Решение № 11424 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5120/2010 г.

Решение № 11424 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5120/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 131 - 132 ДПК (отм.) вр. § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП против решение от 08.10.2009 г. на Софийски градски съд по адм. д. № 1510 по описа за 2005 г., с което по жалба на "Оранжерии Гимел" ООД гр. София, представлявано от управителя Александър Крумов Златарев, е обявена нищожността на данъчен ревизионен акт (ДРА) № 532/24.11.2004 г. на данъчен орган при ТДД София, потвърден с Решение № 859/08.04.2005 г. на РДД София, в частта му, за определени на ревизираното лице данъчни задължения за ДДС за данъчни периоди м. 02 и 05.2004 г. в размер съответно 16 832,72 лв. и 5 847,08 лв. главници и са определени лихви в размер на 1 797,96 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на разпоредбите на чл. 67, ал. 5 и чл. 6, ал. 1 ДПК (отм.), съгласно които с данъчен акт за прихващане и връщане не се установяват данъчни задължения, тъй като посоченият акт се издава в резултат на проверка за контрол за спазване на данъчното законодателство, а данъчни задължения се установяват само в резултат на данъчна ревизия, поради което в нарушение на закона е изводът на градския съд, че възлагането на процесната ревизия е следвало да стане по реда на чл. 115 и сл. ДПК (отм.) след наличие на данъчни актове за прихващане и връщане, с които на ревизираното дружество са възстановени суми, произтичащи от право на данъчен кредит за процесните периоди. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Оранжерии Гимел" ООД гр. София, чрез адв. Терзиева, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице против подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Така постановеното решение, с което е обявена частична нищожност на ДРА по ЗДДС, е съобразено с нормите, регламентиращи материалната компетентност на данъчните органи, действащи към момента на издаване на ревизионния акт. Разпоредбата на чл. 115 ДПК (отм.) има предвид не само влязъл в сила данъчен ревизионен акт, а всеки данъчен акт, към които актове спада и данъчният акт за прихващане и връщане /ДАПВ/. До този извод се стига и от анализа на разпоредбата на чл. 115, ал. 2, т. 4 ДПК, която има предвид не само определени данъчни задължения, а и възстановени суми в нарушение на закона, но не и когато това нарушение се дължи на небрежно изпълнение на служебните задължения от страна на данъчните органи. При възстановяване и прихващане на суми по реда на чл. 112 ДПК данъчните органи също са задължени да извършат проверка или ревизия на проверявания субект и да определят правилно следващото се данъчно задължение или суми за възстановяване. В този смисъл неоснователен е доводът в касационната жалба, че след като с ДАПВ не се определят данъчни задължения, то неправилно градският съд приема, че изменението на данъчните задължения за същия период е допустимо само при условията на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.) /съотв. чл. 133 и сл. ДОПК/. Доколкото ревизията не е възложена от компетентния орган по 116, ал. 2 ДПК (отм.) - а именно от Регионалния данъчен директор, който би следвало да определи и издателя на ДРА, то определеният от началник сектор "Данъчни ревизии" в ДП "Подуяне" при ТДД София, издател на ДРА е бил материално некомпетентен и преценката на Софийски градски съд за нищожност на издадения акт, в посочената обжалвана част, е съобразена с цитираните материалноправни норми и с непротиворечивата актуална съдебна практика по аналогични случаи. Решението следва да се остави в сила, а на ответника по касационната жалба да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 996 лв. адвокатски хонорар. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение