Решение № 14296 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10746/2016 г.

Решение № 14296 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10746/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ДЕВЕН" АД / сега "Солвей соди" АД/, ЕИК *********, подадена чрез адв. Ю. М. и адв. Д. И., против решение № 4745 от 05.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1731/2016 г. по описа на Административен съд- С. град, с което е отхвърлена жалбата дружеството против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № П-29002915174240-004-001/29.10.2015 г., издаден от Р. Г. С., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП "ГДО" и С. О. Д., на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП "ГДО", потвърден с Решение № 93/21.01.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" С. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно в АПВ и в решението е прието, че претендираната сума за възстановяване в размер на 92 192 лева, внесена от дружеството на 14.01.2013 г., е погасила сумите за ДДС за м. 01.2013 г., задълженията по чл. 204 от ЗКПО за 2012 г., задълженията за ЗО за м. 12.2012 г. и за ДОО за м. 12.2012 г., посочени на редове 13, 14, 15, 16, 17 и 18 от Справка № 1 на стр. 7 от процесния АПВ. Тези задължения са погасени от дружеството с нарочни и самостоятелни плащания, както следва: Задължения към фонд ДОО (23,580.65 лв.) и ЗО (8,569.99 лв.) - Начислените от Дружеството задължения за осигуровки на персонала са погасявани на месечна база в законово установените срокове, като дължимите осигуровки за месец декември 2012 г. са изцяло платени от Девен на 08.01.2013 г. (постъпването на сумите по банков път е посочено от приходната администрация в колона 2, ред 4, 5 и 7 от Справка № 1 на стр. 7 от АПВ); Относно задължения за ДДС в размер на 59,477.83 лв. - през 2012 г. Дружеството е спазило законово установения срок за подаване на ДДС декларации и внасяне на дължимия ДДС като на 14.01.2013 г. дружеството е внесло дължимият ДДС за месец декември 2012 г. (постъпването на сумите по банков път е посочено от приходната администрация в колона 2, ред 8 и 9 от Справка № 1 на стр. 7 от АПВ); Относно задължения за данък върху разходите за м. декември 2012 г. - Погасеният данък върху представителни разходи (14.40 лв.), данък върху разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства (30,21 лв.) и данък социални разходи (539.69 лв.), дължими за месец декември 2012 г. са платени на 14.01.2013 г. (постъпването на сумите по банков път е посочено от приходната администрация в колона 2, ред 12, 19 и 20 от Справка № 1 на стр. 7 от АПВ). По отношение на твърдението, че надвнесената на 31.03.2014 г. сума в размер на 92 192 лв. е била използвана частично, за да погаси задължения за данъци върху разходите по чл. 204 от ЗКПО за 2013 г., отново от приложените от Дружеството при обжалване на АПВ № 1403142/26.08.2014 г. документи, е видно, че задълженията за данък върху разходите (данък представителни разходи - 348.99 лв., данък върху разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства - 289.23 лв. и данък социални разходи - 7,673.99 лв.), са били погасени с платежно нареждане от 09.04.2014 г. за внасяне на цялата сума по сметките на приходната администрация. Представените доказателства не само, че не са били анализирани, но е налице и явно противоречие с друго твърдение в обжалвания АПВ (стр. 3 от АПВ), според което горепосочените суми са погасени именно на 09.04.2014 г. Според касатора дори и да се приеме, че внесената два пъти сума от 92 192 лв. технически е покрила посочените в АПВ задължения за данъци и осигуровки, то след като тези задължения (с изключение на сумата, покрила лихва) са внесени на отделно/самостоятелно основание следва, че въпросните задължения са платени два пъти - първи път са покрити при постъпване на сумата от 92 192 лв. и втори път при самостоятелното им плащане по предвидения в закона ред, което е неправомерно и не следва да се допуска. В жалбата са изложени доводи и относно представените в АПВ справки, за които се твърди, че са неточни, тъй като информацията в тях противоречи на реалните факти; в данъчно-осигурителната сметка на дружеството фигурира погасяване на ненадлежно установено публично вземане за лихви. Прави