Решение № 1552 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6823/2014 г.
ВАСV отделение12.02.2015 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1914 от 25.03.2014 г. по адм. дело № 10238/2013 г. на Административен съд София - град и вместо него постановява: ОТМЕНЯ заповед № 4138/27.09.2013 г. на директора на Агенция "Митници". Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1552 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6823/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марио Христов Мицов против решение № 1914 от 25.03.2014 г. по адм. дело № 10238/2013 г. на Административен съд София - град, с което жалбата му против заповед № 4138/27.09.2013 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание", е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебното решение е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена, без да са обсъдени всички събрани доказателства и без да е установено, че е извършил описаното в заповедта нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който заповедта за налагане на наказание да бъде отменена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като на агенцията се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в противоречие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от Устройствения правилник на Агенция "Митници" (отм.) директорът е орган по назначаването на държавните служители в агенцията). Въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила, довели до нарушаване и на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 от ЗДСл в заповедта следва да бъде описано извършеното нарушение, служебните задължения, които са нарушени и правното основание за налагане на наказанието. В случая фактическите обстоятелства, изложени в заповедта и служебните задължения, които са нарушени, са в противоречие на възприетото от органа правно основание за налагане на наказанието. С административния акт е прието, че служителят Мицов не е изпълнил задълженията си по длъжностна характеристика и тези, произтичащи от Вътрешните правила за организация на деловодната дейност в Агенция "Митници", тъй като не е съставил актове за установяване на административни нарушения по седем административно - наказателни производства (по всичките производства актовете са съставени от друг служител на агенцията), а същевременно е направен извод, че същият следва да бъде санкциониран на основание чл. 89, ал. 2, т. 2 от ЗДСл - забавено изпълнение на служебните задължения. Допуснатото противоречие е съществено, тъй като препятства установяване на действителната квалификация на нарушението и основанието за санкциониране на служителя. При постановяване на заповедта са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които също не са констатирани от първоинстанционния съд. Действително процедурата по налагане на наказание формално е изпълнена. Служителят е наказан след като са приети писмените му обяснения и след като е изслушан от наказващия орган. Въпреки това, в нарушение на чл. 35 от АПК от дисциплинарно наказващия орган, не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Основното възражение на служителя, че част от преписките със съответните резолюции не са му предадени за изпълнение, не е обсъдено от дисциплинарно наказващия орган и в тази насока не са събрани доказателства. Не е установено отразени ли са резолюциите в регистрационно - контролната карта и дали документите са предадени за изпълнение на служителя Мицов съгласно изискванията на чл. 15, т. 5 и т. 6 и на чл. 25, ал. 3 от Вътрешните правила за организация на деловодната дейност в Агенция "Митници". Посоченото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като засяга правилността на изводите на органа за наличието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на митническия инспектор. Описаните нарушения на формата на акта за налагане на наказание и на административнопроизводствените правила са самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Същевременно същите обосновават и извод за нарушение на материалния закон, тъй като служителят е наказан, без да са налице основания за това. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност, следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед, наказващият орган следва да установи забавено изпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 2 от закона. В случая с оглед представените доказателства следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени материалноправните предпоставки, предвидени в закона за санкциониране на служителя. Изводите на административния орган и на първоинстанционния съд, че жалбоподателят Мицов, главен инспектор в митница Югозападна не е изпълнил служебните си задължения да състави актове за установяване на административни нарушения по седем административно - наказателни производства, не могат да бъдат споделени. В случая Мицов е посочен в резолюциите като първи изпълнител само по четири от всички цитирани преписки (в тази насока са представените доказателства). Освен това не е установено, че резолюциите, с които документите са адресирани до Мицов са отразени в контролно-регистрационната карта, както и че документите са предадени на служителя за изпълнение съгласно чл. 15, т. 5 и т. 6 и чл. 25, ал. 3 от Вътрешните правила за организация на деловодната дейност в Агенция "Митници". При липсата на доказателства в тази насока не може да се направи извод, че от страна на Мицов е допуснато бездействие по всички цитирани в заповедта преписки, както и че това поведение на служителя е в нарушение на задължението, предвидено в раздел V, т. 27 от длъжностната характеристика и в противоречие с правилото на чл. 25, ал. 2 от Вътрешните правила за организация на деловодната дейност в Агенция "Митници". Поради това следва да се приеме, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя Мицов. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и отхвърля жалбата против заповедта за налагане на наказание, съставът на Административен съд София - град постановява решение в противоречие с материалния закон. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно и допустимо, но е постановено в противоречие с материалния закон. На това основание и съгласно разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК съдебният акт следва да бъде отменен. В съответствие с изводите по-горе за издаване на административния акт от компетентния орган, но при съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да се постанови ново решение по същество, с което заповед № 4138/27.09.2013 г. на директора на Агенция "Митници", с която на Марио Мицов, главен инспектор в митница Югозападна е наложено дисциплинарно наказание "порицание", да бъде отменена. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 208 АПК
- чл. 89, ал. 2
- чл. 90, ал. 1, т. 2