Решение № 6984 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1165/2009 г.

Решение № 6984 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1165/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Николай Бонев, в качеството му на юрисконсулт при дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, срещу решение № 1461 от 3.11.2008 г. по адм. дело № 978 по описа за 2008 г. на Варненския административен съд, с което е бил отменен акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС № 03099080000081 от 08.01.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 114 от 04.04.2008 г. на зам.-директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Шабленски езера" АД - гр. Варна, оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Владимир Скочев. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС № 03099080000081 от 08.01.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 114 от 04.04.2008 г. на зам.-директора на дирекция "ОУИ"- гр. Варна, с което на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС е била прекратена регистрацията по ЗДДС на "Шабленски езера" АД - гр. Варна, поради неоткриване на представляващ дружеството на адреса за кореспонденция по ДОПК. За да издаде акта за прекратяване на регистрацията, органът по приходите е извършил проверка за установяване на основания за дерегистрация по ЗДДС, за целите на която е издал искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице под № ВхК-76973 от 16.11.2007 г. С цел връчване на искането са били извършени две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, обективирани с протоколи №№ 23326 от 22.11.2007 г. и 24080 от 03.12.2007 г., при които не е бил намерен изпълнителния директор или лице, упълномощено да представлява дружеството или да получава съобщения от органите на приходната администрация. Същевременно от представените в производството и приети писмени доказателства, а именно покана за доброволно изпълнение и съобщение за доброволно изпълнение и обратни разписки се установява, че същите са получени от дружеството и последното е погасило задължението си за ДДС за м. 02.2007 г. с главница в размер на 147 848,39 лв. Освен това при проверката за установяване на факти и обстоятелства относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство, задълженото лице чрез пълномощник е предоставило достъп до оригиналните счетоводни документи на дружеството и е представило данъчни фактури, справки-декларации, дневници за покупки и продажби, договори за заеми и други. Следователно тези обстоятелства опровергават констатациите на органа по приходите за липса на контакти между дружеството и приходната администрация. При тази фактическа обстановка решаващият съд е приел, че обжалваният пред него акт е незаконосъобразен. Съгласно чл. 176 от ЗДДС, преценката дали при наличие на някое от обстоятелствата в т. 1 до т. 4 на същата разпоредба, регистрацията на задълженото лице следва да се прекрати или не, е предоставено на органа по приходите, установил тези обстоятелства. Същевременно от приходната администрация не са били обсъдени и установените обстоятелства за извършване на предходна насрещна проверка, осъществена от органа по приходите няколко дни преди процесната. Първоинстанционният съд е приел, че липсата на мотиви в случая, въпреки обстоятелството, че целесъобразността на преценката на органа не подлежи на съдебен контрол, прави невъзможна преценката от страна на съда по чл. 169 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК , дали органът по приходите е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, а именно предотвратяване на данъчните измами. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. С разпоредбата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС е дадена възможност на органа по приходите служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, който не изпълнява задълженията си по закон. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби. Предвид санкционния характер на нормата и понеже прилагането й е свързано с тежки последици за данъчния субект, с оглед на чл. 100, ал. 4 от ЗДДС, се налага изводът, че органът по приходите е следвало да прецени наличието на съответните предпоставки за прилагането й и да мотивира преценката си затова. В случая в обжалвания акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС № 03099080000081 от 08.01.2008 г. са изложени констатирани фактически предпоставки, но не е мотивирана преценката за приложимостта на чл. 176 от ЗДДС . От събраните доказателствата по делото същите се опровергават. Следователно правилно първоинстанционният съд е приел, че процесният акт за прекратяване на регистрацията е незаконосъобразен поради липса на мотиви и поради представянето на доказателства, които опровергават констатациите за невъзможността регистрираното лице да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по ДОПК. Съобразно изложеното настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че не е налице твърдяното в жалбата касационно отменително основание и съдебното решение като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 , предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс,