Решение № 13113 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4079/2014 г.

Решение № 13113 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4079/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 283/29.01.2013 г., постановено по адм. дело № 2838/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 910/04.07.2012 г. на Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 412/09.08.2012 г. на Зам. директора на Агенция "Митници" и административната преписка е върната на органа за произнасяне съобразно задължителните указания, обективирани в мотивите на съдебния акт. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Правилника за приложение на Закона за акцизите и данъчните складове, която доразвива нормите, регулиращи освобождаването от акциз на енергийни продукти. Навежда довода, че съобразно констатациите по Протокол № 941/07.06.2012 г. топлината, отделена от природния газ се използва непосредствено или чрез преносна мрежа за стопански нужди, поради което следва да се приеме, че енергийният продукт се използва за отопление. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отхвърли оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Пресков" АД, гр. Стара Загора, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК вр. с чл. 228 от АПК представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на същата и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил Решение № 910/04.07.2012 г. на Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 412/09.08.2012 г. на Зам. директора на Агенция "Митници", с което е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Пресков" АД. За да достигне до формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по реда на чл. 14 от ППЗАДС по искане на "Пресков" АД за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Искането се отнася до природен газ с код по КН 27112100 /метан/ с доставчик "Овергаз - изток" АД, Бургас. В изпълнение на разпоредбите на чл. 15, ал. 1 от ППЗАДС е извършена проверка в производствената база на предприятието на "Пресков" АД по отношение спазването на изискванията за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Констатациите от тази проверка са отразени в Протокол № 995 от 14.06.2012 г., съобразно който в обекта има 5 бр. пещи, всяка от които разполага с газова горелка, работеща с природен газ, който ще се използва само за производствени нужди. Посочено е, че горелката се използва за директно нагряване на въздуха в пещите до постигането на целения температурен диапазон. Срещу последната констатация в Протокола търговското дружество е депозирало пред митническия орган възражение, с което е разяснило, че газовите горелки нагряват единствено вътрешното пространство на камерните пещи, което е херметически затворено и няма пренос на горещ въздух от вътрешността на пещите, който може да се използва за каквито и да било други нужди. След анализ на събраните доказателства и представените с искането документи Началникът на Митница Пловдив е издал оспореното решение, мотивирайки същото с извода, че предназначението на използвания енергиен продукт е за производство на топлинна енергия, с оглед на което същият представлява енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС и не попада в приложното поле на чл. 24, ал. 2 от ЗАДС. В хода на съдебното производство е проведена СТЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и въз основа на което е прието за установено, че отделената в следствие процеса на горене на природен газ топлинна енергия не се използва за отопление и други нужди, а за обезпечаване на технологичните процеси по заготовка и последващо закаляване на ковашко- пресови заготовки. При тези релевантни факти и обстоятелства, решаващият състав е счел, че е налице основанието по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Преценил е, че след като природният газ се използва единствено и само в технологичния процес по заготовка и последващо закаляване на ковашко - пресови заготовки, като основаната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на енергийния продукт не е отделянето на топлина, то налице са предпоставките по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за освобождаване на енергийния продукт от облагане с акциз. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разрешаването на спора по делото е обусловено от тълкуването на приложимите разпоредби на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС и чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС. В разпоредбата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС се съдържа легалната дефиниция на понятието "енергиен продукт за отопление", определяща като такъв този, който участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. Същевременно, специфичен критерий според нормата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС е целта на използване на енергийния продукт, която следва да е различна от употребата й за моторно гориво или гориво за отопление. В чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС е уточнено, че когато енергиен продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди, непосредствено или чрез преносна среда, се счита, че този продукт е енергиен продукт за отопление. В случая, въз основа на заключението по проведената СТЕ е установено, че природният газ не се използва с цел отопление или като моторно гориво, а участва в технологичния процес на предприятието по заготовка и последващо закаляване на ковашко - пресови заготовки. След като и основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на енергийния продукт е получаването на горещ въздух, а не отделянето на топлина, то съответстващ на материалния закон е изводът на съда, че енергийният продукт не би могъл да се определи като такъв за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като отделената от него топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция - затопляне на помещения. Той не се употребява за битови и стопански нужди, а за подробно описаните в заключението на експерта производствени цели, поради което като е приел, че за използвания от дружеството енергиен продукт е налице основанието, предвидено в чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед направеното искане, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 240 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение