Решение № 9564 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2371/2020 г.

Решение № 9564 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2371/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 440 от 22.01.2020 г. по административно дело № 5711/2019 г. Административен съд София-град е отменил предписание дадено по т. 1 от протокол за извършена проверка № ПР1731674 от 20.09.2017 г. на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" по жалба на "Информационно обслужване" АД и е отхвърлил жалбата в останалата част. Осъдил е Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София да изплати в полза на "Информационно обслужване" АД сума в размер на 70 лева представляваща разноски по адм. д. № 5711/2019 г. Решението в частта, с която е отменена т. 1 от предписание по протокол за извършена проверка № ПР1731674 от 20.09.2017 г. е атакувано с касационна жалба от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" подадена от пълномощника гл. юрисконсулт Н. Стоянов. Изложени са съображения за неправилност на решението относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на процесното предписание като законосъобразно. Ответникът по касация "Информационно обслужване" АД в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и аргументира теза за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което моли то да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира решението на първоинстанционния съд за неправилно, поради което претендира същото да бъде отменено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е задължителното предписание дадено от контролни органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). С т. 1 от протокол за извършена проверка № ПР1731674 от 20.09.2017 г. е дадено предписание на "Информационно обслужване" АД в качеството му на работодател при петдневна работна седмица да осигурява на работниците и служителите непрекъсната седмична почивка в размер от два последователни дни единият, от които да е поначало в неделя, като осигурената на работниците и служителите непрекъсната седмична почивка да е в размер от не по-малко от 48 часа при подневно изчисляване на работното време съгласно чл. 153, ал. 1 от КТ. С постановеното решение в обжалваната част Административен съд София-град е отменил процесното задължително предписание по т. 1, след като обосновано е приел, че е незаконосъобразно. Изводите на съда произтичат от анализа на представените доказателства и приложимия материален закон, при който е установено, че служителят С. Димитров е положил извънреден труд за времето от 09. 00 ч до 17, 30 ч на 17.06.2017 г. /събота/ при подневно изчисляване на работното време, както и на 19.06.2017 г. от 9. 00 ч до 17, 30 ч /понеделник/. Установено е, че лицето е ползвало междуседмична почивка в размер на 24 часа. Съдът е приел, че не е извършено нарушение на чл. 153, ал. 1 от КТ от страна на работодателя, тъй като дори при условията на чл. 153, ал. 4 от КТ се полага седмична почивка в размер не по-малко от 24 часа. Съгласно ал. 4 на чл. 153 от КТ за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Съдът е извел извод, че по аргумент от чл. 153, ал. 4 от КТ на работник или служител, който полага извънреден труд само в единия от двата почивни дни не се следва почивка в размер от 48 часа. Обжалваното пред настоящата инстанция решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт в обжалваната му част е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци обуславящи наличието на отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и правнозначимите доводи на страните и е извел правилни изводи, съображенията, за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесното предписание по т. 1 от протокол за извършена проверка № ПР1731674 от 20.09.2017 г. Съгласно чл. 153, ал. 1 от КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. С оглед нормата на чл. 4 на същия текст обаче не може да се приеме, че при полагане на извънреден труд в единия от двата почивни дни работодателят е задължен да осигури на работника седмичната почивка регламентирана в чл. 153, ал. 1 от КТ. По аргумент за обратното, когато се полага извънреден труд само в единия от почивните дни работодателят няма задължение да осигурява на работника седмична почивка по-дълга от 24 часа. В тези случаи е неприложима нормата на чл. 153, ал. 1 от КТ като се има и предвид характера на извънредния труд по принцип. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,