Решение № 5901 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10903/2010 г.

Решение № 5901 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10903/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба /неправилно наименована като жалба/ на Пламен Димитров Соколов от София срещу решение № 2367/13.07.2010 г. по адм. д. № 789/2010 г. на Административен съд София град, II отделение, 27 състав. Подадена е и частна жалба срещу същото решение в частта му с характер на определение, постановено досежно определената държавна такса в размер на 180 лв. от Пламен Димитров Соколов. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на двете жалби намира, че са подадени от надлежна страна и в срок. С обжалваното решение съдът отхвърлил предявения иск от касатора на осн. чл. 1 ЗОДОВ срещу Столична община за сумата 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, считано от 13.03.2009 г. до завеждане на иска. Прието е, че претендираните вреди от ищеца са недоказани и неоснователни. Не е налице отменен административен акт, нито доказано бездействие от адм. орган, нито незаконосъобразно действие. Между страните се е развило административно-наказателно производство по реда на ЗАНН, което е приключило с прекратяване без налагане на административно наказание. Действията и бездействията на органите и длъжностните лица не представляват пряка или непряка дискриминация по смисъла на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация. По частната жалба - в обжалваното съдебно решение съдът приел, че всъщност са предявени 19 броя отделни иска, уточнени по основание и размер в исковата молба /за три различни вида вреди на по шест отделни основания плюс иск за вреди от дискриминация/ и на осн. чл. 9а ЗОДОВ, чл. 2а във връзка с чл. 72, ал. 1 ГПК определил общо заплащане на държавна такса от ищеца в размер на 190 лв., и поради внесени вече 10 лв. го осъдил да заплати още 180 лв. Касационната жалба срещу съдебното решение е неоснователна. Съдът е постановил подробно мотиви по всяко едно доказателство и искане на жалбоподателя. Всъщност ищецът е твърдял, че е налице наложено му наказание с Акт № 00-20-077/13.03.2009 г. от Столична община за това, че в качеството му на председател на ЕС на блока, в който живее, не бил почистен снега. Този акт е само за установяване на административно нарушение, който не предполага налагане на наказание по реда на ЗАНН. Актът се разглежда от съответния адм. орган и се прави преценка дали да се състави акт за налагане на наказание по ЗАНН - парична глоба и пр. или да се прекрати производството. В случая неправилното разбиране на жалбоподателя, че с този акт му е наложено наказание, е довело и до предявяване на иска, тъй като направил възражение по същото, че то не било предвижено в по-горна инстанция. Актът не представлява самостоятелен адм. акт, подлежащ на обжалване пред съд, а ако е било наложено вече въз основа на него наказателно постановление. При липсата на така съставено наказателно постановление, правилно съдът е приел, че не е налице нито съставен индивидуален административен акт, нито отмяната му по съответния ред, съгласно изискванията на чл. 204, ал. 1 АПК. Второто основание, на което е бил предявен иска по чл. 1 ЗОДОВ е срещу Столична община за незаконосъобразно действие и бездействие на съответния адм. орган, което се установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетение - чл. 204, ал. 4 АПК. За да защити интереса, си ищецът посочил в исковата си молба, че спрямо него е проявена дискриминация от адм. орган, поради което предявява иск за обезщетение в размер на 2000 лв. и психически тормоз с искане за обезщетение за 1000 лв., засегнато достойнство - за сумата 1000 лв., като е цитирал и Закона за защита от дискриминация. Както се посочи, съдът е разграничил случаите по този закон и чл. 4 от ЗЗД. Постановените мотиви от съда се споделят от настоящата инстанция. Правилно е прието, че не е установено противоправно поведение на администрацията - действие или бездействие, които да са в пряка причинна връзка с претендираното обезщетение от ищеца. По частната жалба - за да определи заплащане на държавна такса в размер на 180 лв. съдът неправилно е приложил материалния закон. В мотивите на определението е прието неправилно, че всъщност са предявени 19 броя отделни иска, уточнени по основание или се дължи общо 190 лв., от които заплатени 10 лв. Всъщност е предявен един иск по чл. 204, ал. 2 АПК, съобразно който иска може да се предяви заедно с оспорването на адм. акт - в случая Акт № 00-20-077/13.03.2009 г., и втори иск по чл. 204, ал. 4 АПК за незаконосъобразно действие и бездействие на административния орган. Всички останали посочени в исковата молба доводи са във връзка с тях, и не представляват отделни такива. Изчислена е неправилно дължимата държавна такса за завеждане на иска. Съгласно чл. 9а от ЗОВОД за дела по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата, приета от Министерския съвет, а съгласно Тарифата таксата е 10 лв. за първа инстанция. В случая при предявени два иска държавната такса, която следва да се заплати е общо 20 лв. При заплатени вече 10 лв. ищецът е следвало да заплати още 10 лв. Обжалваното определение следва да се измени, като ищецът Пламен Димитров Соколов следва да заплати още 10 лв. държавна такса. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение