Решение № 10096 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13941/2013 г.

Решение № 10096 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13941/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 1956/23.08.2013 г. по адм. д. № 1912/2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 261001413/14.06.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Хасково, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъдат присъдени разноски. Ако решението бъде оставено в сила моли присъдените разноски да бъдат намалени със 150 лв., заплатен депозит за вещо лице от касатора. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Гина Желева", редовно призована, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор и защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила като й бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 261001413/14.06.2010 г. на ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Хасково, във частта за начислен ДДС 36 539,97 лв. с лихви след проведена по чл. 122 и сл. ДОПК ревизия, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ДОПК. като данъчната основа за облагане е определена по чл. 122, ал. 2 ДОПК като върху стойността по фактури, издадени от доставчици, регистрирани по ЗДДС е начислена надценка в размера, посочен от ревизираното лице и върху нея е определен дължим, неначислен данък върху добавената стойност за периода 1.01.2008 г. до 17.02.2009 г. - дата на задължителната регистрация на едноличния търговец по ЗДДС. Съдът е приел, че ревизираното лице не води счетоводство, поради което е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК като е неправилно е приел, че не е следвало да се посочват други основания за провеждане на ревизията по този ред. Органите по приходите по чл. 5 ДОПК са длъжни да изясняват всички факти и обстоятелства от значение за установяване на публичните задължения. В мотивите си съдът едностранчиво е обсъдил събраните по делото доказателства, за да приеме, че не е доказано наличие на укрити приходи. Не е извършил съвкупна преценка на доказателства в нарушение чл. 236, ал. 2 ГПК. Приел е, че заключението на вещото лице Тороманов по никакъв начин не променя възприетите вече изводи относно спорното извършване на доставките, в нарушение на чл. 202 ГПК, който изисква заключението да бъде обсъдено наред с останалите доказателства по делото. поред съда не е доказано предаване на стоките по фактурите на петимата доставчици, които не са подписани от Гина Желева, като не е обсъдил констатациите в РА, че едноличният търговец има четири обекта, в които извършва търговска дейност в различни населени места и седем назначени по трудов договор лица, работещи в тях и значението на тези обстоятелства за липса на подпис на Желева върху фактурите. Не са обсъдени обясненията на доставчиците, нито събраните доказателства за плащане по фактурите. Според съда извършената проверка на облагаемите обороти на едноличния търговец за 2007 г. е извършена без основание, тъй като 2007 г. е извън периода на ревизията. Изводът е направен без да се обсъди актът за регистрация по ЗДДС № 260 420 900 087 17/16.02.2009 г. на ТД на НАП-Хасково, нито са събрани доказателства бил ли е обжалван. Актът за регистрация е издаден след подадено заявление за регистрация по ЗДДС от Желева, извършена е проверка и е констатирано наличие на облагаем оборот за задължителна регистрация за 12 месеца преди м. 2.2009 г. В процесния РД е прието, че са налице основания за по-ранна регистрация по ЗДДС. Съдът не е обсъдил правното значение на акт за задължителна регистрация и възможността да се правят изводи за по-ранна дата за регистрация по ЗДДС в процесния РА. Съдът е приел наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК и в същото време приема, че при определяне на данъчната основа за ревизирания период е следвало да се вземат за данъчна основа декларираните обороти в годишните данъчни декларации, който извод е необоснован. Констатациите в РД относно облагаемия оборот достигнат за регистрация по ЗДДС са обсъдени необективно, не са обсъдени доводите на касатора. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до постановяване на необосновано съдебно решение. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят събраните по делото доказателства и доводите на страните и да се съберат данни актът за регистрация по ЗДДС влязъл ли е в сила. Разноските следва да бъдат определени при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,