Решение № 1389 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4780/2007 г.

Решение № 1389 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4780/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Катя Щерева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК /отм./, във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 82 от 28.05.2007 г. по гр.д. № 121/2007 г. Бургаски окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение № 2407/9.01.2007 г. по гр.д. № 3222/02 г. на Бургаски РС, в частта с която са отхвърлени исковете на Б. Н. О., Е. Н. Д., Д. В. Д., П. В. П.,П. К. П. и Ц. А. Ф. против "С" АД - гр. Бургас, за осъждане на ответното дружество да им предаде владението върху изградените в собствения им недвижим имот сгради с обща квадратура 1 687.25 кв. м. и при условията на евентуалност за осъждане на дружеството да ги премахне. Въззивното решение е обжалвано от ищците, чрез пълномощника им адв. М. З. Поддържа се становище за неправилност, поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон, незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Ответникът по касация не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, приема че жалбата е допустима - подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), от надлежна страна. За да се произнесе по основателността на касационната жалба с оглед на посочените основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 (отм.) ГПК, съдът приема за установено следното. Предявени са искове по чл. 108 от ЗС, алтернативно по чл. 109 от ЗС. Ищците, сега касатори, са наследници на бившите собственици на национализираното по ЗНЧИМП - "Ч" А. Созопол. Твърдели са, че като такива и на основание ЗВСОНИ са собственици на дворно място с площ 8 525.25 кв. м. съставляващо УПИ *, кв.34 по плана на гр. С., одобрен със заповед № 1680/1965 г. заедно с изградени в този имот сгради от които тези с площ 1846 квадратни метра са били национализирани и със заповед № 83/02.03.1993 г. на кмета на община С. отписани от актовите книги за държавни имоти. Твърдели са, че на основание чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ, са собственици и на останалите постройки, с обща квадратура 1687.25 кв. м., защото същите са незаконни - изградени без строителни книжа, в преобладаващата си част не са самостоятелни сгради. Искали са да бъде осъден ответника "С" А. да им предаде владението на тези изградени в собственото им дворно място сгради, обекти и съоръжения, алтернативно да бъде осъдено ответното дружество да ги премахне. Пред първоинстанционния съд са приети заключения на единична и тройна съдебно-технически експертизи. Районният съд е отхвърлил предявените искове по чл. 108 и 109 от ЗС по съображения, че ищците не са се легитимирали като собственици. Въззивният съд е оставил в сила горното решение, като е приел, че ищците не са установили правото си на собственост, защото не са провели успешно предвидената в ЗОСОИ специална процедура за реализиране на претенцията им по административен ред. Касационната жалба е основателна: Въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и имащи отношение към правния спор и не е изложил съображения с оглед доводите на страните. С разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ е регламентирано правото на реституция по силата на закона на одържавени или незаконно отнети недвижими имоти когато същите са застроени незаконно или след 25.02.1992 г., като отношенията между собственик и строител се уреждат съгласно чл. 73 и 74 от ЗС. Обезщетенията се определят от органа по чл. 6, ал. 1 от същия закон - ТР № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и приетите заключения на единичната и тройна съдебно-техническа експертиза, с оглед установяване характера на процесните обекти - съставляват ли строеж, съответно самостоятелен обект на собственост, кога са построени и законно ли са построени. Липсата на мотиви съставлява съществено нарушение на процесуалните норми което налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, четвърто гражданско отделение