Решение № 787 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12087/2009 г.

Решение № 787 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12087/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 8.07.2009 г. по адм. д. № 2705 от 2009 г. Административният съд - София град е отхвърлил жалбата на Румен Димитров Каров от София против решение № 73 от 6.04.2009 г. на главния директор на СУ "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 4107066280 от 19.12.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което пенсията му за осигурителен стаж и възраст се отпуска от подаване на заявлението за отпускане на пенсия на 13.11.2008 г., вместо от прекратяване на осигуряването на 7.07.2007 г. Против това решение на административният съд Румен Димитров Каров е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че Румен Димитров Каров (касатор в това производство) е прекратил трудовото си правоотношение на 6.07.2007 г., че от тази дата се поражда и правото на пенсията за осигурителен стаж и възраст, че заявлението за отпускане на пенсията обаче е била подадена на 13.11.2008 г., т. е. много след изтичане на шестмесечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО. При тези констатации административният съд е приел, че пенсията следва да се отпусне от подаване на заявлението. Това становище на административния съд е правилно. От касатора се поддържа, че по уважителни причини е пропуснат шестмесечният срок, за да направи искането понеже е водил дело за отмяна на уволнението, а в такъв случай следвало да се отпусне от пораждане на правото. В същност спорът се свежда до това, какъв е характерът на срока по чл. 94, ал. 1 КСО и ще важи ли и по отношение на него разпоредбата на чл. 64 ГПК - за възстановяване на срока, когато той е пропуснат по уважителни причини. Чл. 105, ал. 1 КСО разпорежда, че правото на пенсия не се погасява с давност и следователно касаторът - носител на такова право, може всеки момент да подаде заявление за отпускане на пенсия. Осъществяването на това право - определянето и датата на отпускането на пенсията съгласно чл. 94, ал. 1 КСО, обаче е поставено в зависимост от извършването на определено действие от страна на касатора - подаването на заявление, и то в определен срок. Неупражняването на това право в първоначално определения шестмесечен срок погасява правото пенсията да се отпусне от прекратяването на осигуряването (възникването на правото). Очевидно досежно срока за подаване на заявлението и последиците от това разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО има материалноправен характер. От същността на императивния характер на разпоредбата следва изводът, че се касае до един преклузивен срок и като такъв същият не може да бъде възстановяван, както правилно се приема от административния съд. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, административният съд не е допуснал закононарушение. Ето защо решението на съда поради това, че е правилно следва да се остави в сила.