Решение № 9716 от 10.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3426/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба подадена от М. ООД срещу решение 8034/29.12.2022 г. постановено по адм. д. 1998/2022 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата се развиват съображения за недопустимост и незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в писмени бележки и становище в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Фонд Сигурност на електроенергийната система не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на М. ООД срещу решение Ц-2/01.01.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по Раздел I т. 2 Премии във връзка с определени и/или актуализирани цени по Решение Ц-18 от 20.06.2011.г. на КЕВР , подточка 2.9 Електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kWp до 1 000 kWp, монтирани на покриви и фасади, преференциална цена 583,77 лв. , определена премия в размер на 308,81лв. и Раздел I т. 1 Премии във връзка с определени и/или актуализирани цени по Решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР подточка 1.9. ЕЦ с фотоволтаични модули над 5 kWp с преференциална цена 699.11 лв. определена премия в размер на 424,15 лв. . Съдът е посочил, че решение Ц-2 от 01.01.2022 г. е прието при спазване на процедурата, регламентирана в Закона за енергетиката. Приел е, че решението е издадено от компетентен административен орган, в съответствие с правомощията му и не е нищожно. В допълнение е посочил, че наличието на изтекъл мандат на двама от членовете на Комисията, не обосновава нищожност на приеманите от същата, в рамките на законово определената й компетентност, актове. Според съда е спазена процедурата за провеждане на открити заседания на КЕВР, изслушани са становищата на страните, видно от протокола от заседанието от 15.12.2021г. и е обявена датата на провеждането на закритото заседание по приемането на решение. На закрито заседание на КЕВР по Протокол 287/13.12.2021 г. Комисията подробно е анализирала съдържанието на Доклада на работната група, обосноваващ наличието на съществено изменение на прогнозната цена на базов товар по смисъла на пар. 1 т. 16а от ДР на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия. Съдът е приел, че е налице обективният факт на съществено изменение между определената прогнозна цена на борсов товар за този период, спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода на организиран борсов пазар и това изменение е в размер над 15 %. Съдът е посочил, че решението стимулира повече производители на електрическа енергия да търсят реализация на произвежданата от тях енергия на свободния пазар, което не само не ограничава конкуренцията, а напротив - създава предпоставки за намаляване на цената на електрическата енергия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационната инстанция споделя изложените от съда мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях, което прави излишно преповтарянето им. Неоснователно е възражението на касатора, че Решение Ц-2 от 01.01.2022 г. на КЕВР е постановено при изначална липса на компетентност, поради обстоятелството, че според дружеството, мандатът на двама от членовете на Комисията е бил изтекъл още през 2020 г. Мандатността е въведена в Конституцията и е относима за законодателната, изпълнителната и съдебната власт за осъществяване на предоставените властнически правомощия по изпълнение на държавната политика в определена област на обществените отношения. Тя е механизъм, установен от Конституцията или от закон, за демократично конституиране, устройство и функциониране на държавните органи чрез предоставянето им на определени правомощия за определен период от време. Самият срок може да бъде абсолютно или относително определен. Мандатът бива индивидуален и мандат на органа. Изтичането на мандата на колективен орган прекратява мандата на всички членове на органа, с изключение на случая на продължаване на осъществяването на функции след изтичане на срока т. нар. удължаване на мандата . (цит. мотиви на Решение 13 от 15.12.2010 г. на Конституционния съд по КД 12/2010 г. ). Съгласно чл. 13, ал. 1 вр. чл. 11 от Закона за енергетиката КЕВР е колегиален (състоящ се от 5 члена), постоянно действащ орган, включително председател, които се избират и освобождават от Народното събрание с мандат от пет години, с право на не повече от два пълни последователни мандата. Съгласно чл. 11, ал. 5, предл. второ ЗЕ членовете на Комисията продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до встъпване на длъжност на новите членове. Обстоятелството, че не е изпълнено условието на чл. 11, ал. 5, изр. 1 ЗЕ изборът на новите членове на комисията да се произведе не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове не дерогира волята на законодателя членовете на Комисията продължават да изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до встъпване на длъжност на новите членове, каквато хипотеза развива касаторът. Следователно, изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен държавен колективен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката, във водоснабдяването и канализацията, в рамките на законовите му правомощия е обоснован и законосъобразен. Предвид изложеното не е налице нищожност. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят М. ООД притежава и експлоатира фотоволтаична централа върху покрива на съществуваща сграда за Логистичен център 1 , УПИ X. 1447 , кв.5, [адрес], гр. София, присъединена към електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ Разпределение България АД, както и 2 фотоволтаични централи в землището на [населено място], м. [адрес], обл. Пазарджик, присъединена към електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР АД, КУЦ Панагюрище. Инсталираната мощност на първата фотоволтаична централа ФТЕЦ ЗММ Солар е 0,94752 кwр, а инсталираната мощност на другите две фотоволтаични централи, находящи се в землището на [населено място] - ФЕЦ Солар България 1 и ФЕЦ Солар България 2 е 4,979 MW. И за трите фотоволтаични централи дружеството има сключени и действащи договори за компенсиране с премии със заинтересованата страна Фонд Сигурност на електроенергийната система . Цената, определена с Решение Ц-25/01.07.2021г. на КЕРВ за централата, собственост на М. ООД - ФЕЦ Солар България 1 е 699,11 лв./МВтч, с премия 587,58 лв. (т.1.9 от Решение Ц-25/01.07.2021г.), като разлика между преференциалната цена и определената от КЕВР за регулаторния период от 01.07.2021г. За ФТЕЦ ЗММ Солар , също собственост на М. ООД, определената премия със същото решение на КЕВР е 472,24 лв. ( т.2.9 от Решение Ц-25/01.07.2021г.). Във връзка с повишаването на цените на елекрическата енергия на свободния пазар, със заповед З-Е-319 от 07.12.2021 г. на председателя на КЕВР е формирана работна група, със задача да анализира изменението между определената прогнозна цена за базов товар за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. спрямо постигнатата и прогнозната такава за оставащия срок от периода. Работната група приключила дейността си с изготвянето на Доклад с вх. Е-Дк-1271 от 08.12.2021 г., който е приет от КЕВР с решение по т. 1 от Протокол 287 от 13.12.2021 г. С решението по Протокол 287 от 13.12.2021 г., по т. 2 от същото, КЕВР е открила процедура по изменение на премиите, определени в Решение Ц-25 от 01.07.2021 г., в частта по т. 3, при условията на чл. 31б, ал. 2 от ЗЕ, което да се осъществи при съкратена процедура и сроковете за нейното провеждане. В резултат на проведеното обществено обсъждане, до КЕВР са постъпили становища от Асоциация на търговците на електроенергия в България, от Българска фотоволтаична асоциация, от Българска ветроенергийна асоциация, както и от други заинтересовани лица, посочени в оспореното решение на КЕВР. На 01.01.2022 г. на основание чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката и §28, ал. 3 от ПЗР на ЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 9 от 2021 г., чл. 14, ал. 1 от ЗЕ, чл. 40, ал. 2 от Наредба 1 за регулиране на цените на електрическа енергия (Наредбата), КЕВР приела оспореното в настоящето производство Решение Ц-2/01.01.2022 г., с което са изменени определените с Решение Ц-25/01.07.2021 г. премии на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW. Правилно съдът е преценил допустимостта на подадената жалба, поради това, че в атакуваните части решението касае процесните електрически централи, съобразно тяхната мощност. Въпреки, че изрично не е изложил мотиви по вида на обжалвания акт, видно от крайното решение на съда, той е преценил, че предмет на оспорване е индивидуален административен акт. Този извод на административния съд се споделя от касационната инстанция и той се основава на следните съображения: След либерализирането на пазара на електроенергия през 2021 г., цената на произведеното количество енергия от възобновяеми източници се определя по различен механизъм. От 1 юли 2021 г. крайните снабдители не изкупуват електрическа енергия по преференциални цени от производители на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, произведена от централи с обща инсталирана електрическа мощност от 500 кW до 1 MW, съгласно §28, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗЕ. От този момент Българската енергийна независима борса /БЕНБ/ е задължителният канал, през който производители с инсталирана мощност равна и над 500 kW трябва да продават своята електроенергия на свободен пазар. Дейността на БНЕБ е свързана с оперирането на 3 платформи за търговия Пазар ден напред, Пазар в рамките на деня и Двустранни договори. На първите два пазарни сегмента Борсата е страна по сключените сделки и носи съответните отговорности и рискове. Като платформа за сключване на двустранни сделки на сегмента Двустранни договори, БНЕБ има друга функция. Там БНЕБ не е страна по сделките, а само посредник между търговските