Решение № 5437 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16338/2010 г.

Решение № 5437 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16338/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Иванка Милева Иванова от гр. София против решение № 3256 от 22.10.2010 г., постановено по адм. дело № 8091 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - областният управител на област София, чрез пълномощника си - юрисконсулт Стаменова, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Заинтересованата страна - Министерството на вътрешните работи, не е изразило становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след преценка на изложените доводи от страните и събраните по делото доказателства констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Иванка Милева Иванова от гр. София против заповед № РД-15-212 от 03.11.2009 г. на областния управител на област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС е бил иззет обитаваният от нея апартамент № 1 в бл. 45, вх. "А", ет. 1, намиращ се в ж. к. "Захарна фабрика" - София. Съображенията за това са били, че са налице изискванията на чл. 80, ал. 1 ЗДС, а именно: имотът да е държавна собственост и лицето, което го държи, да няма правно основание за това. Съдът е посочил, че договорът за наем е бил прекратен с волеизявление на наемодателя поради неизпълнение на задължение от страна на наемателя да заплаща наем и консумативи към дружество "Топлофикация - София". Изложени са доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на материалноправните и процесуалноправните правила. Така приетото е законосъобразно. Областният управител е издал обжалваната заповед на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС. В това производство този административен орган действа при условията на обвързана компетентност - когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за последния възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. След като по делото е бил представен акт за частна държавна собственост за имот № 4577 от 1964 г., то явно е била налице хипотезата на чл. 80, ал. 1 ЗДС за издаване на обжалваната заповед. Като се изхожда и от обстоятелството, че касаторът нито в производството пред административния орган, нито в съдебното производство е представил доказателства за правното основание, на което държи имота, или такива, които да оборят акта за държавна собственост, то явно издадената заповед за изземване е законосъобразна. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил едно законосъобразно решение. Доводът, развит в касационната жалба, че правното основание, на което държи имота, е настанителна заповед № Iв-757 от 18.06.2001 г., издадена от министъра на вътрешните работи, не може да бъде споделен. Това е така, защото наемното правоотношение е било прекратено с предизвестие от наемодателя поради неплащане на наемна цена и консумативи. При тази фактическа обстановка крайният извод на административния съд за наличие на предпоставките на чл. 80, ал. 1 ЗДС за издаване на заповедта - предмет на делото, е напълно законосъобразен. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,