Решение № 959 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6356/2017 г.

Решение № 959 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6356/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на завеждащия "Консулска служба" на Посолството на Р. Б. в Исламабад, подадена чрез пълномощник, против решение № 2289 от 06.04.2017 г., постановено по адм. д. № 739/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град, с което съдът, по жалба на М. Х., гражданин на Ислямска република Пакистан, е отменил като процесуално незаконосъобразен отказ за виза с № ISB 1600266, издаден на 28.12.2016 г. от Х. М. - първи секретар на посолството на Р. Б. в Ислямска република Пакистан. Касаторът поддържа становище за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли първоинстанционната жалба като неоснователна. Ответникът оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалбата М. Х., гражданин на Ислямска република Пакистан, подадена от М. А. А. - негова съпруга, посочена като законен представител на пакистанския гражданин, срещу отказ за виза № ISB 1600266, издаден на 28.12.2016 г. от Х. М. - първи секретар на посолството на Р. Б. в И. Р. П.. Жалбата е подадена чрез адв. К. Т. и подписана от него. Същият е упълномощен с пълномощно, представено по адм. д № 9/2017 г. на Административен съд - К. /л. 3/, с което М. А. А. е упълномощила адв. К. Т. за правна защита и съдействие "по образуване и водене на дело по отказа за издаване на виза от Р. България в Р. Пакистан пред всички съдебни инстанции". Съгласно правната доктрина съществуват положителни и отрицателни предпоставки за валидното упражняване на правото на жалбата. За да бъде валидно упражнено това право в хипотеза на процесуално представителство, лицето, което има право на жалба, следва да представи пълномощно, по силата на което упълномощава друго лице да го представлява в процеса пред съда. Гражданскопроцесуалният кодекс, приложим субсидиарно в административния процес на основание чл. 144 АПК, поставя ограничения по отношение на лицата, които могат да бъдат пълномощници в процеса. Съгласно чл. 32 ГПК представители на страните по пълномощие могат да бъдат: т. 1 адвокатите; т. 2. родителите, децата или съпругът; т. 3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец; 4. областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройство, в случаите по чл. 31; 5. други лица, предвидени в закон. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 ГПК дава възможност единствено малолетните и поставените под пълно запрещение да бъдат представлявани от законните си представители - родители или настойници. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е надлежно подадена от името на М. Х.. Съпругата му не притежава качеството на законен негов представител и не може да упълномощава трети лица с права, които сама не притежава, поради което и липсва валидно процесуално представителство в процеса. По делото няма данни, че съпругата М. А. е надлежно упълномощена от съпруга си да води негови дела, включително и да извършва процесуални действия пред съд. И. М. Х. е адресат на оспорения отказ, съответно и на правото да подаде жалба срещу него, поради което същият правилно е конституиран като надлежна страна в процеса. Съпругата на пакистанския гражданин обаче няма представителна власт по упълномощаване да подава жалби пред съда, както и да представлява лицето в съдебните производства, в това число и да преупълномощава адвокати с тези права. Жалбата е подадена от лице без представителна власт. Съдът не е констатирал тази нередовност на жалбата, а е насрочил делото в открито съдебно заседание, провел е съдебно производство и се е произнесъл с краен съдебен акт, без да изпълни задължението си по чл. 158, ал. 1 АПК. Произнасяйки се по нередовна жалба, административният съд е постановил неправилно решение. Същото следва да бъде отменено, а делото бъде върнато на Административен съд С.-град за изпълнение на задължението по чл. 158, ал. 1 АПК и продължаване на процесуалните действия. Воден от горното, Върховният административен съд