Решение № 4624 от 24.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9694/2014 г.

Решение № 4624 от 24.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9694/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 3562 от 27.05.2014 г., постановено по адм. дело № 2332/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 231/17.02.2014 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Пламен Георгиев Петров на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства, тъй като оценяването на служителя е проведено в рамките на установената процедура и при спазване на всички нормативни изисквания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението, с оглед посочените касационни основания, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган, при спазване на предвидените в същият текст писмена форма и съдържание. Аргументирано и при правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като получената от служителя най-ниска оценка за изпълнение на длъжността е определена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл предвижда ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности, при спазване на предвидената в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) процедура. В случая правилно съдът приема, че изискванията на наредбата не са изпълнени. Служителят Петров е оценяван за периода 15.01.2013 г. - 31.12.2013 г., през който заема длъжността "главен експерт" в отдел "Методология и контрол" на дирекция "Договаряне по ПМРСР" на Държавен фонд "Земеделие". В края на периода оценяващият ръководител определя на служителя годишна оценка "неприемливо изпълнение" - най-ниската възможна за изпълнение на длъжността, потвърдена и от контролиращия ръководител. С оглед данните във формуляра за оценка правилно е преценено, че процедурата по оценяване е изпълнена формално, а съставеният индивидуален работен план не съответства на изискванията на наредбата. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА индивидуалният работен план не съдържа конкретни и постижими цели, измерими по обем, качество и срокове, а общи формулировки, неуточнени съобразно изискванията на наредбата, част от които повтарят задълженията, предвидени в длъжностната характеристика на служителя. Това нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, прави невъзможната проверка за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване. Това опорочава крайната оценка, която следва да бъде изготвена съобразно степента на постигане на тези цели (чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА). Ето защо възраженията касатора, че работният план съответства на нормативните изисквания са неоснователни. Допълнително следва да се посочи, че не са изпълнени и изискванията на чл. 12, ал. 4 от наредбата. Формулярът в частта относно междинната среща не е попълнен, поради което в нарушение на чл. 12, ал. 2 от наредбата не е извършен преглед на изпълнението на длъжността, постигането на целите и показаните от служителя компетентности и не са обсъдени въпроси, които биха могли да доведат до подобрение на изпълнението на длъжността, което е смисъл на междинната среща. По този начин фактически не е проведен етап от процедурата. Този пропуск е съществен, тъй като засяга правилността на поставената крайна оценка, която е изготвена без служителят да е уведомен доколко изпълнява работния план и изискванията на служебната дейност и да му е дадена възможност евентуално да подобри изпълнението на длъжността. Изводът на съдебния състав за нарушение на изискванията на наредбата при формиране на крайната оценка е направен след правилен анализ на относимите правни норми. Оценката на служителя е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. В случая в нарушение на чл. 15 от наредбата показаните от служителя компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и приложение № 1 показатели за служители, заемащи експертни длъжности с аналитични и/ или контролни функции. По този начин е нарушен и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства и не е мотивирана, а е заменена от общи констатации, които фактически не могат да бъдат проверени. Неподчинението на служителя на прекия ръководител, закъсненията за работа и грубото отношение на оценявания могат да бъдат основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, но не се обхващат от целите на атестирането, поради което обясненията на прекия ръководител в тази насока са без значение и не могат да обосноват поставената крайна годишна оценка. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Изброените нарушения опорочават крайната годишна оценка "неприемливо изпълнение", послужила като основание за постановяване на оспорената заповед. Правилно е прието, че при тези процедурни пропуски и неспазване изискванията за оценяване изготвената обща оценка противоречи на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, тъй като не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. Ето защо като достига до извод, че получената от служителя обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и на това основание отменя оспорената заповед, съставът на Административен съд София-град постановява съдебен акт в съответствие с нормативната уредба. Възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е компетентен да контролира оценката за изпълнение на длъжността, е неоснователно. В съответствие с правомощията си по чл. 146 от АПК съдът е длъжен да извърши проверка за законосъобразността на административния акт, която в случая, с оглед основанието за неговото издаване, включва и преценка за спазване на изискванията на НУРОИСДА, както по отношение на процедурата по оценяване, така и по отношение на начина на оценяване, с оглед установените в нормативния акт правила. В настоящата хипотеза преценката на съда обхваща именно тези параметри, поради което доводите на касатора за съдебен контрол върху убеждението и преценката на оценяващия ръководител, не могат да бъдат споделени. Решението на съдебния състав съответства на представените по делото доказателства. Съдържанието на представения формуляр за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материалноправни изисквания на НУРОИСДА. Изводите на съда са направени след анализ на представения формуляр за оценка на съответния период. Ето защо касационният довод за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд София-град е поставено в съответствие с материалния закон и представените доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производството Държавен фонд "Земеделие" следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 700.00 лв. разноски пред настоящата инстанция, включващи възнаграждение за адвокат. Съдът намира, че заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение от 1000.00 лв. е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и участието на процесуалния представител в производството (изготвяне на отговор на касационната жалба и явяване в едно съдебно заседание) и възражението на касатора в този смисъл е основателно. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК разноските следва да бъдат присъдени в посочения по- горе размер. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,