Решение № 198 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6143/2017 г.

Решение № 198 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6143/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. И. Ж., действащ като ЕТ"И.-И. Ж." моли да бъде отменено решение № 302/23.02.2017 г. по адм. д. № 1719/2016 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 031302447/11.11.2013 г. на ТД на НАП-В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-В. по съображения в писмен отговор и писмена молба, имаща характер на становище, моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 4089,21 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 031302447/11.11.2013 г. на ТД на НАП-В. в частта, с която са определени задължения за данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. за разликата над 5094,19 лв и лихвите над 1952,55 лв като е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че в РА са определени задължения с лихви по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 2010 г. и са начислени лихви за м. 11 и 12.2011 г. по справките декларации, поради закъсняло внасяне на главниците за двата периода. Задълженията са определени след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК - данни за укрити приходи и превишение на разходите над приходите за отделните периоди. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е приел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице след проведената по особения ред ревизия за 2007 г., 2008 г. и 2010 г. като краен резултат, след като е коригирал допусната грешка от органите по приходите при определяне на данъчната основа като сбор от моментни превишения на разходите над приходите, вместо на годишна база, както изисква чл. 17 от ЗДДФЛ. Съдът е обсъдил подробно възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от съда като не е дал указания на жалбоподателя за доказателствените му задачи в процеса. Видно от протокола за съдебното заседание, проведено на 4.10.2016 г. съдът е дал указания на жалбоподателя, че е негова доказателствената тежест за установяване на фактите по възраженията в жалбата. Доводът за неправилно наложена глоба на касатора в съдебно заседание на 15.11.2016 г. на основание чл. 92а от ГПК, поради неоснователно причинено отлагане на делото с късно поставена задача на вещото лице от счетоводната експертиза не следва да се обсъжда, след като с решение № 7117/14.06.2016 г. по адм. д. № 12819/2014 г. на Върховния административен съд наложената глоба е отменена. Неоснователен е доводът за неправилна преценка на свидетелските показания и събраните по делото доказателства за предоставени заеми от трети лица без уговорена лихви, а част от тях и без уговорен срок за връщане на заетите суми. Съдът е изградил вътрешното си убеждение по фактите относно заемите след подробно обсъждане на всички събраните по делото доказателства и доводите на страните, като обосновано е приел, че не е доказано заемодателите да са разполагали с посочените в договорите суми към датите в договорите, за да ги предоставят на жалбоподателя в заем. На основание чл. 158, ал. 1 и чл. 57, ал. 4 от ДОПК правилно е преценена от съда достоверността на свидетелските показания с оглед на всички други данни по делото и доводът за допуснато процесуално нарушение от съда е неоснователен. Въпреки дадените указания жалбоподателят не е подкрепил твърденията си относно финансовите възможности на ревизираните лице с доказателства, поради което съдът като е отхвърлил доводите за предоставени заеми в претендираните размери е постановил обосновано и законосъобразно решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 1454,49 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,