Решение № 10924 от 27.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6120/2011 г.

Решение № 10924 от 27.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6120/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Кар парк" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя Петър Николов Послийски, срещу решение № 86 от 18.01.2011 г. по адм. д. № 2278/2009 г. на Административен съд - Пловдив с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде уважена изцяло. Ответникът Агенция "Митници" към Министерството на финансите, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена предявената от "Кар парк" ЕООД, гр. Пловдив, претенция за заплащане на сумата от общо 10380 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в недължимо заплащане на акциз при въвеждане на територията на Р България на пътнически автомобил марка "Мерцедес", за който е била подадена акцизна декларация вх. № ЗG - 003000/4 - 00094/30.03.2009 г. в ТМУ - Пловдив, вследствие на: незаконосъобразни действия на длъжностни лица от митническата администрация при изпълнение на административна дейност, допуснали произвол с оглед начисления косвен данък - акциз дължим и заплатен от дружеството - собственик на автомобила, а също така и с оглед липсата на компетентност на длъжностното лице, въз основа на чиито акт е начислено и заплатено възникналото задължение. Прието е, че претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователна и недоказана. За да постанови този резултат, съдът е събрал относимите доказателства, анализирал ги е и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че подадената от жалбоподателя декларация е санкционирана от волеизявление (правен акт) на съответното длъжностно лице от митническата администрация, за което същото е положило подпис и печат, че действително това е по основание и размер следващото се задължение. В този смисъл правилно е прието, че в случая сме изправени пред наличен административен акт на "митническия орган" по смисъла на § 1, т. 9 във връзка с т. 25 от ДР на Закона за митниците (ЗМ), който не е атакуван и отменен като незаконосъобразен по съответния ред. Същият не е и нищожен. Въз основа на представените писмени доказателства безспорно е установено, че митническият орган по това време в лицето на Наска Кутева на длъжност Началник отдел "Акцизи" при Митница - Пловдив, е била надлежно назначена по служебно правоотношение в системата на ответника и е имала компетентност по въпроса, по който се е произнесла. С оглед наведените в исковата молба доводи, съдът е анализирал доказателствата и правилно е приел, че не са налице и незаконосъобразни действия - допуснат произвол от страна на длъжностни лица от митническата администрация при изпълнение на административна дейност. При тези данни и при положение, че не е установено твърдяното от жалбоподателя противоречие между вътрешния ред, обективиран в нормативния акт на първичната правна уредба - Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), и разпоредбите на общностното право, и по - специално новелата на чл. 90 от Договора за създаване на европейската общност, първоинстанционният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неоснователна и недоказана, тъй като не са налице предпоставките за ангажиране на специалната деликтна отговорност на Държавата. Като е отхвърлил иска на това основание, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,