Решение № 10248 от 26.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби на Югоизточно държавно предприятие ДП /ЮДП, предприятието/ гр. Сливен и на Г. Дараджанов, чрез процесуални представители срещу решение 1548/30.12.2022г., постановено по адм. д. 1033/2022г. на Административен съд Бургас, с което предприятието е осъдено да заплати на Г. Дараджанов, на основание чл. 1 ЗОДОВ, обезщетение в размер на 2000 лв. за причинени неимуществени вреди - преживени болки и страдания, вследствие от неправомерно лишаване на ищеца от правото да ловува, поради незаконосъобразно изземване на ловен билет СР 914, членска карта А 002422 и удостоверение за подборно ловуване 070235 от служители на ТП ДГС Средец за периода от незаконосъобразното изземване на документите на 22.07.2016г. до 25.07.2018г. Касаторът Югоизточно държавно предприятие ДП, гр. Сливен обжалва решението в осъдителната му част, с твърдения за недопустимост и неправилност , по съображения, които следва да се квалифицират като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Подържа неизчерпателност на мотивите и едностранно възприемане на събрания доказателствен материал, неправилно кредитиране на свидетелските показания, съответно неправилна преценка за наличието на обстоятелствата, обуславящи отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски. Касаторът Г. Дараджанов обжалва решението в частта, в която искът му е отхвърлен за разликата над 2000 лв до пълния предявен размер, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за нарушение на материалния закон при преценката размера на обезщетението. Моли за отмяна на съдебния акт в тази част и присъждане на исковата сума изцяло. Претендира разноски. Всяка от страните оспорва съответно касационната жалба на противната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба на Югоизточно държавно предприятие ДП е подадена при спазване на процесуалните изисквания за нейната допустимост. Касационната жалба на Г. Дараджанов е просрочена. С обжалваното решение Административен съд Бургас е осъдил ЮДП да заплати на Дараджанов, на основание чл. 1 ЗОДОВ, обезщетение в размер на 2000 лв. за причинени неимуществени вреди - преживени болки и страдания вследствие от неправомерно лишаване на ищеца от правото да ловува, поради незаконосъобразно изземване на ловен билет СР 914, членска карта А 002422 и удостоверение за подборно ловуване 070235 от служители на ТП ДГС Средец за периода от незаконосъобразното изземване на документите на 22.07.2016г. до 25.07.2018г., съответно е отхвърлен искът за разликата над 2000 лв до пълния претендиран размер от 6000 лв. От фактическа страна е установено, че с наказателно постановление 1068 от 05.12.2016г. Г. Дараджанов е санкциониран за това, че на 22.07.2016г. ловува, като се движи извън населеното място с извадено и сглобено ловно оръжие и със забранени средства монтирано на карабината приспособление за нощна стрелба електронен преобразовател термокамера, без да притежава писмено разрешително за лов, в забранено за лов време, а именно в тъмната част на денонощието. За извършеното нарушение е съставен АУАН от служител на ТП ДГС Средец и издадено наказателно постановление. При съставяне на АУАН 048008/22.07.2016г. са иззети вещи, сред които ловен билет СР 914, членска карта А 002422 и удостоверение за подборно ловуване 070235. При оспорване на наказателното постановление по съдебен ред то е частично изменено по отношение размера на наложената глоба и потвърдено в останалата му част, включително относно наложеното на Дараджанов на основание чл.94, ал.1 ЗЛОД административно наказание лишаване от право на ловуване за срок от 3 години.Постановено е на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД отнемане на вещите предмет на нарушението ловна карабина и МПС. С протокол 20 от 22.09.2016г. на управителния съвет на СЛР ЛРД Средец е взето решение по т.4 за изключване на Г. Дараджанов за извършеното административно нарушение. Касаторът Дараджанов е отправял до директора на РДГ-Средец и до директора на ЮДП Сливен искания да му бъдат върнати иззетите с тях ловен билет, членска карта и удостоверение за подборно ловуване. Отказът на директор РДГ Бургас, обективиран в писмо изх. РДГ03-4567/02.08.2019г. е оставен в сила след съдебно обжалване. Изслушани са свидетелски показания на приятелка на касатора Дараджанов относно състоянието му след образуване на административно-наказателното производство срещу него. От правна страна съдът е приел, че действията на актосъставителя по изземване на цитираните по-горе документи, не почиват на законова разпоредба, тъй като чл.41 ЗАНН не намирал приложение в конкретния случай; трите описани документа нямали белезите на веществени доказателства. Не била налице и разпоредба в ЗЛОД допускаща отнемане на документите. Освен това при неколкократните искания на Дараджанов съответните длъжностни лица не посочили на какво основание държат документите. Освен това съдът е приел за доказани и претърпени от Г. Дараджанов неимуществени вреди в причинна връзка с констатираното незаконосъобразно действие - негативни емоционални и психически преживявания, изменения в психологичното и социално функциониране на лицето, като изпитване на срам от колегите му ловци, нервност и избухливост, страдание по невъзможността да упражнява своето хоби, непосредствено след отнемането на ловния му билет. По отношение размера на присъденото обезщетение, съдът е изложил съображения относно интензитета на претърпените от пострадалия душевни терзания. По тази причина е постановил осъдително решение, като частично е уважил иска. Касационната жалба на Г. Дараджанов е недопустима, като подадена след преклузивния срок по чл. 211, ал.1 АПК. Видно от приложената разписка, решението на АС Бургас е съобщено на адв. Милев, упълномощен представител, на 09.01.2023г. Касационната жалба е подадена директно в съда на 03.02.2023г., повече от седмица след изтичане на преклузивния срок. Като недопустима, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, на основание чл.215, т.3 АПК. Касационната жалба на Югоизточно държавно предприятие ДП е изцяло основателна. Решението е неправилно в осъдителната му част. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, но неправилно е приложен материалният закон при преценката на предпоставките за възникване на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Решението е и необосновано в частта, касаеща изводите относно настъпване на вреди, изразяващи се във влошено психическо и емоционално състояние. Неправилно Административен съд Бургас приема за осъществена първата предпоставка за възникване отговорността по чл.1 ЗОДОВ, изразяваща се в неоснователни действия при съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На първо място, в случая не е налице фактическо действие, извършено в хода на административно-наказателното производство, а приведено в изпълнение волеизявление на актосъставителя, обективирано в АУАН, за задържане на ловен билет и удостоверение за подборно ловуване. Доводите на нарушителя в административно-наказателното производство, че това задържане съставлява по естеството си налагане на принудителна административна мярка, каквато не е предвидена в закона, подлежат на обсъждане в съответното производство за съдебен контрол на разглежданото волеизявление. В случая производството по обжалване на наказателното постановление е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Друго производство за съдебен контрол на незаконосъобразен административен акт, съобразно твърденията на Г. Дараджанов, не е инициирано и проведено. Недопустимо е в производството по ЗОДОВ да се извършва преюдициална преценка на влезли в сила административни актове или наказателни постановления, още по-малко когато са потвърдени от съда. Неправилно съдът е приел, че в причинна връзка с твърдяното противоправно поведение са настъпили вреди за ищеца в първоинстанционното производство. Този извод е необоснован, тъй като е базиран единствено на ненадлежно обсъдени свидетелски показания на приятелка на Г. Дараджанов, които не кореспондират с други доказателства по делото. Съдът не е отчел, че лицето е изключено от ловната дружинка скоро след съставяне на АУАН, поради което липсата на ловен билет не е била основната пречка пред него да ловува. Освен това съдът не е извършил преценка на свидетелските показания нито по отношение на периода, за който се отнасят, нито по отношение на способността на свидетелката да разграничи дали констатираното от нея чувство за срам и унижение, нервност, раздразнителност у приятеля ѝ са следствие именно от задържането на документите за лов, предвид държавната административно-наказателна репресия като цяло - образуваното административно-наказателно производство и законното задържане на ловно оръжие и автомобил. Не е извършена преценка дали твърдяните негативни преживявания не са нормално следствие от административно-наказателното производство, както и дали интензитетът на тези преживявания е надхвърлил нормалната степен на дискомфорт, присъща на законосъобразната в случая намеса на държавата в развитието на съответното обществено отношение. Касационната инстанция счита, че при събраните доказателства, наличието на такъв интензитет на негативни преживявания, който обуславя възникване на неимуществени вреди именно поради задържането на документите за лов, не е доказан. При липса на елементите на отговорността по чл.1 ЗОДОВ, тя не може да бъде реализирана. Искът за неимуществени вреди, като неоснователен, е следвало да бъде отхвърлен. Постановявайки частично осъдително решение, съдът е допуснал сочените нарушения на материалния закон и необоснованост касационни основания, водещи до неправилност на съдебния акт в тази част. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е присъдено обезщетение в размер на 2000 лв на Г. Дараджанов и съответно искът в тази част следва да бъде отхвърлен. При този изход от спора, на касатора Югоизточно държавно предприятие ДП се дължат съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 300 лв юрисконсултско възнаграждение и 16 лв държавна такса, съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,