Решение № 12984 от 2.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7591/2024 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. срещу решение 1690/29.04.2024 г. на Административен съд Пазарджик по адм. д. 1069 по описа за 2023 г., с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ 13/06/1/0/00652/04/02 от 19.09.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ - Пловдив. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Конкретни са оплакванията му за опущения на съда при допускането и преценката на писмените доказателствени средства за установяване на юридическите факти, представляващи материални предпоставки за издаване на оспорения акт. Оспорва изводите за допуснати при издаването на удостоверението за преминато професионално обучение от ползвателя на помощта нарушения, като се позовава на приложимото според него по време прави за придобиване на необходимата за провеждане на професионалното обучение образователна степен. Изразява убеждение, че като се ценят удостоверенията за преминато професионално обучение няма неизпълнение от бенефициента на специфични цели от бизнес плана. С позоваване на разпоредби от Съюзното право и на практика на Съда обосновава съдържание на понятието за изкуствено създаване на условия за получаване на помощта, което включва обективен и субективен елемент, за да отрече приложимостта на този институт като основание да се изключи правото му на безвъзмездна финансова помощ (за получаване на второто плащане и съответно за възстановяване на полученото първо). Иска отмяна на решението и на АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - Пловдив, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Пазарджик АУПДВ е отказана изцяло одобрената финансова помощ по административен договор BG06RDNP001-6.001-0707-С01 от 22.10.2019 г. и е установено в тежест на Н. С. задължение в размер 24 447.50 лева, представляваща изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от изтичане на срока за доброволно плащане. Две са фактическите основания за издаване на утежняващия административен акт създаване на изкуствени условия за получаване на предимство при ползването на безвъзмездна финансова помощ и неизпълнението на цели 7 и 8 от приложение 3 към административния договор. Според администрацията съществуват съмнения за фиктивно участие на Н. С. в дейностите, финансирани по Подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани, доколкото всички имоти от стопанството са собственост на А. И. и П. И.; С. е представляван от П. И. при сключване на договорите за аренда на имотите; П. И. е нает по трудово правоотношение от С., познава имотите, културите и извършва обработката; И. е подавал заявления за обвързано подпомагане от името на С. за кампании 2020, 2021 и 2022 г.; възрастта на насажденията от череши в имота в [населено място] не съответства на отразеното в дневника на стопанството на С.. Издателя на АУПДВ е приел, че бизнес планът не е изпълнен точно, тъй като не са постигнати цели 7 и 8 от приложение 3 към административния договор - за придобиване на професионални умения и компетентности и за завършване на курс, включващ обучение по основни проблеми по опазване на компонентите на околната среда в земеделския сектор или участие в информационната дейност относно тези проблеми. Администрацията не е ценила като доказателствени средства за установяване на преминато обучение представени от кандидата удостоверения за професионално обучение. Дискредитирането на удостоверението е основано на проверка на водения и поддържан от Националната агенция за професионално образование и обучение /НАПОО/ регистър на издадените от центровете за професионално обучение /ЦПО/ документи, на информация, предоставена от НАПОО и на установяването, че С. не е притежавал входящо минимално образователно равнище за провеждане на начално професионално обучение за придобиване на квалификация по част от професия с втора степен на професионална квалификация, дължимо според заповед РД-09-1811/17.03.2017 г. на министъра на образованието и науката. Правно основание за издаването на АУПДВ са разпоредбите на чл. 11, т. 2, 3, 6, 14 и 22; чл. 15, ал. 2, т. 1 от административния договор във вр. с т. 11.1.2, т. 11.1.3, 2. 11.1.6, т. 11.1.8 и т. 11.1.16 от раздел 2 на Условията за изпълнение и чл. 27, ал. 1, т.т. 1, 2, 3, 7, 11 и 15 и чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б от Закона за подпомагане на земеделските производители; чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ. По констатациите на съда жалбоподателят е ползвател по административен договор BG06RDNP001-6.001-0707-С01 от 22.10.2019 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани. Първото плащане по мярката в размер 24 447.50 лева е било получено от бенефициента. За изпълнението на цели 7 и 8 от приложение 3 към административния договор ползвателят на помощта представил удостоверение за професионално обучение 1239-063 от 03.07.2020 г. от Център за професионално обучение към "Стил - Алтънджиян" ЕООД гр. Бургас за 152 часов курс с наименование "Фермер" за част от професията "Фермер", специалност "Земеделец", форма на обучение - дистанционна, с резутат от Теория - Отличен 6 и Практика - Отличен 6 и удостоверение за професионално обучение 913-14 от 08.11.2019 г. от Център за професионално обучение към МСК "Терес" за 30 часов курс с наименование "Опазване компонентите на околната среда" за част от професията "Лозаровинар", специалност "Лозаровинарство", с резутат от Теория - Много добър 5 и Практика - Много добър 5. Според първостепенният съд АУПДВ е издаден от компетентен орган и при издаването на акта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. По решаващите изводи на съда са осъществени материалните предпоставки за разпоредената от администрацията правна промяна. Възприета е позицията от АУПДВ, че установените връзки между бенефициента и П. и А. И. сочат на изкуствено създадени условия, при които ползвателят на помощта само формално присъства като земеделски стопанин без да е наясно с местоположението на имотите и естеството на извършваната в тях дейност. Този юридически факт е отнесен към основанията по чл. 11, т. 22 на административния договор и чл. 30, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/30.05.2018 г. да се откаже второ плащане и да се иска възстановяване на платеното. Съдът е определил като нищожни актове удостоверенията, издадени от центровете за професионално обучение на С., като е обсъдил несъответствието на кандидата с изискванията за входящо минимално образователно равнище според приложимата по време разпоредба на чл. 8, ал. 4, т. 2, б. д ЗПОО. Това изключвало изпълнението на цели 7 и 8 от одобрения бизнес план, като част от приложение 3 към административния договор и представлявало основание по чл. 11, т. 3 от договора да се откажат следващи плащания и да се иска възстановяване на платеното. В същото време нищожните актове представлявали документи с невярно съдържание, чието представяне от бенефициента е въведено като основание за оттегляне на помощта и за искане за възстановяване по чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба 4. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Не е с конкретността по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК касационното оплакване за порок във формата на първоинстанционното решение. Касаторът не сочи необсъдени от съда доказателства или негови доводи от първоинстанционната жалба, на които не е отговорено с обжалваното решение в противоречие с правилото на чл. 172а, ал. 2 АПК. Липсват опущения в познавателната дейност на съда в процеса на доказване. Фактическите му констатации съответстват на информационните източници. Един и същи фактически състав поражда правомощието да се разпореди отказ за изплащане на второто плащане на ползвателя на помощта и връщане на полученото първо плащане в хипотезите на чл. 30, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б от Закона за подпомагане на земеделските производители. Основания за оттегляне на помощта са създадени и с чл. 11 от административния договор. Предвиденото в т. 3 на чл. 11 основание е обвързано с неизпълнение на задължението на бенефициента за придобиване на професионални умения и компетентности в срок от 36 месеца от датата на сключване на договора и не по-късно от избраната крайна дата на периода на проверка за изпълнение на бизнес плана. Основание по чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредбата е бенефициентът да е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива независимо от момента на представянето им, включително когато този документ и/или декларация са били представени на етапа на кандидатстването му за подпомагане. По чл. 30, ал. 1, т. 2 от Наредбата предпоставката е изкуственото създаване от бенефициента условията, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство или облага в противоречие с целите на подмярката или с приложимото в областта национално или европейско законодателство. Понятието за изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на предимство е дефинирано с § 1, т. 12 от ДР на Наредба 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. като всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Разпоредбата от Регламента е озаглавена Клауза относно заобикалянето на разпоредби. и предвижда: Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.. С т. 40 от решението на Съда по дело С-708/22 е припомнено, че приложното поле на регламентите на Съюза не може да бъде разширено така, че да обхване и злоупотребите на икономическите оператори. Според т. 41 от същото решение е препратено към решението по дело С-176/20: за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза чрез изкуственото създаване на необходимите за това условия.. В случая не е спорно, че формално са спазени предвидените в правната уредба условия и това е предпоставката за одобряването на кандидата за финансиране и за извършеното в полза на бенефициента първо плащане (сам касаторът сочи безспорният факт, че при втората проверка парцелите са в добро земеделско състояние). Създаването на тези условия е в противоречие с целта на подмярка 6.1 за улесняване и подпомагане на процеса на създаване на жизнеспособни и устойчиви земеделски стопанства или поемане от млади хора на вече съществуващи стопанства, формулирана в чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредба 14. Функция на тази особена цел е въвеждането на възрастовите ограничения и на изисквания за професионални умения и компетентности към кандидатите за подпомагане. Участието на П. И. на двете страни на арендното правоотношение като арендодател и като представител на арендатора; предоставянето на кандидата за помощта на земя за временно възмездно ползване, за да отговори на изискванията на чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредба 14; съгласието за полагане на зависим труд в изпълнение на целта на подмярката по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата и фактическото изпълнение от И. на дейностите по отношение на земеделските парцели сочи на създаване на правна привидност, че ползвател на помощта е бенефициентът, та към него да се насочи финансирането, макар той да не участва активно в създаването или поемането на съществуващо земеделско стопанство. Поредицата от правни действия на С. за получаване на помощта сочат на намерение да се ползва от предимството, а и на представи относно механизма на създаване на основанията за възникването му, доколкото по аргумент за противното от чл. 5, л. 1 и ал. 2 ЗЛС и по човешка презумпция предполага способността му да се грижи за своите работи. Съществува правна обвързаност между елементите от втората категория основания, с които РА е обосновала оттеглянето на помощта, тъй като изпълнението на задължението на бенефициента по чл. 6, ал. 2 от договора да придобие професионални умения и компетентност (чието неизпълнение е относимо към основанието чл. 11, т. 3 от договора) се удостоверява с представяне на документи, чиято нередовност може да осъществи основанието по чл. 30, ал. 1, т. 1 от Наредба 4. Според представените от бенефициента удостоверения за професионално обучение такова следва да е проведено през 2019 и 2020 г. при действието на чл. 8, ал. 4, т. 2, б. д ЗПУО в редакцията от ДВ бр. 59/2016 г. С тази разпоредба е въведено изискване за завършен първи гимназиален етап за начално професионално обучение на лица, навършили 16 години, като минимално входящо образователно равнище за придобиване на втора степен на професионална квалификация (а това е дължимата степен при действието на приложимата по време разпоредба на чл. 8, ал. 3, т. 2 ЗПУО). Със заповед РД-09-1811/17.03.2017 г. на министъра на образованието и науката, утвърждаваща рамковите програми по чл. 10 ЗПУО в съответствие с § 74 от ПЗР на ЗИДЗПОО за придобиването на тази степен на професионална квалификация е предвидено входящо минимално образователно равнище завършен десети клас по реда на отменените ЗНП и ЗСООМУП. Касаторът е със завършен начален етап на основното образование, който е входящо минимално образователно равнище за придобиване на първа степен на професионална квалификация по чл. 8, ал. 4, т. 1, б. г ЗПОО (в приложимата по време редакция). В тази връзка са неотносими доводите на касатора за режима на придобиване на образователна степен по реда на отменения ЗНП. Без бенефициентът да е отговарял на изискванията за входящо минимално образователно равнище издаването на удостоверение по чл. 38, ал. 3 ЗПОО е при пълна липса на материални предпоставки. Затова и волеизявленията за издаване на двете представени от С. удостоверения от центрове за професионално обучение са нищожни индивидуални административни актове от категорията на тези по чл. 21, ал. 3 АПК. Извършения от първостепенния съд инцидентен контрол за валидност на административните актове и в съответствие с правилото на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК. Недействителните административни актове не пораждат правни последици, включително тези за установяване на придобити от ползвателя на помощта умения и компетентност. Издаденият без материални предпоставки при предоставяне на административната услуга по чл. 21, ал. 3 АПК документ е с невярно съдържание. За касатора не е възникнало правото на второ плащане (вж. чл. 38, ал. 1, т. 3 и т. 7 от Наредба 14), нито е изключено задължението му за връщане на полученото първо плащане. Затова и утежняващият административен акт е законосъобразен, а отхвърлителното съдебно решение правилно. Дължимо е оставянето в сила на решението. При този изход на делото на ДФЗ /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 200 лева на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение