Решение № 13838 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 937/2011 г.

Решение № 13838 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 937/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Ивайло Цанков Иванов от гр. Русе против решение № 2353 от 12.11.2010 г., постановено по адм. дело № 3435/2009 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 180900549/14.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Русе, потвърден с Решение № 706/26.11.2009 г. на зам. директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, в частта, с която на жалбоподателя са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периодите 1.01.2003 г. - 31.12.2006 г., както и за 2007 г. по ЗДДФЛ,както и определените вноски за здравно осигуряване и лихви върху тях общо в размер на 19 897.66 лв. Решението се оспорва и в частта на присъдените на Дирекция "ОУИ" - Варна разноски в размер на 1 027.95 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и допълнително представено писмено становище от процесуалния представител на касатора - адв. Казаков, се излагат подробни твърдения в подкрепа на така поддържаната теза за неправилност на атакувания съдебен акт. Касаторът моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендира разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата на Ивайло Цанков Иванов против РА № 180900549/14.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Русе, потвърден с Решение № 706/26.11.2009 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, в частта, с която на жалбоподателя са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периодите 1.01.2003 г. - 31.12.2006 г., както и за 2007 г. по ЗДДФЛ, както и определените вноски за здравно осигуряване и лихви върху тях общо в размер на 19 897.66 лв., както и е присъдил на Дирекция "ОУИ" - Варна разноски в размер на 1 027.95 лв. Административният съд е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, в резултат на която са направени констатации за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по специалния ред на чл. 122 и сл. от същия кодекс. Първоинстанционният съд е обсъдил и събраните в хода на съдебното обжалване писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. В мотивите на оспореното решение е обсъдено като неоснователно с оглед приобщените писмени доказателства, твърдението на жалбоподателя, че за 2003 г. е получавал парични средства като издръжка от своята майка в размер на 497.25 лв., както и че от продадения недвижим имот е получил не само 1/3 от цената, но и парични суми, равностойни на дяловете на Велислав Иванов и Соня Цанева. като допълнителен аргумент съдът е посочил и факта, че самото дарение не е декларирано по реда на чл. 28, ал. 1, т. 4 от ЗОДФЛ (отм.). Съдът е посочил още, че по отношение на покупката на лек автомобил "Нисан Примера" не може да бъде установено, че на Иванов са предоставени средства за закупуване на автомобила по пълномощие, независимо, че по делото са налице данни в тази насока. Съдът е посочил, че по аналогични на горните съображения възприема като неоснователно възражението относно неправилно включени парични средства за закупуване на "Нисан Примера", платен на две части, видно от таблицата в РА, в размер на 1205 лв. за 2004 г. Все като неоснователно е обсъдено и възражението на ревизираното лице, че постъпилите парични средства по банковата сметка са внесени от майка му от получено наследство общо в размер на 10 440 евро. В решението е споделен и извода на органите по приходите, че не са налице доказателства за получени в заем суми, както следва: договор за заем от 10.01.2005 г. от Тотка Панджарова; Запис на заповед от 25.04.2006 г.; Договор за банков кредит от 17.03.2005 г.; Договор за потребителски кредит от 30.08.2008 г. и запис на заповед от 28.02.2007 г.; договор за паричен заем от 20.03.2007 г. с Мария Ангелова; Договор за паричен заем от 12.05.2007 г. със Ст. Митева. За да обоснове извода си, че събраните по делото доказателства не се установява категорично факта на получаване на сумите по представените договори за заем, съдът се е позовал на практиката на ВАС, според която е необходимо да бъде установен фактът на предаване на заетите средства. Като аргумент в подкрепа на това становище е посочено и обстоятелството, че сумите не са включени в декларациите по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Като законосъобразен е преценен и РА в частта на определените дължими здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1 и 2 от ЗЗО. По отношение на заключението е отбелязано, че то не следва да бъде ценено. Направени са крайни изводи, че констатациите на ревизионния акт за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не са оборени от жалбоподателя, при определяне на данъчната основа не са допуснати нарушения на закона, поради което издаденият РА се явява законосъобразен, а жалбата - неоснователна. Решението е правилно. В мотивите на решението съдът е констатирал, че законосъобразно ревизията е извършена при особени случаи - чл. 122 от ДОПК, като данъчната основа за облагане на лицето с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е определена по реда на ал. 2 от чл. 122 ДОПК, тъй като са били установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. До определяне на данъчната основа по този ред се е стигнало, тъй като данъчнозадълженото лице не е подавало данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ и не е декларирало получени доходи извън тези, получени по трудови правоотношения, а е извършвало разходи, които за ревизираните финансови години надвишават доходите му. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. Въз основа на правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за неоснователност на жалбата против съставения РА. Правилен е изводът на съда, че по чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗОДФЛ (отм.) е въведено изискване за съставяне на писмен документ за извършване на дарението. Цитираният по-горе текст изисква за осъществяване на дарението сумата да е предадена на надарения. В текста са посочени документите, съставени за дарението - дарителско свидетелство, документ за банков превод или други удостоверяващи документи. С въвеждането на изискването за съставен писмен документ за дарението в закона е предвидена форма за доказване на договора за дарение, поради което законосъобразен е изводът на съда, че по делото не са налице доказателства по чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗОДФЛ (отм.) за документиране на даренията от Соня Данова Цанева и от Велислав Цанков Иванов. В този контекст следва да се посочи, че съдът правилно не е кредитирал заключението на съдебно- счетоводната експертиза, тъй като вещото лице е посочило като доход на жалбоподателя цялата сума от 1700 лв., съставляваща продажната цена по НА № 53/2003 г. без да са налице доказателства за това. Следва да се има предвид и обстоятелството, съобразено и от първостепенния съд, че тази сума не е включена и в декларацията по чл. 124, ал. 3 ДОПК. Правилно, наред с това, съдът е посочил, че видно от констатациите в РА, след съответните изчисления, сумата за придобиване на 18.02.2002 г. на лек автомобил "Ситроен" в размер на 977.92 лв. не е отнесена като паричен разход за 2003 г. Това е така, тъй като съставяйки баланса за 2003 г. вещото лице е извадило от паричните плащания, извършени през 2003 г., чийто размер е формиран от ревизиращите органи в РА-9207.51 лв. сумата 977.92 лв. за придобиване на лек автомобил "Ситроен", а видно от РА от същата таблица разходите за закупуване на автомобили са в размер на 7661.57 лв. и стойността от 977.92 лв. не е включена. Правилно е възприето като неоснователно и възражението, че средствата за закупен на 17.12.2003 г. лек автомобил "Нисан Примера" не са лични на жалбоподателя, а са предоставени съгласно представено пълномощно от Йорданка Георгиева. Действително, по делото е приложено пълномощно за закупуване на автомобила от името на Георгиева и за нейна сметка, но няма каквито е да било доказателства, че Георгиева е предоставила на касатора парични средства за закупуване на автомобила, поради което и правилно съдът е счел, че законосъобразно органите по приходите са включили покупната цена на автомобила от 3 160 лв. за 2003 г. и от 1205 лв. за 2004 г. (автомобилът е платен на две части) в разходната част на баланса. По отношение на възражението на касатора относно твърдяното финансово подпомагане в размер на 497.25 лв. за 2003 г. и 510.73 лв. за 2004 г., предоставено в негова полза от майка му Соня Цанева, съдът правилно е приел, че не са ангажирани безспорни доказателства за действителното получаване на този приход. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е приел, че е житейски напълно възможно сумата да бъде предоставена от майка на син, но жалбоподателят не е направил искане за разпит на същата като свидетел, поради което недоказано е останало твърдението за предоставянето на горната сума, дори и да няма основания да се счете, че същата съставлява издръжка по смисъла на чл. 82, ал. 2 СК, в каквато насока са част от оплакванията в касационната жалба. По отношение на възражението на касатора относно определения данък за 2004 г.: Правилно и по тази част на спора съдът е формирал изводите си, като не е дал вяра на констатациите и изводите на съдебно- счетоводната експертиза. Настоящият състав споделя изцяло и мотивите на съда за това. Видно от таблицата на РА, като постъпления са включени постъпилите суми по валутна сметка през 2004 г. общо в размер на 10 440 евро. по вноски от Соня Цанева. Тези суми са взети от банковото извлечение на стр. 20 от данъчната преписка, както следва: 13.07.2004 г. - 1630 евро; 22.07.2004 г. - 7560 евро; 25.10.2004 г. - 1250 евро. Обосновано съдът е констатирал, че неправилно вещото лице на стр. 5 от заключението е посочило, че постъпилите по сметката на жалбоподателя суми не са взети предвид при определяне на паричния поток. Напротив, тези суми са взети предвид и са формирали стойността 26 352.20 лв. - всичко парични постъпления, която се вижда и в таблицата на вещото лице (стр. 5 от заключението). Всъщност, в конкретния случай, с РА не е оспорен произходът на средствата, а е констатирано, че към 31.12.2004 г. в банковата сметка са налични 205 евро, поради което и сумата следва да се счете за изхарчена, респективно като разход на лицето. По изложените съображения е неоснователна поддържаната от касатора теза, основана на експертното заключение, че за 2004 г. не е следвало да бъдат определени допълнителни данъчни задължения. При мотивиране на своето касационното възражение за предоставените в заем средства през 2005 г., 2006 г. и 2007 г. по договори за заем с различни лица, както и по няколко броя записи на заповед, касаторът се е позовал на обстоятелството, че същите не са били оспорени в рамките на ревизионното производство от приходната администрация, поради което е счел, че не следва да иска разпит на физическите лица- заематели, като свидетели в съдебната фаза на спора. По тази част от спора, настоящият състав приема следното: Съгласно приложимото законодателство, средствата, които са получени по договори от заеми, не подлежат на деклариране като "доходи" и не са облагаеми доходи по смисъла на ЗОДФЛ (отм.), но ако такива средства са получавани по договори за заем с физически лица, следва тези обстоятелства да бъдат установени с безспорни за това доказателства в хода на ревизията, за която ревизираното лице е било уведомено, че се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК. Тезата на касатора, че горепосочените договори и записи на заповед не са "оспорени" своевременно от органите по приходите е несъстоятелна. Частните документи не се ползват с материална, а само с формална доказателствена сила. Това означава, че дори да не са оспорени от противната страна към момента на тяхното представяне, съдът е длъжен да извърши преценка на тези доказателства в съвкупност с останалите събрани доказателства. Тази преценка на частните документи няма пречка да се извърши от съда и в съдебния му акт по същество, както е направено в процесния случай. В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено, че неоснователно касаторът поддържа, че понеже договорите не са били оспорени от приходната администрация, затова и той не е поискал лицата, сочени като заематели да бъдат разпитани в качеството им на свидетели. В тази връзка и искането за отмяна на постановеното решение и връщането на делото за ново разглеждане с призоваване на физическите лица по договорите за заем и записите на заповед е неоснователно и не следва да бъде уважавано, тъй като, от една страна, касаторът е разполагал с процесуалната възможност да стори това и не е ангажирал своевременно доказателственото си искане, а от друга - правото му на защита по отношение на част от спорните суми не е нарушено с оглед правилото на чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро ГПК. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано, че посочените като заемодатели лица в представените договори за заем (по- голямата част от които в размер на над 5 000 лв. действително са дали в заем материализираните в договорите и записите на заповед суми. Съдът правилно е преценил доказателствата по делото, от които наистина не се установява, че сумите реално са постъпили в патримониума на лицето, нито, че са напуснали патримониума на твърдяните заематели. В конкретния случай договорите за заем, както и записите на заповед, нямат нотариална заверка или друг от подробно уредените в чл. 181 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че на датата, вписана в тях, сделката е била извършена, т. е., че посочената в тях сума е била предадена. От това следва обоснован извод, че касаторът не може да установи по начин, противопоставим на ответната страна, че сумите, посочени в договорите за заем, съответно от 10.01.2005 г. с Тотка Панджарова, от 28.02.2007 г. с Николай Калинов, от 20.03.2007 г. с Мария Ангелова, от 12.05.2007 г. със Стефанка Митева, както и сумите по приложените няколко броя записи на заповеди реално са били предоставени, т. е. тезата на жалбоподателя се явява недоказана с тези писмени доказателства. При липсата на каквито и да било относими писмени доказателства за движение на парични суми по банкови сметки на жалбоподателя и на сочените като заематели лица, както и дали последните действително са разполагали с възможност изобщо да предоставят средствата, законосъобразен е изводът на съда, че правилно от органите по приходите към доходите на ревизираното лице не са приобщени сумите по цитираните договори за заем и записи на заповед. Изводите на съда са формирани и при правилно разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на ревизионния акт, издаден при ревизия при особени случаи, в производството по обжалването му се ползват с презумптивна доказателствена сила, от което следва, че в тежест на жалбоподателя е било да ангажира доказателства, относими към спора за предоставените заеми от горепосочените лица и опровергаващи установеното от органа по приходите. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване Ивайло Иванов не е представил доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи за да се приеме, че насрещните престации са изпълнени. Неоснователни и в тази част са оплакванията относно изводите на съда по отношение на заключението на вещото лице. Констатациите на последното по тази част от спора са изградени при условие, че се приеме, че представените договори за заем са действителни и пораждат правно действие, поради което правилно като краен резултат е прието, че на практика заключението е потвърдило констатациите на ревизионния акт. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за неправилност на изводите на първостепенния съд относно определената с РА главница за здравноосигурителни вноски и лихви. Не може да бъда споделено твърдението, че с решението се смесва задължението за избор на личен лекар и заявлението за избор на такъв с възможността за освобождаване от заплащане на здравни вноски при пребиваване извън страната повече от 183 дни за една календарна година- обстоятелство, по отношение на което не се спори, че е налице. Тълкуването на § 19в от ПЗР на ЗЗО в светлината на процесните факти е правилно, а бланкетните оплаквания срещу него като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на първоинстанционното решение не са допуснати сочените от касатора нарушения, поради което потвърждаването от съда на ревизионния акт, с който на Ивайло Иванов са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и вноски НЗОК е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 АПК. При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение,