Решение № 14936 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2020 г.

Решение № 14936 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239, т. 1 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, подадена съвместно от председателя на комисията и юрисконсулт, за отмяна на решение № 7703 от 6.12.2019 г., постановено по адм. д. № 7091/2019 г. по описа на Административен съд София-град, потвърдено с решение № 10401 от 29.07.2020 г. по адм. Дело № 3327/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. В молбата се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и които при решаването му не са били известни на страната, като се позовава на решение от 22.12.2010 г. по С-279/09 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК молителят обосновава с постановеното друго решение № 5064/27.07.2018 г. по адм. д. № 6455/2017 г. на АССГ, отменено с решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. д. № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение. Твърди, че са налице две решения, с които по различен начин са разрешени идентични случаи. Иска се да бъде допусната отмяна на посочените по-горе решения. Претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът по искането за отмяна – "Електроразпределение Север" АД, в отговор на молбата за отмяна подаден от процесуалния представител адв. Георгиева, както и в становище по съществото на спора, излага съображения за неоснователност на искането за отмяна. Счита, че не са налице нито предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Моли същото да бъде оставено без уважение. Претендира присъждане на разноски в производството по представен списък на разноските. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК, поради което е допустимо. По съществото на спора, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира следното: С решение № 7703 от 6.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7091/2019 г. по описа на Административен съд София-град, съдът е уважил изцяло предявените от "Електроразпределение Север" АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ като е осъдил КЕВР да заплати сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-398 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се от направените от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд № 517/2015 г. по описа на Районен съд Севлиево и сумата от 1356 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинените от незаконосъобразно наказателно постановление № НП-398 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по кнахд № 76/2016 г. по описа на Административен съд Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва. Решението е оставено в сила с решение № 10401 от 29.07.2020 г., постановено по адм. д. № 3327/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. В искането за отмяна се твърди, че са налице предпоставки по чл. 239, т. 1 АПК – нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страната при разглеждане на делото като се позовава на решение от 22.12.2010 г. по С-279/09 на СЕС, с което съдът се е произнесъл по преюдициално запитване за тълкуване на принципа на ефективност, за да се изясни дали този принцип допуска предоставяне на правна помощ на юридически лица. Искането за отмяна на посочените две съдебни решения, на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. За разлика от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК, съгласно която решение на ЕСПЧ, в което е установено нарушение на ЕКПЧ, може да представлява основание за отмяна, решение на Съда на Европейския съюз, постановено в производство по чл. 267 ДФЕС, с което се извършва тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, не представлява изрично основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Разширително тълкуване на основанията за отмяна и включване на основание, свързано с практика на СЕС, създадена по реда на чл. 267 ДФЕС, би противоречало на принципа на стабилитета на съдебния акт. Освен това посоченото решение на СЕС е постановено много преди съдебните решения на АССГ и на ВАС и не е известна или наведена пречка да не е могло да стане известно на страната при подготовката и осъществяване на защитата й по делото. В искането за отмяна е наведено и основание по чл. 239, т. 4 АПК. Молителят е посочил, че с решение № 5064 от 27.07.2018 г. по адм. дело № 6455/2017 г. на АССГ, КЕВР е бил осъден да заплати на – "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356 лв. с ДДС, представляващи разноски за процесуално представителство за обжалване на НП № НП-202 от 31.01.2015 г. С решение № 1349/31.01.2019 г. по адм. дело № 12433/2018 г. на ВАС, трето отделение, съдът е отменил решението на АССГ и е приел, че не са налице причинени имуществени вреди. С решение № 10401/29.07.2020 г., постановено по адм. дело № 3327/2020 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение, е оставено в сила решение № 7703/6.12.2019 г. по адм. дело № 7091/2019 г по описа на Административен съд София-град. АССГ е уважил изцяло претенцията на "Електроразпределение Север" АД срещу КЕВР за заплащане на обезщетение за разноски в размери по 1356 лв. за всяка инстанция и във връзка с обжалване на НП № НП-398/17.12.2014 г. на председателя на КЕВР пред РС Севлиево по нахд № 517/2015 г. и АС Габрово по кнахд № 76/2016 г. като тричленният състав на ВАС е приел, че в производствата по ЗАНН субсидиарно са приложими правилата по НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на разноски за правна помощ и съдействие. Молителят счита, че предметите на двете цитирани дела пред АССГ са идентични, тъй като спорното материално право е правото на обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление във връзка с обжалването му пред съд, т. е. изпълнено е условието за идентичност на основание и искане, а и страните са същите. Иска отмяна на неправилното решение по смисъла на чл. 244, ал. 2 АПК, което според него и развитите в тази връзка съображения е решението по адм. дело № 7091/2091 г. на АССГ, потвърдено с решението по адм. дело № 3327/2020 г. на ВАС. Данните по делото предполагат извод за липсата на противоречие между влезли в сила съдебни решения, по един и същ административен спор, каквото е изискването на чл. 239, т. 4 АПК. Противопоставимите решения са с различен спорен предмет – обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на направени разноски при обжалване на различни актове - наказателни постановления), а вследствие на това липсва обективно тъждество между делата, а това поначало изключва противоречие между тях. Съдебната практика е константна в становището си, че не е налице основание за отмяна, ако двете решения, които си противоречат са постановени по жалби срещу различни актове, дори те да са издадени по един и същи въпрос. В конкретния случай съдебните актове са постановени между същите страни, но по различни искания, или в случая не е налице предвидената в закона пълна идентичност на делата. Искането за отмяна с правно основание чл. 239, т. 4 АПК се явява неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора по молбата за отмяна и предвид заявената претенция от ответника за заплащане на разноски за адвокатски хонорар, съобразно представен списък на разноски, договор за правна помощ и нареждане за кредитен превод, в тежест на молителя следва да се присъдят направените разноски от ответника по искането в размер на 600 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия