Решение № 6656 от 21.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ), чрез пълномощника юрисконсулт П. Георгиева, против решение 260/22.08.2022 г., постановено по адм. дело 249/2022 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отменена издадената от него заповед за отказ 03-РД-1154 от 05.04.2022 г., с която е отхвърлено проектно предложение с наименование Закупуване на 2 броя гранулатори, част от технологичното оборудване на предприятието за производство на органична тор на Декса Технолоджис ООД, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти BG06RDNP001-19.279-S1 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. и преписката е изпратена на органа със задължителни указания. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда, че не е налице свързаност по смисъла на чл. 4, ал. 8 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) и подадените от кандидата декларации по чл. 3 и чл. 4 от същия закон не са с невярно съдържание по отношение на посочения в тях статут на Декса Технолоджис ООД като независимо микропредприятие. Иска решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора, с което да се потвърди като законосъобразна оспорената заповед. Не претендира разноски. Ответникът по касация - Декса Технолоджис ООД, [ЕИК], чрез пълномощника адвокат З. Блъскова в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата, пледира за оставянето й без уважение и потвърждаване на решението на Административен съд Кърджали. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е била заповед за отказ 03-РД/1154/05.04.2022 г., с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 5, б.а от Закона за обществените поръчки (ЗОП), вр. т. 2 от т. 11.1 Видове допустими кандидати от Условията за кандидатстване, е отхвърлено изцяло проектното предложение на Декса Технолоджис ООД, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти BG06RDNP001-19.279-S1 от ПРСР 2014 - 2020 г. в размер на 95 550,00 лв., от които 85 996,80 лв. от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и 9 553,20 лв. национално съфинансиране. Изпълнителният директор на ДФЗ приел в заповедта, че при проверка по реда на чл. 60, ал. 5-10 от Наредба 22 от 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от ПРСР 2014 2020 г. (Наредба 22/2015 г.) е констатирано, че Декса Технолоджис ООД е свързано малко предприятие, въпреки посочения от него в декларациите по чл. З и чл. 4 от ЗМСП статут на независимо микропредприятие. Този извод е направен поради факта, че физическото лице Д. Зотева е управител и собственик на 35% от капитала на Декса Технолоджис ООД и едновременно е собственик на 100% от капитала на Декса Агро ЕООД, [ЕИК]. Също така Декса Агро ЕООД доставя сурова птича тор на Декса Технолоджис ООД, т.е. двете дружества извършват своята дейност на вертикално свързан пазар. Посочено е предвиденото в рецитал 4 от Преамбюла на приложимия Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis, според който предприятие по смисъла на правилата за конкуренция, посочени в ДФЕС, е всеки субект упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина по който се финансира, както и постановеното от Съда на ЕС, че всички субекти, които се контролират (де юре или де факто) от един и същ субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие. От това органът е направил извод че стопанската дейност се извършва от Д. Зотева, поради прякото й участие в управлението на двете търговски дружества, като собственик на Декса Агро ЕООД и управител на Декса Технолоджис ООД. По тези причини двете дружества са свързани предприятия, на основание чл. 4, ал. 8 от ЗМСП, поради което декларацията по чл. З и чл. 4 от ЗМСП, подадена на 30.09.2020 г. от Зотева е била с невярно съдържание. С невярно съдържание била и новата декларация от 07.01.2022 г., в която отново не били декларирани взаимоотношенията по чл.2, пар.2, б. а-г от Регламент /ЕС/ 1407/2013, с Декса Агро ЕООД. След кумулиране на данните за персонала на двете дружества за 2018 г. и 2019 г. е посочено, че през 2018 г. заетите лица са общо 10, а през 2019 г. 15 души. Въз основа на така установения брой на персонала е прието, че Декса Технолоджис ООД, е малко, а не микропредприятие. За да отмени оспорения административен акт съдът е приел след преглед на приложимата правна уредба, че не било установено Декса Агро ЕООД и ,Декса Технолоджис ООД да са едно и също предприятие, тъй като по отношение на тях не е налице никоя от хипотезите на чл. 2, т. 2, букви а) - г) от Регламент (ЕС) 1407/2013, включително и чрез физическото лице Д. Зотева, за която погрешно е счел, че не контролира тези предприятия. Съдът е изложил разсъждения и че двете дружества не са свързани предприятия на приетото от органа основание по чл. 4, ал. 8 от ЗМСП, защото в оспорената заповед не била уточнена осъществената хипотеза на нормата към която тя препраща чл. 4, ал. 5 ЗМСП. Последната съдържа четири предвиждания и първоинстанционният съд преценил, че в случая не само не било уточнено коя е приета за приложима от органа, но и не е налице никоя от тях. Поради това съдът е приел за неправилни изводите на органа, че ,Декса Агро ЕООД и ,Декса Технолоджис ООД са свързани предприятия от което произтича събирането на бройките техен персонал, както и че Декса Технолоджис ООД е малко предприятие, а не микропредприятие и е недопустим кандидат, съгласно предвиденото в т. 2, т. 11.1 от Условията за кандидатстване, че се допускат до участие само микропредприятия. Като друго основание за незаконосъобразност на заповедта е прието, че тя е издадена на неправилно определено правно основание. Съдът е намерил, че при недопустимост от типа на процесната, органът разполага с правомощията по чл.65, ал.1, т.2 от Наредба 22/2015 г., включително да отстрани съответния кандидат. Посочената в акта норма на чл. 54 ал. 1, т. 5, б. а от ЗОП освен, че е неточна като цифров израз, касае отстраняване в процедура за възлагане на обществена поръчка и е неотносима към случая. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационният състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения акт. С оглед установените по делото факти, административният орган правилно е основал своя акт на чл. 54 ал. 1, т. 5, б. а от ЗОП. Тази норма предвижда отстраняване от участие в процедура на кандидат, който не е предоставил изискваща се информация, свързана с удостоверяване липсата на основания за отстраняване или изпълнението на критериите за подбор. Не съвсем прецизното посочване на съкращението на приложимата буква не е пречка да се установи коя е конкретната разпоредба, която е имал предвид органа чл. 54, ал. 1, т. 5а, вместо чл. 54, ал. 1, т. 5, б.а. Освен това тази норма е пряко приложима в процедурите по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор, каквато е настоящата. Това е изрично предвидено в чл. 25, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), според който в процедура чрез подбор не може да участват и безвъзмездна финансова помощ не се предоставя на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно ЗОП. Препращащата към този закон норма на чл. 25, ал. 2 ЗУСЕФСУ не е посочена в оспорената заповед, но в хода на процедурата изрично е поискано от участниците попълване на декларация по чл. 25, ал. 2 ЗУСЕФСУ, съгласно Приложение 15 от документите за попълване и кандидатите са били запознати с нейното съдържание. (Декларацията подписана от Зотева е на л. 187 от делото на АС). Следователно изпълнителният директор на ДФЗ е имал правно основание да приложи чл. 54 ал. 1, т. 5, б. а от ЗОП, при отказа на представителя на Декса Технолоджис ООД да декларира вярно установената свързаност на двете предприятия. Посочената от първоинстанционния съд норма на чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба 22/2015 г. също оправомощава органа да извършва проверка за допустимост, с възможност да се произнася като одобрява или отхвърля изцяло или частично предложените за финансиране проекти, но тя е с по-нисша юридическа сила и не е основание да не се прилага чл. 54 ал. 1, т. 5, б. а от ЗОП. Неправилни са разсъжденията на Административен съд Кърджали по приложението на чл. 4, ал. 5 и ал. 8 от ЗМСП и чл. 2, т. 2, букви а) - г) от Регламент (ЕС) 1407/2013, при което е направен извод, че Декса Агро ЕООД и ,Декса Технолоджис ООД не са свързани предприятия. Органът изрично се е позовал в акта са на рецитал 4 от Преамбюла на приложимия Регламент (ЕС) 1407/2013, който е закрепил принципа по които следва да се тълкуват тези норми че всички субекти, които се контролират (де юре или де факто) от един и същ субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие. Първоинстанционният съд също е отбелязал съществуването на този принцип в оспореното решение, но без да го приложи. Вместо това е разсъждавал погрешно, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 4, ал. 5 ЗМСП, към която ал. 8 на същия член препраща. Напротив, това че Зотева е управител и собственик на 35% от капитала на Декса Технолоджис ООД и едновременно е собственик на 100% от капитала на Декса Агро ЕООД, осъществява несъмнено първите три точки на ал. 5 и отчасти т. 4. Декса Технолоджис ООД, чрез управителя Зотева притежава и може да упражнява всички гласове от общото събрание на Декса Агро ЕООД по смисъла на т. 1, тъй като същата е едноличен собственик на неговия капитал. Пак по същите съображения Декса Технолоджис ООД, чрез управителя си има право да назначава всички органи на Декса Агро ЕООД по т. 2 и има право да упражнява решаващо влияние върху учредителния му акт по т. 3. Налице е другото прието от органа основание за приложението на чл. 4, ал. 8 ЗМСП, а именно осъществяване на дейност на вертикално свързан пазар, тъй като Декса Агро ЕООД доставя сурова птича тор на Декса Технолоджис ООД. По изложените съображения законосъобразността на административния акт не е опорочена от констатираните от първоинстанционния съд нарушения. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК трябва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,, пето отделение