Решение № 2005 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13144/2012 г.

Решение № 2005 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13144/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Стойко Найденов от с. Крумово, обл. Пловдив срещу решение № 1637 от 12.07.2012 г. по адм. д. № 2612/2011 г. на Административен съд - Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед № ДК-02-ЮЦР -443/17.08.2011 г. на началника на РДНСК-Южен централен район. Ответникът началника на РДНСК - Южен централен район не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу решение, подлежащо на касационен контрол по смисъла на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, с оглед категорията на строежа и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-443/17.08.2011 г. на началника на РДНСК -Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "бетонови основи-сутеренен етаж" в ПИ 50.44 по кадастралната карта на м. Върховръх, землището на с. Скобелево, общ. Родопи, извършен без строителни книжа. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, след обсъждане констатациите на съдебно-техническата експертиза, че строежът е изграден преди 2004 г., без категорични данни за момента на изграждането му, без изискуемите строителни книжа. Проследен е регулационния и застроителен режим на територията, съставляваща ДГФ в строителните граници на летовище "Върховръх", по кадастралните и рег. планове от 1963,1974,1987,1999 и 2009 г., като е прието, че след 1972 г е извършено масово вилно "безпарцелно застрояване", нанесено в КК. Предвид неуточнената година на изграждане, незаконния строеж е възприет като непопадащ в хипотезата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за търпимост. Обсъдено е и възражението за налична висяща процедура по узаконяване по молба от 26.01.2004 г. Прието е, че е има надлежно заявявяне за узаконяване в преклузивния шестмесечен срок по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, но е наличен мълчалив отказ, т. е. процесния строеж подлежи на премахване по реда на чл. 225 ЗУТ като безспорно установен незаконен строеж. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с изяснената по делото фактическа обстановка във връзка с нормата на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗУТ. Правният извод за наличие на влязъл в сила мълчалив отказ по молбата на узаконяване, подадена в срока по ал. 2, § 184 от ПЗР на ЗУТ не съответства на представените доказателства по делото, сочещи на неприключило производство. Видно от писмо-отговор на молбата вх. № 94-23-420/26.01.2004 г. за узаконяване на постройката и закупуване на земята, подписано от главния архитект, зам. кмета и юрк. на Община "Родопи" - Пловдив, е изразено съгласие, като са описани необходимите процедури, които следва да се извършат преди това /геодезическо заснемане с нанасяне границите на курорта "Върховръх" и уличната мрежа по одобрение план със заповед № 252/1972 г., нанасяне на данни за собствеността от регистъра, указания за срока по § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ/ и са указани документите за представяне. Категорични данни за висящност на процедурата по узаконяване се съдържат в приложеното писмо изх. № 92-834/15.09.2011 г. на главния архитект на Община "Родопи" - Пловдив, с което в 9 точки изчерпателно се изброяват предприетите действия и оставащите такива за извършване, преди произнасяне по исканията на собствениците на вилни сгради в района за узаконяване, между които на 10 позиция е вписан жалбоподателя. С оглед това становище, в т. 9 главния архитект обосновава, че към момента сградите, вкл. и сутеренния етаж на Найденов, са в режим на търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, тъй като процедурата по узаконяване не го изключва. С подобно съдържание е и изходящото от Община Родопи писмо до РДНСК, изх. № 92-834/12.09.2011 г. Предвид така изяснената по делото фактическа обстановка, решаващият извод на съда за законосъобразност на процесната заповед се явява необоснован и несъответен на нормата на § 184, ал. 12 от ПЗР на ЗУТ, която регламентира, че на премахване по чл. 225 ЗУТ подлежат незаконни строежи, за които производството по узаконяване е приключило в влязъл в сила отказ. В случая не е налице такъв отказ /изричен или мълчалив/, тъй като производството е висящо и това води до незаконосъобразност на процесната заповед, поради липса на безспорна установеност на незаконен строеж. С оглед на изложеното, обжалваното решение като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго по същество, с което се отмени процесната заповед. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение