Решение № 5477 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11969/2010 г.

Решение № 5477 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11969/2010 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 АПК. Касаторът ДОУИ-Варна моли да бъде отменено решение № 131/01.07.2010 г. по адм. д. № 6/2010 г. на Варненския окръжен съд, с която е отменен ДРА № 644/04.04.2005 г. на ТДД-Варна в частта за непризнат данъчен кредит 5337,50 лв. с лихви за м. 6.2004 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като му бъдат присъдени разноски Ответникът по касационната жалба "Пламс 2001" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо А отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд, е отменил ДРА № 644/04.04.2005 г. на ТДД-Варна в частта за непризнат данъчен кредит 5337,50 лв. с начислени лихви за м. 6.2004 г. В мотивите си съдът е приел, че в ДРА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 2 ЗДДС (отм.), тъй като фактурите по пряката и предходната доставки на горивата са от м. 6.2004 г., а данъчното събитие е настъпило през м. 2.2004 г. и с издаването на фактура за него от предходния доставчик след срока по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) е осъществено основанието по цитирания текст от закона да се откаже признаване на правото на приспадане на данъчния кредит. По делото не е имало спор за фактите, нито че доставките са реално осъществени, за което са представени протоколи за приемо-предаване, товарителници, пътни листи. Съдът е приел, че след като данъкът е начислен в счетоводството на предходния доставчик, макар и след срока по чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.) не е налице негативен ефект за държавния бюджет и макар, че формално е осъществен състава на чл. 65, ал. 4, т. 2 ЗДДС (отм.) с ДРА неправилно не е признато правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по пряката доставка за бездействия на предходен доставчик, който не би могъл да контролира. Съдът се е позовал и на Решение от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ по делото "Булвес", в което е разгледана идентична хипотеза. Изводите на съда са правилни. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обоснован и правилен извод за неправилно приложение на закона в ДРА. След като по делото е установено, че доставките са реално осъществени и данъкът е начислен по издадените през м. 6.2004 г. фактури за тези доставки, неспазването на срока по чл. 65, ал. 4, т. 2 ЗДДС (отм.) не е основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките. Правилно съдът се е позовал на решението по делото "Булвес", в което е разгледана идентична хипотеза на процесната. От късното начисляване на данъка от предходния доставчик единствената последица е, че при ревизия на този предходен доставчик данъчните органи следва да съберат от него лихви за закъснялото разчитане с бюджета, но не и да откажат признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по втората по ред доставка на същото гориво. С въвеждането на изискване да не се признава правото на приспадане на данъчен кредит на формално основание, поради късно начисляване на данъка от доставчика, се изкривява механизма на данъка върху добавената стойност и се нарушава неговата некумулативност, Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,