете, че по същество на спора следва да постанови решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Итай Бен Дор срещу мълчалив отказ за обезщетяване, формиран в хипотезата на чл. 6, ал. 3, изр. последно от ЗОСОИ по заявление вх. № 94-Й-52 от 19.11.1998 г. По жалбата на Итай Бен Дор срещу решение № 9475 от 18.09.2008 г., постановено в производство по чл. 176 от АПК. Жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, но не по изложените в него съображения, доколкото в това касационно производство, решението чието допълване е искано се отменя и по същество на спора се постановява друго решение, с което се отхвърля жалбата. В административното производство както административния орган, така съда дължи произнасяне само в рамките на сезирането. Всяко разширително тълкуване на волята на заявителя, с оглед установени в съдебното производство факти е недопустимо. Служебното начало в административния процес е нормативно регламентирано, но само в рамките на служебната проверка, която съдът извършва за наличие на някое от основанията за отмяна на оспорения административен акт. В случая едва с молбата за допълване на съдебното решение, жалбоподателя е направил искане за обезщетяване, което е от компетентност на друг орган и касае имоти, които са включени в активите на търговско дружество, което не е участвало като заинтересована страна в производството. Освен на това основание жалбата е неоснователна и с оглед изложените вече мотиви по жалбата на министъра на икономиката и енергетиката. Производството по чл. 176 от АПК е акцесорно и произнасянето в това производство е обвързано с решението, чието допълване се иска. След като по изложените вече доводи решението чието допълване е искано се отменя и вместо него се постановява друго по същество на спора, с което се отхвърля жалбата, то и искането за допълване отмененото решение в посочения смисъл е неоснователно. При това положение и с оглед на тези мотиви обжалваното решение, с което е отказано допълване на решение № 6058 от 26.05.2008 г. постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 2712/1999 г. като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия