Решение № 10966 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13295/2015 г.

Решение № 10966 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13295/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП срещу допълнително решение от 25.09.2015 г. по адм. д. № 2967/2014 г. на Административен съд С.-град, Т. отделение, 16 състав, с което е отхвърлено искането му за допълване на Решение № 5477 от 6.08.2015 г. постановено по същото дело. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния и нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за постановяване на ново допълнително решение при спазване на разпоредбите на чл. 173, ал. 2 АПК. Ответникът - "Е. Ф. 2005" ООД, представляван от адв. Д. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, съобразно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С обжалваното решение Административен съд С.-град, 16 състав е отхвърлил молбата на директора на дирекция "ОДОП" - С. за допълване на Решение № 5477 от 6.08.2015 г. по адм. д. № 2967/2014 г., с която е поискано на основание чл. 173, ал. 2 АПК да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Според решаващия състав разпоредбата на чл. 160 ДОПК изрично регламентира правомощията на съда при оспорване на ревизионни актове, поради което в случая не намира субсидиарно приложение нормата на чл. 173, ал. 2 АПК. Съдът няма правомощие да връща преписката на компетентния орган за ново произнасяне, когато се касае за ревизионни актове, дори и когато е обявил нищожността на такъв. Решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. С решението, чието допълване е поискано, Административен съд С.-град, 16 състав е прогласил нищожността на Ревизионен акт № 2141300699 от 12.07.2013 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП С., поправен с РАПРА № 1345849 от 23.08.2013 г., потвърден с Решение № 165 от 27.01.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. С. Приел е, че РА е издаден от некомпетентен орган в хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г./. Върховният административен съд в настоящия състав на Осмо отделение счита, че законосъобразно съдът е отхвърлил молбата на касатора за допълване на Решение № 5477 от 6.08.2015 г. по адм. д. № 2967/2014 г. с искане да бъде указано изпращане на преписката на съответния компетентен административен орган и да бъдат дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Както правилно е посочил решаващият състав, правомощията на съда по контрола за законосъобразност на ревизионния акт са уредени в специалния процесуален закон (ДОПК), който предвид изричните разпоредби на чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК не предвижда възможност за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК изрично регламентира, че предписанието на ал. 3, (когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона) не се прилага за ревизионните актове. Когато се прогласява нищожност на РА, последиците са свързани с неговата липса в правния мир, но съдът отново няма правомощие да върне преписката на органа, издал акта или на компетентния приходен орган, тъй като това не е предвидено в ДОПК. Предвид съдържащата се уредба в ДОПК, не са налице предпоставките за субсидиарно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК. В този смисъл е и практиката на Върховен административен съд по адм. д. № 7387/2009 г., адм. д. № 1170/2015 г., адм. д. № 5228/15 г., адм. д. № 109/2015 г., адм. д. № 5013/2015 г. и други. По така изложените съображения, не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,