Решение № 15770 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3670/2014 г.

Решение № 15770 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3670/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Ипекс груп" ЕООД моли да бъде отменено решение № 285/14.01.2014 г. по адм. д. № 8135/2012 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2251100495/16.01.2012 г. на ТД на НАП - София, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители" като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че РА е нищожен като издаден от некомпетентен орган. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - София по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 2251100495/16.01.2012 г. на ТД на НАП - София, Дирекция "Средни данъкоплатци и осигурители", с който е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит 132 233,14 лв. с лихви по фактури на "Еко-фрут" ЕООД, "Глобал трейдингс" ЕООД, "Новакови и син" ЕООД, "А и Н 07" ЕООД и "Сомит" ЕООД за периода м. 52008 г. - м. 5.2011 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на хранителни стоки не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице в РА. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция, и не следва да бъдат повтаряни. Обосновано съдът е отхвърлил довода за нищожност на РА, поради издаването му от нередовно овластен актосъставител. Съобразен с приложените заповеди за овластяване на органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии, болничен лист, молба за отпуск и заповед за разрешен отпуск на Таня Велева е изводът на съда, че издадената от Велева заповед за определяне на компетентен орган е издадена в кръга на правомощията й, възложени й със заповед. Издаването на заповедите за възлагане на ревизията е извършено от Саша Вълчева, редовно овластена да замества Велева, когато последната отсъства. Овластяването на Вълчева е само за периодите на отсъствие на Велева, поради което към датата на издаване на заповедта за определяне на компетентен орган Вълчева не разполага с правомощия да издаде такава заповед, след като титулярът Велева е на работа. Правилен е изводът на съда, че РА, съставени на доставчиците, не установяват осъществяване на спорните доставки по процесните фактури след като не съдържат изрични констатации в тази насока. Изводът на съда е съобразен с практиката на СЕС в решенията по дела С-642/11 и С-643/11. РА, съставен на прекия доставчик установява основанието и размера на данъчните задължения на ревизираното лице. Установените в мотивите на РА факти, в настоящия процес представляват доказателство наред с останалите доказателства по делото. Правилно съдът се е позовал на т. 31 от решението по дело С-285/11 на СЕС, в което е прието, че преценката на доказателствата по делото се извършва от националния съд по националните правила за доказване, за да определи дали доставките, по които се претендира право на приспадане на данъчен кредит са реално осъществени. Законосъобразно съдът е приел, че за да се осъществи доставка на стоки или услуги по чл. 6 и 9 ЗДДС следва да е изпълнено облигационното задължение - да е прехвърлено правото на собственост и услугата да е извършена, за да е налице данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС. Правилен е изводът на съда, че не е доказано настъпване на данъчно събитие по спорните фактури. По делото не са представени доказателства за приемо-предаване на фактурираните стоки от преките доставчици на ревизираното лице. Приложените доказателства от предходни доставчици не установяват прехвърляне на собствеността върху фактурираните стоки в патримониума на ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че цитираното от касатора решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС е неприложимо в към процеса, тъй като в цитираното решение са разгледани хипотези на осъществени доставки. В настоящия процес осъществяването на доставките не е доказано, както обосновано е приел административният съд. Съдът е приел, че заключението на вещото лице не променя фактическата обстановка, приета в РА, тъй като не са представени всички документи по доставката на стоките, на хронологични и аналитични регистри по количество и стойност, поради което не може да проследи обосноваността на взетите счетоводни операции. Изводът е правилен. Вещото лице е работило само по събраните по делото извлечения от счетоводните регистри на ревизираното лице и доставчиците, без да извърши проверка за съответствие на данните в тях с данните в компютрите, от които са направени по чл. 54 ДОПК, поради което не може да направи обоснован извод за редовно водено счетоводство от ревизираното лице и доставчиците му. Неоснователен е доводът на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Недоказан е и доводът, че част от фактурите са авансови и по тях има данъчно събитие поради извършени плащания. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като останалото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,