Решение № 7779 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2010 г.

Решение № 7779 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Адриана Георгиева Добрева, гр. Козлодуй, ж. к. 2А, бл. 79, вх. "Б", ап. 19 срещу решение № 80 от 08.04.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация. С оспорваното решение Комисията за защита от дискриминация установила, че жалбоподателката осъществила пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация на основата на признак политическа принадлежност спрямо Цоло Александров Цолов, с което нарушила забраната по чл. 4, ал. 1 на закона и й наложила глоба в размер на 1000 лв. Жалбоподателката счита оспорваното решение за незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Жалбоподателката не оспорва фактическата обстановка, установена в решението. Счита, че Комисията за защита от дискриминация няма правомощия да обсъжда законосъобразността и правилността на действията на съда в качеството му на праворазадаващ орган. С оглед на това твърди, че решението, в тази му част, няма отношение към спора. Твърди, че казаните от нея думи, в изпълнение на правомощията й на председателстващ съдебния състав, са отправени до всички присъстващи в залата, в т. ч. до Цоло Цолов. Неговите субективни преживявания не означават различно, още по-малко унизително отношение. Добрева твърди, че не е налице неблагоприятно третиране, още по-малко то да е извършено съзнателно и да е налице пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за него, която във всички случаи е необходимо да е защитен по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) признак. Моли съда да отмени оспорваното решение. Алтернативно поддържа доводи за несъразмерност на наложеното наказание и моли да бъде намалено. Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация, счита същата за неоснователна. Решението е законосъобразно, постановено в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на закона. Претендира разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Заинтересованата страна - Цоло Александров Цолов, не взема становище по жалбата. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Жалбоподателката е съдия в районен съд, гр. Козлодуй. Цоло Цолов е председател на общинския съвет на Българската социалистическа партия, гр. Козлодуй и общински съветник. Тези два факта по отношение на Цолов са ноторно известни в града. По искова молба на Румен Маноев, кмет на община Козлодуй, е образувано гражданско дело № 1104/2008 г. Маноев предявил срещу Бранимир Тасков, главен редактор на в. "Нов Дунав" и срещу Валери Попов, издател на вестника, иск за неимуществени вреди, причинени от публикация във вестника. Съдебното заседание по делото е проведено на 24.11.2008 г. На това съдебно заседание Тасков направил звукозапис за лични нужди, без разрешение на председателя на съда. В брой 15 от 05.12.2008 г. на в. "Нов Дунав" е публикуван направения от Тасков пълен запис на съдебното заседание. По искане на Бранимир Тасков, в качеството му на ответник по гражданското дело, на 04.12.2008 г. е проведено съдебно заседание за поправка на съдебния протокол, отразяващ съдебното заседание от 24.11.2008 г. Преди даване ход на делото в съдебната зала, освен ответникът Тасков, присъствали Цоло Цолов и Стефан Добрев, чл. на общинския съвет на Българската социалистическа партия. Присъствали и други лица, страни по другите дела за деня. Добрева, преди даване ход на делото, отправила към Тасков предупреждение да не прави запис без нейно разрешение. Тасков отвърнал, че не прави запис и като доказателство за това включил записващото устройство. Тогава Добрева казала: ".. и Ви моля да предадете вещите на нашата охрана, както и всички от БСП отзад ... ще ви помоля да предадете мобилните телефони или други записващи устройства, ако има във Вас. Ако откажете, ще възложа проверка на нашата охрана. " Тези думи на Добрева не са отразени в съдебния протокол. Присъствалият в съдебната зала Цоло Цолов се почувствал дискриминиран от отправеното предупреждение. В брой 16 от 17.12.2008 г. е публикувано факсимиле от съдебното решение, постановено по делото, и редакционни коментари на съдебния протокол, на решението и на други решения на съдия Добрева. При така установените факти и обстоятелства административният орган направил извод, че с действията си Добрева осъществила пряка дискриминация на основата на признак политическа принадлежност спрямо Цоло Цолов. Комисията приела, че изявлението на Добрева няма белезите на съдебен акт, тъй като не е обективирано в писмена форма, няма посочено правно основание, мотиви и не е отразено в съдебния протокол в съответствие с разпоредбата на чл. 150 ГПК. Приела, че то няма характер и на действие по ръководство на съдебното заседание и осигуряване на реда в съдебната зала в хипотезата на чл. 141 ГПК. Приела, че не става въпрос и за констатация за нарушение на реда в съдебната зала, тъй като не е отразено в съдебния протокол, съгласно чл. 152 ГПК. Комисията направила извод, че изявлението на Добрева е действие, изразено словесно, чрез което потенциално може да се осъществи дискриминация. Административният орган анализирал подробно правата и задълженията на съдията и на страните в съдебното производство, характера на съдебното производство като публично и направил извод, че липсва разумно оправдание за ограничаване публичността и прозрачността на съдебния процес, както и получаването и разпространяването на информация за съдържанието на процеса. Приел, че чл. 4 от Правилата за вътрешния ред, пропусквателния режим и сигурността в съдебните сгради и обекти се отнася само за закритите съдебни заседания, не и за публичните такива. Приел, че с оглед характера на съдебното производство - правен спор между публични личности в града - кмета и издателя и главния редактор на местен вестник, липсва разумно оправдание за ограничаване на публичността и прозрачността на съдебния процес, както и за получаването и разпространяването на информация за съдържанието на процеса. Въз основа на това направил извод, че изявлението на Добрева представлява неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) по отношение на жалбоподателя под формата на действие, изразено словесно, защото по същество смущава и ограничава под заплаха от проверка от страна на съдебната охрана упражняването на конституционното право по чл. 41, ал. 1 от Конституцията - да търси, получава и разпространява информация. Приел, че изявлението съдържа диференциация, тъй като се отнася само до членовете на една политическа партия, а не до всички присъстващи в залата. Приел, че установените факти сочат на презумция (prima facie) за дискриминация по чл. 9 ЗЗД, която Добрева не оборила. За така установеното нарушение Комисията наложила на жалбоподателката глоба в размерна 1 000 лв. При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на Адриана Георгиева Добрева за частично основателна по следните съображения: По делото няма спор за факти. Жалбоподателката не оспорва верността на казаното от нея. Не оспорва времето и мястото, когато процесните думи са казани. Спорът по делото е досежно правната квалификация на фактите и техните правни последици. Жалбоподателката твърди, че Комисията за защита от дискриминация няма право да обсъжда действията й като правораздавателен орган. Разделението на властите, като основен принцип на правовата държава, от една страна определя и ограничава публичната власт, а от друга - чрез изискването за осъществяване на тази власт при спазване на определени правила, осигурява единството в дейността на държавата. Всяка от властите упражнява правата си самостоятелно и независимо от другите власти, което възпира едностранното узурпиране на властта. Но независимостта на всяка от властите, при изпълнение на функциите й, не означава необвързаност на тази власт с висшите ценности и върховни принципи на конституционния правов ред. Напротив, всяка от властите е длъжна да упражнява възложените й държавни функции при спазване на висшите ценности на правовата държава. Равенството, или недискриминацията, е една от тези ценности. Равенството, като субективно право на гражданина, и безпристрастността, като съответно на това право задължение на правораздавателния орган, са иманентни на правораздаването, свързани са със самата му същност. Значимостта им в правораздаването е обусловила нарочното им извеждане в конституционна норма - чл. 121, ал. 1 от Конституцията. На законодателно ниво са създадени правни гаранции за спазване на равенството при правораздаване. Лицата, участващи в съдебното производство, имат право да поискат отвеждане на съдия, който по един или друг начин е дал основание за съмнение в неговата безпристрастност. Неотвеждането на такова лице е основание за отмяна на постановения съдебен акт поради евентуалната предубеденост на съдията, което може да даде отражение върху правилността на решението. Следователно всеки, спрямо когото съдията упражнява правораздавателна власт, има правни възможности за защита срещу евентуално дискриминационно поведение. Тези възможности са създадени, за да се гарантира равенството като висша ценност, но те, с оглед независимостта на съдебната власт, са инструментариум за контрол вътре, в рамките на процеса, т. е. в рамките на производството, в което се осъществява независимото правораздаване. С оглед на това правилно е твърдението на жалбоподателката, че Комисията за защита от дискриминация, макар и независим специализиран държавен орган за предотвратяване на и защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите, не може да осъществява контрол за спазване на равенството и недискриминацията в процеса на правораздаване. Въпросът по настоящото делото обаче е правораздавателна дейност ли е осъществявала жалбоподателката по отношение на лицето, претендиращо осъществена спрямо него дискриминация. Безспорно по делото е, че Цоло Цолов не е страна по образувано съдебно дело, предмет на разглеждане в процесния ден. Той не е имал качеството и на свидетел, вещо лице, преводач по някое от делата. Присъствал е в съдебната зала в качеството си на гражданин, който имал интерес към определено дело. Съгласно чл. 121, ал. 3 от Конституцията разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен, когато законът предвижда друго. По делото е безспорно, че гражданско дело № 1104/2008 г. не е гледано при закрити врати, най-малкото към момента на изричане на процесните думи не е имало определение на съда за провеждане на заседание при закрити врати. Следователно достъпът на гражданите до процеса е бил свободен. Публичността на процеса и съответно правото на гражданите да присъстват свободно при разглеждането на дадено дело не означава, че те са свободни да имат поведение, несъобразено с установените правила за достъп до и присъствие в съдебната зала, както и не означава, че съдията, водещ процеса, няма право да изисква от тези граждани поведение, което му позволява да осъществи правилно и спокойно законовите си задължения, да гарантира спазването на правата на участниците в процеса и на другите граждани. Именно поради това законът - чл. 141, ал. 2 и 3 ГПК, изрично сочи, че съдията следи за реда в съдебната зала, той може да налага глоби за нарушаването му и да отстранява всеки, който не спазва реда. Тези му правомощия са гаранция за баланса между публичността на съдебния процес и правото на всяка от страните по делото на справедлив процес, което включва и възможността за необезпокоявано упражняване на процесуалните права. Когато обаче упражнява правомощията си по отношение на лица в съдебната зала, които нямат каквото и да било процесуално качество, съдията не извършва дейност по правораздаване. Той администрира, ръководи, и тази дейност осъществява в качеството си на оправомощен, по силата на закон, държавен орган. Следователно, когато гражданин, присъстващ в съдебната зала само в това си качество, а не като участник в съдебното производство, счита, че спрямо него е осъществен акт на дискриминация от страна на съдията, той може да сезира Комисията за защита от дискриминация и Комисията е компетентна да разгледа и да се произнесе по жалбата. С оглед на изложеното съдът счита твърдението на жалбоподателката, че Комисията не е имала право да се произнесе по жалбата на Цолов за неоснователно. С оглед компетентността на Комисията и изложените от нея доводи досежно характера на твърдяното дискриминационно изявление на жалбоподателката следва да се посочи, че протоколът от съдебното заседание не е стенографски запис на всичко, което се случва в съдебната зала от момента на влизане на съдията в залата. Протоколът, съгласно чл. 150, ал. 1 ГПК, се изготвя за всяко конкретно дело тогава, когато делото е сложено за разглеждане. В него се отразяват процесуалните действия на съда и страните по делото, но се отразява същността на тези действия. Основен принцип на съдебното производство е устното начало - чл. 11 ГПК. Писмената форма, и по точно съдебният протокол, имат удостоверителна функция. Твърдението на органа, че разпорежданията на съдията, свързани с осигуряване на реда в съдебната зала по правило се обективират в съдебния протокол не намира нормативно основание. Когато тези разпореждания визират страните в процеса, безспорно те следва да бъдат документирани в протокола, от една страна, защото отразяват действия по хода на делото, а от друга - за да може страната да реализира правото си на обжалване, но когато разпорежданията касаят лица, които нямат качеството на страни, преценката е на съдията дали е необходимо да ги вписва в протокола по конкретното дело. Ако те са неотносими към делото, в това число не засягат упражняването на правата на страните, то вписването им в протокола не е условие за валидност и това не ги лишава от изпълнителна сила, включително и чрез прилагане на принуда от страна на компетентните органи. Правото на съдията да следи за реда в съдебната зала произтича от закона, а характера на акта му, както бе посочено по-горе, зависи в изпълнение на каква компетентност го постановява - на правораздавателна или на администрираща. Значително място в мотивите на решението на Комисията е отделено на правото на всеки гражданин да направи за собствени нужди звукозапис на съдебно заседание, на което присъства. Комисията приема, че целта на съдебната власт - да защитава правата на гражданите, юридическите лица и държавата - чл. 117, ал. 1 от Конституцията, публичността на разглеждането на делата - чл. 121, ал. 3 Конституцията, и правото на гражданите да търсят, получават и разпространяват информация - чл. 41, ал. 1 от Конституцията, дават право на всеки гражданин да разпространява информацията, която е узнал по време на съдебното заседание. Нещо повече, Комисията приема, че тези норми дават право на всеки гражданин да направи звукозапис на съдебното заседание, и то без разрешението на съдията, и след това да го разпространи. Публичността на съдебните заседания е толкова съществен принцип на правораздавателната дейност, че конституционният законодател не е оставил той да бъде визиран в закон, а изрично го е закрепил в Конституцията - чл. 121, ал. 3. От публичността на съдебния процес произтичат правото на всеки гражданин да присъства, да слуша, да си води записки по време на всеки един съдебен процес. Тези конституционни права всеки гражданин упражнява свободно, като границата, до която те са допустими, е възможността другите граждани, и най-вече страните по делото, да могат да упражняват процесуалните си права, т. е. границата на общия принцип на чл. 57, ал. 2 Конституцията да не се накърняват права или законни интереси на други. Дали гражданинът просто ще стои и слуша в залата, дали ще си води записки или ще прави стенографски, съответно звукозапис, не може да влияе и не може да обуславя неговото право да присъства. При положение, че конституционната норма не ограничава публичността освен чрез общото правило да не се вреди другиму, то безспорно няма основание да се твърди, че по принцип е забранено да се прави звукозапис на съдебното заседание. В случая въпросът не е в нарушено право на гражданин да присъства в съдебно заседание и да направи звукозапис на съдебно заседание, а става въпрос за начина, по който страна в процеса е упражнила правото си и е направила запис на съдебното заседание. По принцип, щом всеки гражданин има право да присъства на съдебното заседание и да направи по съответен начин неговото документиране, то безспорно това право с още по-голямо основание би следвало да има страната в процеса. Необходимо е обаче изрично да се посочи, че това негово право не може да се упражнява по начин, който би могъл да накърни права или законни интереси на други. Правейки тайно, без знанието на съдията и на другата страна в съдебното производство звукозапис и публикувайки го свидетелят по делото - Тасков, е накърнил принципа на равнопоставеност в процес. Той е следвало да уведоми съда, че за свои цели (още повече той е журналист и в качеството си на такъв е обяснимо да иска да има коректна информация за хода на процеса, а и делото е било със значим обществен интерес) ще направи запис на съдебното заседание. В този случай другата страна в производството ще бъде информирана и би могла да поиска делото да се гледа при закрити врати. Дали съдът ще удовлетвори това искане, т. е. дали ще са налице основанията по чл. 136, ал. 1 ГПК за ограничаване на публичността, е въпрос на преценка на съда. Ако обаче обстоятелствата са налице и съдът постанови разглеждане на делото при закрити врати, то с оглед разпоредбата на чл. 138 ГПК публичното огласяване на съдържанието на заседанието е забранено. Видно от изложеното смисълът на уведомяването на съда за извършването на звукозапис е охраняването на интересите на страната/страните в съдебното производство, т. е. гарантирането на равенството в процеса. Без равенство няма правосъдие. Не случайно принципът на равенство е в първата алинея на чл. 121 от Конституцията и от него, за разлика от принципа на публичност, няма изключения. А съдията е този, който носи отговорността за осигуряване на равенството на страните в процеса. Ръководейки процеса, той е този, който чрез спазване на процедурата и с присъствието си гарантира равнопоставеността. В съответствие с правомощията на съдията е и визираното в т. 4 на Правила за вътрешния ред, пропусквателния режим и сигурността в съдебните сгради и обекти (приети на основание чл. 8, ал. 2, т. 11 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана" във вр. с чл. 391, ал. 7 на Закона за съдебната власт ), че по време на съдебно заседание, използването на снимащи и записващи устройства в съдебната зала може да се разреши от председателя на съдебния състав. Следва да се посочи, че с визираното в правилата не се ограничава (то и не би могло) съществуващото по силата на конституционната норма право, а единствено се индикира, че всеки, който иска да осъществи запис, следва да информира съдията. Изложеното за публичността на съдебното заседание, за правата на гражданите и страните да правят запис на съдебното заседание, както и за начина, по който е извършен запис в съдебното заседание, предхождащо това, в което жалбоподателката извършила твърдяното дискриминационно третиране, е относимо към предмета на делото дотолкова, доколкото разкрива контекста, в който е осъществено деянието. Самото твърдяно дискриминационно третиране е искането, отправено към заинтересованата страна Цолов, да предостави мобилния си телефон и евентуални записващи устройства на охраната на съдебната сграда. По принцип, както правилно посочва в мотивите си Комисията, няма забрана в съдебната зала да се влиза с мобилен телефон или записващо устройство. Това, което е забранено за внасяне в съдебната зала, са предмети, материали и вещества, които могат да се използват за извършване на противозаконни действия или терористични актове - т. 11 на цитираните по-горе Правила. Следователно до толкова, доколкото мобилният телефон или записващото устройство не са предмети, предназначени за извършване на противозаконни действия (преценката за това е на компетентните охранителни органи), то няма основание да не бъдат разрешени за внасяне от гражданите. Тези предмети, както и оръжие, не могат да бъдат оставяни и за съхранение на охраната - т. 12.2 от Правилата. Жалбоподателката, нареждайки на идентифицираните от нея лица, в т. ч. и на заинтересованата страна Цолов, да предадат мобилните си телефони и други записващи устройства на охраната под заплаха от проверка от страна на охраната безспорно е засегнала правата им - правото да присъстват в залата, без да се лишават от мобилните си телефони или записващи устройства. Следователно правилен е изводът на Комисията, че с нареждането си тя е третирала неблагоприятно заинтересованата страна. За да е осъществено с това неблагоприятно третиране дискриминация е необходимо то да е на основата на защитен признак. Жалбоподателката идентифицирала лицата, спрямо които осъществила неблагоприятното третиране, използвайки политическата им принадлежност - "както и всички от БСП". Употребеният израз сам по себе си представлява факт, от който може да се направи извод, че е налице дискриминация, т. е. фактите установяват prima facie случай на пряка дискриминация. Заинтересованата страна, на основата на политическата си принадлежност, е била третирана по-неблагоприятно от друго лице, което е било или би било третирано в сравнима ситуация. С оглед на това, както правилно приема и Комисията, доказателствената тежест - чл. 9 ЗЗД, е на жалбоподателката. Именно тя трябва да обори презумпцията за дискриминация. Основният довод на Добрева е, че тя не е третирала различно заинтересованата страна, а думите й са отправени към всички присъстващи в залата, което е видно от думите "както й". От приложения по делото звукозапис, както и от протокола на заседанието на Комисията от 14.10.2009 г., е видно, че Добрева провежда диалог със страната по делото - Бранимир Тасков. Именно на него тя забранява извършването на запис и той, настоявайки за правното основание на тази забрана и доказвайки, че до този момент не е извършил запис, стартира записващото устройство. Лично и единствено към Тасков е отправено искането за предаване на вещите на охраната, след което следва обръщението "както и всички от БСП". В залата, видно от доказателствата по делото, е имало и други граждани, които не са били страни по процесния спор, но искането за предаване на вещите на охраната е било отправено към "всички от БСП", не към всички в залата. Що се отнася до защитения признак, то каузалната връзка между третирането и признака е видна при прилагането на теста but for (да не беше). Ако Цолов не беше с установената политическа принадлежност, а с оглед на това в политическо противопоставяне с ищеца по делото и в близки отношения с Тасков, (следва да се има предвид, че делото е между публични личности - кметът и издателят и редакторът на местния вестник по повод публикация във вестника), той щеше ли да бъде третиран по този начин? Отговорът, с оглед доказателствата по делото - присъствието и на други граждани в съдебната зала, по отношение на които не е отправено искането, е - не. Т. е. именно политическата принадлежност на заинтересованата страна е причината за неговото третиране. Жалбоподателката твърди, че за да е налице дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав, както от обективна, така и от субективна страна. С оглед на това счита, че по делото не е установено Цолов съзнателно да е третиран неблагоприятно. Следва да се посочи, че дискриминацията е обективен факт. Умисълът, при осъществяването й е ирелевантен. Неотносими са намерението, целта, дори основанието, поради което е осъществено неравноправното третиране. А жалбоподателката е имала своето основание за третирането - тайният запис от Тасков на предходното съдебно заседание, публикуването в местния вестник на стенограмата от него, политическото противопоставяне между Цолов и ищеца по делото, провокативното поведение на страната по делото - Тасков, са мотив за нейното поведение. Но за дискриминацията това няма значение. Няма значение дори и факта, че постановеното от Добрева съдебно решение е оставено в сила от касационната инстанция (достъпно на интернет страницата на Върховния касационен съд). Видно от изложеното правилни са изводите на Комисията, че с действията си жалбоподателката е осъществила пряка дискриминация по признак политическа принадлежност по отношение на заинтересованата страна - Цолов. За така установеното нарушение Комисията определила наказание по средния размер. Мотивирала се с тежестта на нарушението, подбудите, липсата на смекчаващите вината обстоятелства и имотното състояние на жалбоподателката. Комисията обаче не посочила отегчаващи вината обстоятелства. Тя отчела професията на жалбоподателката и принципа на политическа неутралност, но това са доводи, относими, и отчетени от нея, във връзка с тежестта на нарушението. С оглед на това те не биха могли да бъдат отчетени и като отегчаващи вината обстоятелства. Наред с това Комисията оценила поведението на Добрева като изцяло приела поведението на свидетеля Тасков за правомерно, без да отчете факта, че извършването на таен звукозапис накърнява правата на другата страна в процеса, т. е. налице е нарушение на друг конституционен принцип - чл. 57, ал. 2, да не се вреди другиму. Не отчела, че подбудите за нарушението на жалбоподателката са свързани с провокативното поведение на Тасков и с желанието на Добрева да осигури равноправие и справедлив процес, което освен всичко друго означава и желание да изпълни добросъвестно професионалните си задължения, факт, установен впрочем с потвърдителното касационно решение. При така отчетеното досежно подбудите и при липсата на отегчаващи вината обстоятелства съдът счита, че наказанието следва да бъде определено към минимума. С оглед на това решението в частта, досежно размера на наложената на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД глоба в размер на 1000 лв. следва да бъде изменено като глобата бъде определена на 300 лв. Така определеният размер на глобата ще постигне искания възпиращ и разубеждаващ ефект, като в същото време е и пропорционален. С оглед изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди Адриана Добрева да заплати на Комисията за защита от дискриминация направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 75 лв. - половината от определеното минимално възнаграждение в размер на 150 лв. Жалбоподателката не е поискала присъждане на направените разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд