Решение № 1546 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11991/2016 г.

Решение № 1546 от 7.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11991/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 8, ал. 2 от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /Наредбата/отменена ДВ бр. 78 от 6.10.2016г/. Образувано е по жалба от "РОМБ" ООД, представлявано от управителя В. А. С., чрез адвокат В. Н. Р. от САК, със съдебен адрес в гр. С. срещу заповед № РД-27-135/21.09.2016 г. на министъра на здравеопазването. С нея на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата, чл. 5 от Устройствения правилник на министерството на здравеопазването във връзка със заявление вх. № Н-00-6/31.05.2016 г. е отказано на "РОМБ" ООД издаване на разрешение за извършване на дейности по чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на отказа, поради противоречие с материално правни разпоредби и целта на закона. Свеждат се до твърдения, че изложените мотиви в обжалваната заповед не отговарят на действителната фактическа обстановка и не дават основание на министъра да постанови отказ за издаване на разрешение за извършване на дейности по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП. На следващо място, не се сочат в нормативната база обективни критерии за достатъчност на обосновката по обем и съдържание като се твърди, че предложената обосновка е достатъчно пълна като обем и съдържание. Твърди се и това, че е отговорено на поставените допълнителни въпроси и е предоставена допълнителна информация и документи. По същество се оспорват фактическите констатации в мотивите на издадената заповед. Ответникът, Министърът на здравеопазването чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от адресат на оспорения акт с правен интерес. Р. по същество е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите за медицински, научни и лабораторни изследвания за образователни цели и др. се издава разрешение на физически и юридически лица да произвеждат, придобиват, внасят изнасят, съхраняват и използват ограничени количества от растенията и веществата от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 и техни препарати и прекурсори. Според ал. 2 условията и редът за разрешаване на дейностите по ал. 1, както и използването на наркотичните вещества и прекурсорите се определят с наредба приета от Министерския съвет. Такава наредба към момента на издаване на обжалваната заповед е отменената с ДВ бр. 78 от 6.10.2016 г. Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73 от ЗКНВП. В разпоредбата на чл. 4 от нея се предвижда, че за получаване на разрешения за дейности с растения и вещества от приложение № 1, 2 и 3 към чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и техни препарати лицата по чл. 3, ал. 1 подават заявление в министерството на здравеопазването по образец, към което представят обосновка за необходимостта от използването на растения и вещества от приложения № 1, 2 и 3, както и за продължителността на използването им. По делото е приложено заявление по образец, изискуем от Наредбата и обосновка съгласно чл. 4 от нея. По повод подаденото заявление е издадено писмо от заместник министър на здравеопазването изх. № НП-00-6/13.07.2016 г., адресирано до управителя на "РОМБ" ООД във връзка с непълноти в обосновката да се представятне обходилите документи в 15 дневен срок на основание чл. 5 от Наредбата /отм/. Такъв отговор е приложен по делото на л. 59 вх. № НП-00-6/26.07.2016 г. който съдържа отговор по всеки от поставените въпроси. Оспорената заповед съдържаща отказ за издаване на разрешение е мотивирана с това, че представената обосновка е недостатъчна с конкретно изложение по съдържанието. Поставя се спорният въпрос от фактическа и правна страна спазени ли са изискванията на закона в административното производство по издаване на исканото разрешение за извършване на дейностите по чл. 73 от ЗКНВП. Този въпрос е свързан с наличието на обосновка, и възможността за нейната преценка от съда по съдържание и качество. В ЗКНВП и отменената Наредба за условията и разрешаването на дейности по чл. 73 от ЗКНВП не се съдържат разпоредби относно обема, вида и съдържанието на обосновката по чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата. В разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата е предвидено министърът на здравеопазването по предложение на дирекцията в специализираната администрация на министерството на здравеопазването да отказва в срока по чл. 5, ал. 1 издаването на разрешение в случаите, включително и по т. 3 "при недостатъчна обосновка за необходимостта от използването на растения и вещества от приложения № 1, 2 и 3 към чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията като наркотични и техните препарати. В случая са налице твърдения и мотиви на страните с които взаимно си оспорват фактическите констатаци и доводите и доказателствата които ги подкрепят. При липса на законови критерии за преценка на обосновката като достатъчна или недостатъчна следва да се приеме, че тази преценка е предоставена на административния орган относно съдържанието на това понятие. Тази преценка е в негова изключителна компетентност с оглед предмета на регулиране на дейност с високорискови наркотични вещества с оглед нормативната уредба за този вид дейност в национален и международен мащаб. Контролът за законосъобразност на отказа следва да бъде извършен доколкото са спазени останалите изисквания на закона за издаването му и има ли нарушения, съставляващи основанията по чл. 146 от АПК за отмяна. В настоящият случай заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на неговата компетентност и предвидената форма. Заповедта съдържа и мотиви относно изводите за недостатъчна обосновка. От друга страна, ако се приеме, че е допустимо оспорването на заповедта в частта относно съдържанието на обосновката, при използваната специфична терминология с научен и технически характер за преценката са необходими специални знания. Поради това оспорването е следвало да бъде съпроводено с експертна оценка на доказателствата за дейностите и фактите, предмет на обсъждане в обосновката във връзка с направените твърдения, след което съдът да изведе своите фактически и правни изводи. Такава експертиза по делото не е искана от страните, въпреки указанията на съда за доказателствената тежест по чл. 170 АПК. При изложеното съдът намира оспорването за неоснователно и като такова то следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, п. последно АПК ВАС шесто отделение