Решение № 195 от 30.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 816/2015 г.

Решение № 195 от 30.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 816/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], подадена чрез адв. И. Д. Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 195/30.10.2014 г. на Върховен касационен съд /ВКС/, III ГО, постановено по гр. дело № 1997/2014 г. С това решение ВКС ОТМЕНЯ въззивно решение № 2671 от 17.12.2013 г. по гр. д. № 3430/2013 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. С. М. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като вместо него в тази част Постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М. С. М. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. VI, ап. 26, извършено със заповед № 88 от 4.04.2013 г. на изпълнителния директор на [фирма], издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, като незаконосъобразна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; ВЪЗСТАНОВЯВА М. С. М. на заеманата преди уволнението длъжност "пазач невъоръжена охрана" в [фирма], [населено място], на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], вх. V да заплати на М. С. М. сумата 1581.12 /хиляда петстотин осемдесет и един лева и дванадесет стотинки/ лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва считано от 6.06.2013 г. до окончателното изплащане на сумата а по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на сумата 203, 24 лв.; Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на М. С. М. направените разноски по делото в размер на 852.03 лв. В молбата, като основание за отмяна, се сочи чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с твърдението, че като страна в процеса в следствие нарушаване на процесуалните правила е бил лишен от възможност да участва в делото, не е бил надлежно представляван, не е могъл да се защити адекватно в процеса. Поддържа, че ВКС не го е информирал за делото и за насроченото открито съдебно заседание, не е информирал и процесуалният му представител въпреки, че има посочен адрес за кореспонденция и съдебен адрес на упълномощен адвокат. Счита, че по този начин е нарушено правото му на защита, защото не е бил надлежно представляван в процеса и е била ограничена възможността му да изложи своите аргументи по спора и да защити интересите си. Ответникът по молбата за отмяна М. С. М., в представен писмен отговор чрез адв. Свилена Н., взема становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира присъждането на разноските, сторени в настоящото производство. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприетото процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай молителят твърди, че са налице първите две възможни хипотези - поради нарушаване на процесуалните правила е била лишена от възможността да участва в производството, както и, че не е била надлежно представлявана, поради обстоятелството, че въпреки наличието на надлежно посочен адрес за кореспонденция и адрес на упълномощен процесуален представител Върховният касационен съд не е информирал лично страната или чрез упълномощения адвокат за насроченото открито съдебно заседание. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството - ако не са спазени изискванията за размяна на съдебни книжа, невръчен препис от искова молба, провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването и др. В случая видно от молбата за отмяна като такова нарушение на правилата се сочи нарушение на процедурата по призоваване - страната не е била призована нито лично, нито чрез упълномощения адвокат. Второто поддържано основание - по чл. 303, т. 5 пр. 2 ГПК е налице в случаите, когато страната не е била надлежно представлявана. Тук попадат случаите, при които страната е лишена от защита поради нарушение на нормите, свързани с представителство от законен представител или пълномощник. Молителят не твърди нарушение на такива норми, а отново обосновава наличието на това отменително основание с нарушение на процедурата по призоваване - страната не е била призована нито лично, нито чрез упълномощения адвокат. В процесния случай решението, предмет на молбата за отмяна, е постановено от ВКС в производство по чл. 290 ГПК. Самото касационно производство е било образувано по касационна жалба на М. С. М. от [населено място], подадена чрез адвокат Свилена Н., срещу въззивно решение № 2671 от 17.12.2013 г. по гр. д. № 3430/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решението на Варненския районен съд № 4194 от 30.09.2013 г. по гр. д. № 8186/2013 г., и са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. С определение № 639 от 13.05.2014 г. на ВКС е било допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК и делото е докладвано на председателя на III Гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание. За определената дата за провеждане на това открито съдебно заседание - 17.09.2014 г. - 9,00 часа, е извършена публикация в Държавен вестник брой 62 от 29.07.2014 г. На посочената дата е проведено откритото съдебно заседание като и двете страни не са изпратили представител. Към този момент по делото са били депозирани единствено писмени бележки от процесуалния представител на касатора. С решението, предмет на молбата за отмяна, ВКС след отмяна на въззивното решение е решил спорът по същество като е уважил предявените искове. При така установеното следва, че правото на молителя [фирма] /ответник в касационното производство/ да вземе участие по делото и да организира защитата си, не е било нарушено. Производството, в което е постановено решението на ВКС, е касационно. Съгласно нормата на чл. 289 ГПК "До всяко първо число на месеца Върховният касационен съд обнародва в "Държавен вестник" дните, в които ще заседава през следващия месец, и подлежащите на разглеждане дела. Когато обстоятелствата налагат отклонения от този ред, страните се уведомяват чрез съобщение. " Този ред е спазен като в Държавен вестник е извършена надлежна публикация за насроченото открито съдебно заседание по делото. Съдът не е имал задължение да го призове по друг начин, извън определения в чл. 289 ГПК. Правилото на чл. 289 ГПК възлага на страните сами да проявят грижа за своите интереси и да следят за призоваването си чрез публикация. Не е имало основание съдът да ги уведомява по друг начин за датата на провеждане на откритото съдебно заседание. Предвид изложеното се обосновава извод, че не е налице основанието по чл. 303, т. 5 пр. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. По изложените вече съображения в частта по първото поддържано основание се обосновава извод за неоснователност и на твърдението за наличие на основанието по чл. 303, т. 5 пр. 2 ГПК. Следва да се има предвид и това, че видно от данните по делото решаващите съдебни инстанции са предприели в съответствие със закона всички необходими процесуални действия и са обезпечили надлежното представителство на молителя в процеса. Във всички инстанции молителят като ответник в производството е бил надлежно представляван от адв. Р. Изложеното налага извода, че в случая липсва нарушаване на съдопроизводствени правила, които да обосноват приложимост на нормите на чл. 303, т. 5 пр. 1 и пр. 2 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Предвид изхода разноски на молителя не се следват, а от ответника по молбата не е ангажирал доказателства за реално сторени такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение