Решение № 12615 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6854/2011 г.

Решение № 12615 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6854/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Илия Борисов Бъндев, от гр. Пловдив чрез неговия пълномощник срещу решение № 85/21.02.2011 г. по адм. д. № 789/2010 г. на Административен съд гр. Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба началникът на РДНСК-Южен централен район чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответниците Симеонка Бъндева, Борислав Бъндев и Калинка Арсенова чрез своя пълномощник, както и ответницата Веселина Стефанова считат касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: С обжалваното решение, което е второ по съществото на делото след отменително такова на Върховния административен съд, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № № ДК-02-Пз-38/05.10.2009 г. на началника на РДНСК Пазарджик, с която е наредено на касатора да премахне незаконен строеж на вилна сграда- пристройка и надстройка, в УПИ II-индивидуален вилен комплекс, 4 летовище "Васил Петлешков", община Брацигово. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че строежът е незаконен, както и че строителството не е било допустимо по действащите правила и норми към момента на извършването му-1989 г. -1990 г., и към настоящия момент, поради което разпоредбите на § 16 ПЗР ЗУТ не са приложими. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е извършен без строителни книжа. Това го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Спорният момент в случая е допустимо ли е извършеното строителство по смисъла на § 16 ПЗР ЗУТ . Безспорно в случая е, че строежът не е узаконяем, тъй като актът за узаконяването му е отменен и спорът е решен с влязло в сила съдебно решение. По начало разликата между узаконяване и търпимост е, че в първия случай строежът става законен, а във втория остава незаконен, но е търпим и не следва да премахва. В този смисъл търпимостта на строежа има отношение само към премахването му, но не и към узаконяването му. В разглеждания аспект настоящата инстанция споделя крайния правен извод на решаващия съд, че строежът подлежи на премахване поради липсата на визираните в § 16, ал. 2 ПРЗ ЗУТ предпоставки. За приложението на цитираната правна норма е необходимо строежът да е допустим по действащия ПУП и правилата на строителство към момента на извършването му или към настоящия момент. В случая безспорно се установява от събраните доказателства, че изграденото от касатора засяга частта на другия съсобственик. Надстройката над полуподземния етаж с още един етаж и мансарда са в противоречие с предвижданията на действащия ПУП, което е пречка строежът да се квалифицира като търпим. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за законосъобразен, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да обуслови неправилност на съдебния акт. Поради това решението като обосновано и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба Симеонка Андонова Бъндева, Борислав Недков Бъндев и Калинка Недкова Бъндева следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 200 /лв/. Същите са своевременно претендирани и платени, видно от представеното по делото пълномощно. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение