Решение № 11545 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8049/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Благоевград против решение 2330 от 14.05.2025 г., постановено по адм. дело 582/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград в частта, в която е отменена заповед 276/ 07.03.2024г., поправена със заповед 96/ 15.01.2025г. на същия административен орган, в частта по т. 1, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж 0,40м от плътна ограда и в частите, в които са обявени за нищожни т. 2 и т. 1 от същата заповед, в частта, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж- навес и по касационна жалба на В. Л. К. против същия съдебен акт в частта, в която жалбата на К. против заповед 96/ 15.01.2025г. на кмета на община Благоевград е отхвърлена. Жалбоподателят кмет на община Благоевград поддържа, че решението на административния съд в обжалваните части е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на В. К. против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател В. Л. К. твърди, че решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу заповед 96/ 15.01.2025г. на кмета на община Благоевград, е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който посочената заповед да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Всеки от касаторите оспорва касационната жалба на насрещната страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт в съответните оспорени части е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на В. Л. К. е неоснователна. Изводите на административния съд за отсъствие на основания за отмяна на заповед 96/15.01.2025 г. на кмета на община Благоевград са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Оспореният административен акт е издаден по реда на чл. 62, ал. 2 АПК и с него е отстранена очевидна фактическа грешка, допусната в разпоредителната част на заповед 276/ 07.03.2024г. на същия административен орган, в която вместо по страничните регулационни линии с УПИ VI 2738 и УПИ IV-5417 следва да се чете по страничните регулационни линии с УПИ V-2735 и УПИ IV-5417". Административният съд правилно приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, като в тази хипотеза органът действа служебно. Правилно е заключението, че заповедта е издадена след изпълнение на посочените в текста на чл. 62, ал. 2 АПК материалноправни предпоставки. Цитираната норма предвижда възможност за отстраняване на очевидни фактически грешки, допуснати от органа издател при постановяване на административния акт. Смисълът на разпоредбата е органът сам да поправи несъответствието между действителната воля и нейното обективно изразяване в писмения текст на акта. В случая правилно е прието, че допуснатата неточност в разпоредителната част на заповед 276/ 07.03.2024г. относно означението на имотите, съседни на имота на жалбоподателя К., представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по предвидения в чл. 62, ал. 2 АПК ред. Заповедта за поправка не засяга смисъла и същността на направеното от административния орган волеизявление за премахване на два незаконни строежа в УПИ VI 2738, кв. 109 по плана на гр. Благоевград, а доводите на касационния жалбоподател В. К. в обратен смисъл са неоснователни. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд Благоевград в частта, в която жалбата на В. К. против заповед 96/ 15.01.2025г. на кмета на община Благоевград е отхвърлена. Съдебният акт в посочената част е правилен и следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба на кмета на община Благоевград е основателна. Решението на Административен съд Благоевград в частта, в която е отменена заповед 276/07.03.2024г. на кмета на община Благоевград, поправена със заповед 96/ 15.01.2025г. на същия орган и в частите, в които същата заповед е обявена за нищожна е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на съдебния акт и противоречието му с материалния закон. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед на кмета на община Благоевград, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. 225, ал. 2, т. 2, вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разпоредено на жалбоподателя В. К. и на Л. Д. К. да премахнат незаконен строеж: 0.40 м. от плътна ограда с височина 2.60м. над прилежащия терен, изградена в УПИ VI 2738, кв. 109 по плана на гр. Благоевград по страничните регулационни линии с УПИ V-2735 и УПИ IV-5417, кв. 109 по плана на гр. Благоевград и незаконен строеж навес прикрепен към оградата и сградата на основното застрояване на УПИ VI 2738, кв. 109 по плана на гр. Благоевград, като в т. 2 от заповедта е указано, че строежът следва да се приведе в рамките на допуснатото с одобреното конструктивно становище към разрешение за строеж 142/ 27.04. 2010г. Посочено е също, че след влизане на заповедта в сила на извършителя следва да се изпрати показа за доброволно изпълнение и ако това не бъде направено- да се извърши принудително премахване. В това производство съставът на административния съд следва да провери законосъобразността на административния акт на всички основания за по чл. 146 АПК, а при преценка на материалната законосъобразност на заповедта следва да съобрази наличието на предпоставките на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и тези за търпимост на описаните в заповедта строежи, като изложи мотиви в подкрепа на направените изводи. В случая в противоречие с чл. 168, ал. 1 АПК това не е направено. Изводът за отмяна на заповедта в частта, в която е наредено частично премахване на плътна ограда е изведен въз основа на констатации, че не е установена годината на извършване на строежа, както и доколко местонахождението и характеристиките на оградата, описана в заповедта, съвпадат с тези на оградата, предмет на разрешението за строеж. От страна на съдебния състав не е съобразено, че в производството по оспорване на заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, административният съд не разполага с контролно-отменителни правомощия и следва да се произнесе по казуса, като разгледа и установи всички факти от значение за правилното решаване на спора, като съобрази, че фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства се ползват с презумпция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл. 171, ал. 1 АПК. Следователно при констатация, че са налице обстоятелства, които следва да бъдат изяснени по делото, съставът на административния съд следва да събере необходимите доказателства, като разпредели тежестта на доказване и даде на страните указания в този смисъл или служебно да ангажира доказателства в съответствие с чл. 170 във връзка с чл. 171, ал. 2 АПК, което в случая не е направено. Съображенията за допуснати съществени нарушения на цитираните по-горе процесуални норми се отнасят и за извода на административния съд за нищожност на оспорената заповед в частта, в която е разпоредено премахването на незаконен строеж навес. Заключението на вещото лице, че описаният в заповедта навес, не е идентичен със съществуващото на място слънцезащитно съоръжение, е тълкуван едностранчиво в съдебния акт, въпреки че експертизата в тази част е оспорена от ответника, като в противоречие с чл. 171, ал. 2 и ал. 5 АПК от първоинстанционния съд не са събрани доказателства за изясняване характеристиките и състоянието на описания в заповедта като допълващо застрояване обект към момента на съставяне на констативния акт и издаване на заповедта. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК изложените в съдебния акт мотиви са противоречиви. Прието е, че заповедта по т. 1 е издадена от компетентен орган, а по- долу в текста на съдебния акт е посочено, че заповедта по т. 1 в частта относно премахването на незаконен строеж навес и в частта по т. 2 е нищожна на основание чл. 146, т. 1 АПК- некомпетентност на издателя. Същевременно в противоречие с чл. 172а, ал. 2 АПК липсват съображения за релевантните за спора факти и обстоятелства и в подкрепа на направените правни изводи. Правното основание за издаване на заповедта- чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както и търпимостта на строежите не са обсъдени от съдебния състав и по тези въпроси липсва произнасяне. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и водят до необоснованост на съдебния акт и постановяваното му в противоречие с материалния закон основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че съдебното решение в частите, в които заповед 276/ 07.03.2024г. на кмета на община Благоевград, поправена със заповед 96/ 15.01.2025г. на същия административен орган, е отменена и обявена за нищожна, е неправилно и следва да бъде отменено. Поради липсата на мотиви и необходимостта от изясняване на спора от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото следва да бъде върнато на Административен съд Благоевград за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното по- горе и да изясни релевантните за производството по чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ обстоятелства, като разпредели тежестта на доказване и даде на страните указания в този смисъл, а при необходимост служебно да събере допустимите по закон доказателства и да се произнесе по спора, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,