участници. При този вариант производителите от ел. енергия от ВЕИ подписват договор с търговец на ел. енергия, който я търгува на свободния пазар. При това производителите и търговците имат свобода на договаряне и цената може да се определя въз основа на борсовата цена или да бъде фиктирана цена по споразумение на страните. Ролята на търговеца е да предложи максимално изгодни финансови условия на своите клиенти, гарантирайки в същото време сигурността и надеждността на доставките. Търговците извършват прогнозиране и балансиране на отклоненията в консумацията на своите клиенти, като поемат част от финансовия риск за реализираните небаланси (отклонения между прогноза и реално потребление). Клиентът заплаща реално консумираната от него електрическа енергия, като покрива и разходите за балансиране. Освен че продават произведената ел. енергия на свободния пазар, производителите на ел. енергия от ВЕИ подписват договор за компенсиране с премии с Фонд Сигурност на електроенергийната система . Премията е разликата между определена с решение на КЕВР преференциална цена, приложима за съответната централа, и определяна също от КЕВР прогнозна пазарна цена на ел. енергия за всеки регулаторен период за групата производители, към която се отнася този производител. В крайна сметка, значението на премията за всеки производител е различно, в зависимост от това как е преценил да продава произведената от него ел. енергия. Ако производител сключи договор с фиксирана цена /и към нея се прибави премията/ финансовият резултат ще е различен от крайната цена на производител, който продава по пазарни цени на борсата и получава премията. Поради това, независимо, че размерът на премията е еднакъв за производителите, за някои от тях този размер може да е удовлетворяващ, а за други - да е нисък. От това следва извод, че независимо от еднаквата премия, за всеки производител крайната цена на ел. енергията е различна. Поради това всеки производител има право да прецени правния си интерес от обжалване на акта на КЕВР за определяне на размера на премията. Това обуславя и определянето на характера на оспорвания акт като индивидуален административен акт, съобразно правилата на чл. 21 АПК и чл.36а, ал.1 и ал.2 ЗЕ. Допълнителен аргумент в подкрепа на това становище може да се изведе от анализа на разпоредбата на чл. 36а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ. Разпоредбата определя, че за енергийните предприятия, доставящи електрическа енергия и природен газ по регулирани цени, Комисията утвърждава цените като пределни цени на всеки лицензиант с решение, което е индивидуален административен акт. Действително производителите на ел. енергия от ВЕИ не продават енергия по регулирани цени, а на свободния пазар. Но в случая премията, като компонента на крайната им цена, подлежи на регулиране. Премията, която получават производителите на ел. енергия от ВЕИ е определена в закона като компонента от цената на ел. енергията. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 17 ЗЕ на регулиране от Комисията подлежи компонентата от цена, чрез която всички крайни клиенти, присъединени към електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи, участват в компенсиране на разходите по чл. 35, а именно - предоставяне на премии за електрическа енергия от възобновяеми източници. След като законът определя акта на Комисията, с която се утвърждават регулираните цени, като индивидуален административен акт, то и регулираната с акт на КЕВР компонента на цената, следва да се определя с акт, който да е индивидуален административен акт (в този смисъл е решение 9014/22.07.2024 г. постановено по адм. д. 3203/2023 г. по описа на Върховен административен съд, решение 9146/23.07.2024 г. постановено по адм. д. 410/2023 г. по описа на Върховен административен съд и решение 9144/23.07.2024 г. постановено по адм. д. 9921/2022 г. по описа на Върховен административен съд). Правилна е преценката на административния съд, че при приемане на процесното решение Комисията е спазила законоустановената процедура. Подробно съдът е проследил всички етапи на процедурата и изводите на съда са законосъобразни. Обективният критерий на закона, уреден в пар. 1 т. 16а от ДР на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, е бил спазен и КЕВР е следвало да приеме обжалваното решение. Определеният размер на премиите е въпрос на целесъобразност. Съдът обосновано е приел, че дори и при намален размер на премията, производителят на ел. енергия от ВЕИ може да реализира печалба, в зависимост от начина на продажбата и на свободния пазар. Поради това обосновано административният съд е приел, че посоченият подход стимулира производителите да бъдат конкурентноспособни на пазара. Касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на касатора разноски не се следват, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЕВР е дължима сума в размер на 200 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,