се възражение за нищожност на оспорения АПВ, с оглед обстоятелството, че същият е издаден при два пъти отменен АПВ и възложена нова проверка с решение на директора на Дирекция "ОДОП", което жалбоподателя сочи като нарушение на чл. 155, ал. 5 ДОПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния АПВ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мирчева, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. От касатора не са ангажирани никакви доказателства, включително и в хода на първоинстанционното производство, които да оборят констатациите на процесния АПВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Оспорваният АПВ е в резултат на трета поред данъчна проверка по реда на чл. 129 ДОПК. В резултат на първата проверка е издаден АПВ № 1403142/26.08.2014 г., с който е установено, че сума в размер на 92 192,00 лв. е внесена от дружеството на 14.01.2013 г. по § 111111. Констатирано е, че с внесената сума, целяща да покрие задължението на дружеството за КД за 2012 г., следва да се покрият текущи задължения, възникнали в периода 2012 г. - 2013 г., както следва: за фонд ДОО - 23 580,65 лв.; за фонд 30 -8 549,22 лв.; за ДДС - 59 477,83 лв.; за данък представителни разходи - 14,40 лв.; за данък върху разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства - 30,21 лв.; за данък социални разходи - 539,63 лв. Покриването на цитираните задължения е извършено на основание чл. 169, ал. 4 ДОПК в съответната материално-правни разпоредби на закона към този момент и при действието на т. нар. "единна сметка". На 31.03.2014 г. дружеството е внесло отново сумата в размер на 92192,00 лв. по § 110000, с основание за плащане - внасяне на корпоративен данък. Установено е, че с посочената сума са погасени следните текущи задължения на дружеството: 91 782,47 лв. - за корпоративен данък за 2013 г.; 17,20 лв. - за данък представителни разходи; 14,25 лв. - за данък върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства; 378,08 лв. - за данък социални разходи. При първата проверка е констатирано, че в данъчно-осигурителната сметка на дружеството към датата на издаване на АПВ няма надвнесени суми по § 111111 и по § 110000 към 26.08.2014 г. Предвид гореизложеното органите по приходите са приели, че платените суми за КД в размер на 92 192,00 лв. на 14.01.2013 г. и в размер на 92 192,00 лв. на 31.03.2014 г. са погасили текущи задължения и не се явяват надвнесени. В тази връзка е постановен отказ за възстановяване на претендираната като надвнесена сума в размер на 92 192,00 лв. и с АПВ е установен нулев размер на суми за възстановяване или прихващане. Първият и вторият АПВ са били оспорени по административен ред и съответно отменени с решение № 2139/02.12.2014 г. и решение № 455/27.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С. Третата проверка е извършена във връзка с резолюция за извършване на проверка № П-29002915174240-0РП-001/05.10.2015 г., издадена от О. К. М.-Д., началник сектор при ТД на НАП "ГДО", във връзка с решение № 455/27.03.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" С., с което е отменен, АПВ № П-29002914066888-004-01/09.01.2015 г., относно отказано право на възстановяване на претендираната сума в размер на 92 192,00 лв., внесена на 14.01.2013 г. Видно от съдържанието на същия е, че след анализ на ДОС на дружеството (Справка 1) е установено, че с внесената на 14.01.2013 г. сума, целяща да покрие задължението на дружеството за корпоративен данък за 2012 г., е налице основание да бъде отнесена за покриване на текущи задължения на дружеството, както следва: 23 580,65 лв. - за фонд ДОО; 8 549,22 лв. - за фонд 30; 59 477,83 лв. - за ДДС; 14,40 лв. - за данък представителни разходи; 30,21 лв. - за данък върху разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства; 539,63 лв. - за данък социални разходи. По отношение на внесената на 31.03.2014 г. сума в размер на 92 192,00 лв. по § 110000 органите по приходите са приели, че са погасени следните текущи задължения на дружеството: 91 782,47 лв. - лихва по чл. 89 ЗКПО за превишение на корпоративния данък за 2013 г.; 17,20 лв. - за данък представителни разходи; 14,25 лв. - за данък върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства; 378,08 лв. - за данък социални разходи (Справка 4). Прихванатите суми са описани по основание и размер в табличен вид в СПРАВКА № 4 - сметка "БАНКА Данъци и др. ", ред 45, 46, 47, 48 и СПРАВКА № 1- сметка "БАНКА", ред 13,14,15,16,17,18. Предвид изложеното и след извършена проверка в ДОС са установили, че дружеството към 26.08.2014 г. няма надвнесени суми по сметка "БАНКА" и сметка "БАНКА Данъци и др. " (СПРАВКА № 4, ред 103). С оглед на това е направено заключение, че не следва да се извърши възстановяване на сумата в размер на 92 192,00 лв. За да отхвърли жалбата срещу АПВ, първоинстанционният съд е приел, че актът за прихващане или възстановяване е издаден от компетентен орган. Приел е, че изложените в оспореният акт доводи по приложение на материалния закон са правилни. За неоснователно е счетено възражението на дружеството за нищожност на АПВ с твърдение, че същият е издаден при условията на трета проверка, тъй като разпоредбите на чл. чл. 155, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК се отнасят само до ревизионните производства, приключващи с РА, и са неотносими в конкретния случай. На следващо място предвид разпоредбата на чл. 169 ДОПК съдът е приел, че законосъобразно сумите постъпили в подсметка Банка на дружеството от 01.01.2013 г. са погасили задълженията описани в Справка № 1 на АПВ, както и че е налице основание внесената на 14.01.2013 г. сума да бъде отнесена за покриване на текущите задължения на дружеството, както следва: 23 580,65 лв. - за фонд ДОО; 8 549,22 лв. - за фонд 30; 59 477,83 лв. - за ДДС; 14,40 лв. - за данък представителни разходи; 30,21 лв. - за данък върху разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства; 539,63 лв. - за данък социални разходи. Съобразно възраженията на жалбоподателя съдът е приел, че по отношение на лихвата, начислена от системата по реда на чл. 89 ЗКПО в размер на 120 425,66 лв., органът по приходите не е извършвал прихващане, а само е констатирал погасяване от страна на "Девен" АД на така определеното публично вземане за лихви. Задължението за лихва на дружеството е възникнало по силата на закона, като за неоснователно е прието възражението, че единствен източник на процесната лихва е програмния продукт СУП. От друга страна ДЗЛ не е ангажирало каквито и да било доказателства, че посочената лихва е недължима от него, както и че не е била изискуема към момента на погасяването й чрез извършените от дружеството плащания. Не е налице и погасяване на неизискуемо вземане за лихви, тъй като съгласно посочените разпоредби задължението за лихва е за периода до 31.12.2013 г. и към момента на погасяването му същото е било изискуемо. Решението е правилно. С оспорения АПВ на "Девен" АД е отказано възстановяване на сумата в размер на 92192 лева. Според касатора тази сума е внесена два пъти с цел да бъде покрито задължението му за КД за 2012 г. Внесената сума на 14.01.2013 г. е използвана от органа по приходите за погасяване на задължения за данъци и осигуровки, които "Девен" АД е заплатило изцяло и в законоустановените срокове, във връзка с което е представило платежни нареждания, извлечения от счетоводни сметки и уведомления за приемане на ДДС - декларации. Неоснователни са доводите в жалбата, че с посочената сума, за която се твърди, че е внесена два пъти, дружеството е целяло да покрие задължението за КД за 2012 г. Видно от приложеното по делото платежно от 14.01.2013 г. /л. 68/ като основание за плащане е посочено авансови вноски за корпоративен данък, а в платежното от 31.03.2014 г. - л. 64 - корпоративен данък за 2013 г. Неоснователни са доводите на касатора за допуснато нарушение на чл. 155, ал. 4 от ДОПК при възлагане на трета проверка и издаване на АПВ. Правилно съдът е приел, че посочените разпоредби са относими към ревизионните производства, но не и към извършването на проверки. Цитираните в жалбата решения на ВАС извършването на трета ревизия в нарушение на забраната по чл. 155, ал. 4 ДОПК. Неоснователни са оплакванията в жалбата за неправилно извършено прихващане на задълженията към фонд ДОО в размер на 23580,65 лв. и ЗО в размер на 8569,99 лв., тъй като видно от направената справка № 1 в АПВ и внесените суми на 08.01.2013 г., посочени на редове 4, 5 и 7, с тях е погасено задължение за ДДС за м. 12.2013 г. и не касаят прихванатите суми от ред 13 до ред 18 на справката. Неподкрепени с доказателства са твърденията в жалбата, че горепосочените задължения са платени в срок. В тежест на дружеството е било да докаже благоприятните за него факти, включително и чрез ангажиране на ССЕ, което в случая не е сторено. Неподкрепени с доказателства са доводите в жалбата по отношение на извършеното погасяване на задължението в размер на 59 477.83 лв., представляващо ДДС за м. 12.2012 г., за което се твърди, че е погасено в срок. От справката в АПВ е видно, че извършеното погасяване касае задължение за ДДС за м. 01.2013 г. по месечна СД за м. 01.2013 г., подадена на 14.02.2013 г. със същия срок на плащане. С оглед на това. извършеното плащане на 08.01.2013 г. посочено от жалбоподателя на ред 4, 5 и 7 от Справка № 1 на стр. 7 от оспорвания АПВ на задължението за месец декември 2012 г. е неотносимо към извършеното погасяване. По отношение извършеното погасяване от претендираната сума за възстановяване с данък върху представителните разходи в размер на 14,40 лв.; данъкът върху разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства в размер на 30,21 лв. и данъкът върху социалните разходи в размер на 539, 63 лв. дължими на база ГДД по чл. 92 ЗКПО, чийто срок за плащане е до 15.01.2013 г. отново липсват платежни нареждания, въз основа на които да се установи кога, кои и в какъв размер задължения са били платени от касатора, за да бъде прието, че с извършеното с АПВ погасяване въпросните задължения са платени два пъти. Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на касатора, че незаконосъобразно с част от внесената на 31.03.2014 г. сума от 92 192 лв. е погасено задължение за лихва по чл. 89 ЗКПО в размер на 91 782,47 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗКПО когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20 на сто се дължи лихва. Сумата, върху която се дължи лихва по ал. 1, се определя по формулите регламентирани в ал. 2 на същата разпоредба. Лихвата по ал. 1 се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година. В конкретния случай не е спорно, че дружеството е декларирало годишен КД за 2013 г. в размер на 2 862 779,01 лв., а внесените авансови вноски са в размер на 1000000,00 лв. Разликата от 1 862 779,01 лв. дружеството е внесло на 3 вноски, съответно 1 250 000 лв. на 17.01.2014 г., 520 587,01 лв. на 28.03.2014 г. и 92 192 лв. на 31.03.2014 г. / платежно на л. 64 и посочено основание в него КД 2013 г./. С оглед тези данни декларираният данък се отклонява с над 20 % от определените и внесени авансови вноски, поради което дружеството дължи лихви върху превишението. На база формулата в чл. 89, ал. 2 ЗКПО сумата, върху която се дължи лихва в конкретния случай се определя по следния начин: 2 863 779,01 - (1 000 000,00 + 0.2 х 1 000 000,00) = 1 663 779,01 лв. Съгласно чл. 89, ал. 5 дължимата лихва се изчислява от 16 април до 31 декември на съответната година, в случая 2013 г. За посочения период лихвата върху сумата от 1 663 779,01 лв. възлиза на 120 425,66 лв., така, както е отразена и в ДОС на "ДЕВЕН" АД и е изискуема с подаването на ГДД. Действително декларацията по чл. 92 ЗКПО, подадена от дружеството, не установява задълженията му за лихви. Те настъпват в момента, в който правопораждащият го конкретен фактически състав бъде проявен и стават изискуеми от момента на възникването им. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, която предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Обстоятелството, че процесните лихви не са установени с ревизионен акт или в декларация на задълженото лице, не означава само по себе си, че тези лихви не са изискуеми. Към датата на подаване на искането за възстановяване - 05.08.2014 г. публичното вземане за лихва по чл. 89 ЗКПО е било изискуемо. Видно от оспорения АПВ /стр. 13/ е, че от лихвата в размер на 120 425,66 лв. пропорционално са погасени 111 832,01 лв. и са прихванати 8593,65 лв. с предходно АПВ. С оглед на гореизложеното законосъобразни са изводите на съда, че не е налице сума в размер на 92 192 лв. подлежаща на възстановяване. Решението е правилно и не страда от пороците релевирани с касационната жалба. Същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3295,76 лв., определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,