Решение № 10702 от 20.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5225/2010 г.

Решение № 10702 от 20.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5225/2010 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветко Ваклинов Карамфилов от с. Еленово, Благоевградска област, срещу решение № 3 от 23.02.2010 г. по адм. дело № 1025/2009 г. на Административен съд - Благоевград. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Благоевградският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Цветко Ваклинов Карамфилов срещу решение № 8 от 2.11.2009 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) в Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 117 от 1.10.2009 г. на длъжностното лице по чл. 60 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за неприемане като трудова злополука травматично увреждане, причинено на жалбоподателя на 14.07.2008 г. За да постанови този резултат административният съд е приел, че към датата на травматичното увреждане жалбоподателят не е имал качеството на осигурено лице, поради което декларираната от него злополука не може да бъде определена като трудова. Касационният жалбоподател е оспорил този извод на административния съд с довод за необоснованост. Според него по делото били "събрани категорични доказателства, че на датата на събитието - 14.07.2008 г." е бил на работа и е изпълнявал задълженията си, но работодателят не бил изготвил трудов договор. Този довод е неоснователен. От фактическа страна е несъмнено, че травматичното увреждане, което жалбоподателят е получил на 14.07.2008 г., е в каузална връзка с изпълняваната от него работа по оградата на предприятието. Същественият въпрос е по силата на какъв договор той е извършвал тази работа - по силата на трудов договор или по силата на граждански договор, т. е. дали е бил задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) като работник, нает на работа за повече от пет работни дни или по чл. 4, ал. 2 КСО като работник, нает на работа за не повече от 5 работни дни или пък на тази дата е бил самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3 КСО (напр. като полагащ труд без трудово правоотношение). При липсата на доказателства за съществуващо на 14.07.2008 г. трудово правоотношение - независимо дали за не повече от пет работни дни или за повече от пет работни дни - изводът е само един и той е този, който е направен от административния съд: на 14.07.2008 г. касационният жалбоподател не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО и поради това не е осигурен за трудова злополука. Твърдението, което поддържа в хода на цялото съдебно производство, вкл. и сега с касационната жалба, че е работил по уговорка с управителя на "Сградостроене" ООД, с. Покровник, следва да бъде съдебно потвърдено чрез иск по чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за установяване на съществуващо на 14.07.2008 г. трудово правоотношение. Административният съд не може инцидентно да установи наличието на трудово правоотношение, защото исковете по чл. 357, ал. 1 КТ не са му подсъдни и се разглеждат по друг процесуален ред. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,