Решение № 57 от 12.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 798/2017 г.

Решение № 57 от 12.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 798/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Ю. от [населено място] извор, общ. А., обл. К., чрез процесуален представител адв. С., срещу решение от 28.11.2016 г., постановено по гр. д. № 156/2016 г. на Окръжен съд-Кърджали в частта, с която след частична отмяна на решение от 08.07.2016 г. по гр. д. № 1151/2015 г. на Районен съд - Кърджали, е отхвърлен предявения от Н. А. Ю. срещу [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл. 200 КТ за размера над сумата 8 000 лв. до 30 000 лв. Касационното обжалване е допуснато с определение № 553 от 22.06.2017 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че с въззивното решение въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди представените по делото относими към спора доказателства, е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 78 от 19.07.2016 г. по гр. д. № 355/2016 г. на ВКС, II г. о., решение № 119 от 04.06.2015 г. по гр. д. № 1269/2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр. д. № 241/2011 г. на ВКС, I г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът [фирма], в писмен отговор, приподписан от адв. П., оспорва жалбата като неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Представя писмена защита. Ответникът [фирма] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С първоинстанционното решение [фирма] и [фирма] са осъдени солидарно да заплатят на Н. А. Ю. сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на получено професионално заболяване - "въздействие на вибрации - вибрационна болест от локално вибровъздействие /костно-ставен/ синдром, вегетосъдов синдром и слухово-вестибуларен II-III ст., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.09.2012 г. до окончателното й изплащане. Претенцията е отхвърлена като неоснователна в останалата част до претендирания размер 40 000 лв. С въззивното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от Н. А. Ю. срещу [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл. 200 КТ за размера над сумата 8 000 лв. до 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване "въздействие на вибрации - вибрационна болест от локално вибровъздействие /костно ставен синдром, вегетосъдов синдром и слухововестибуларен II-III ст". Установено е, че Н. А. Ю. страда от професионално заболяване "въздействие на вибрации - вибрационна болест от локално вибровъздействие /костно ставен синдром, вегетосъдов синдром и слухововестибуларен II-III ст", което е в причинна връзка с изпълняваната от него работа на длъжност "подземен миньор" в [фирма] и [фирма], което е установено по предвидения в закона ред - чл. 61 и сл. КСО и Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, съответно с Експертно решение № 2055 по зас. № 133/11.09.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ [фирма] - [населено място], потвърдено с Експертно решение № 0542 от зас. № 104/16.07.2013 г. НЕЛК по нервни болести. В исковата молба ищецът претендира солидарно осъждане на ответниците за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които търпи и ще продължава да търпи от професионалното заболяване. С представеното с исковата молба ЕР № 2055 от 11.09.2012 г. на МБАЛ [фирма] К., срокът на определения процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане е за три години до 01.09.2015 г. В хода на първоинстанционното производство с молба от 15.12.2015 г. /л. 101/ е представено и прието в с. з. на 16.12.2015 г. ЕР № 4254 от 09.12.2015 г. на МБАЛ [фирма] [населено място], за преосвидетелстване на заболяването с водеща диагноза "въздействие на вибрации", професионално заболяване "вибрационно болест от локално въздействие II-III ст. " - 50% ТНР и срок 01.12.2018 г. - за три години. При определяне размера на обезщетението правилно въззивният съд е приел, че следва да се вземе предвид степента за заболяването "вибрационна болест от локално вибровъздействие II - ри към III - ст.". Неправилно обаче е прието от въззивния съд, че след изтичане срока на определения процент намалена работоспособност с представеното с исковата молба ЕР на ТЕЛК не са налице данни за преосвидетелстване на въззиваемия съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, респ. данни за развитието на професионалната болест. В тази насока е представено и прието като доказателство по делото в първоинстнационното производство ЕР № 4254 от 09.12.2015 г. на МБАЛ [фирма] К., за преосвидетелстване на заболяването, което доказателство въззивният съд не е обсъдил в нарушение на процесуалните правила. Това е довело до неправилност и на извода на съда, че обезщетението следва да бъде присъдено до установения с представеното с исковата молба решение на НЕЛК срок на определения процент намалена работоспособност, като е посочено, че този срок е въведен с исковата молба, което обаче не кореспондира със съдържанието на исковата молба. След като страдащият от професионално заболяване е преосвидетелстван, преценката за бъдещите вреди ще се определи съобразно здравословното му състояние, констатирано при експертизата. /решение № 462 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 1304/2010 г. на ВКС, IV г. о./. Здравословното състояние на Ю. с отчитане прекратяването на професионалния риск /от 30.03.2012 г./ е проследено във връзка с последващото преосвидетелстване по повод заболяването с приет професионален характер. В приетото по делото ЕР № 4254 от 09.12.2015 г. на МБАЛ [фирма] К., за преосвидетелстване на заболяването с водеща диагноза "въздействие на вибрации", професионално заболяване "вибрационно болест от локално въздействие II-III ст. " - 50% ТНР, са отразени констатации обективно: оточни, имбирани и циатонични длани и пръсти. /+/ симптом на Л. Л.. Двустранна хипертроза по дланите. Вещото лице д-р Д., изготвило експертното заключение по делото, е уточнил в с. з. на 15.06.2016 г., че във втори към трети стадий на болестта се увреждат освен съдовата система и крайните окончания на нервите и съответно рецепторите; болките са първи и втори стадий; след това настъпва т. н. анестезия - загуба на функция при допир и на сетивност, които при ищеца ги има. Вещото лице е уточнило също, че патологичните промени в резултат на заболяването засягат мускулна, костна, нервна и кръвоносна система, като при ищеца най-изразени са промените в кръвоносните съдове на пръсти, оттам и отока и оплакванията; периферните нерви не са доста увредени, костната система е в начален стадий на увреждане, но има изразеност на вегетативно съдовите промени в крайните части на двете ръце - длани и пръсти. Действително, както е посочил въззивният съд, вещото лице е дало заключение, че при наличие на адекватно лечение в стадий II към III и труд без вибровъздействие и пренапрежение на опорно-двигателния апарат и съдействие от страна на болния, може да се постигне обратно развитие на повечето патологични промени, но видно от съдебния протокол, вещото лице е уточнило, че при посочените условия, ако ги спазва, ищецът би следвало да се подобри, но няма да се излекува. В експертното заключение е посочено, че началото на заболяването е постепенно, но след втори стадий заболяването еволюира и става хронично. Касае се за мъж, роден 1965 г., който в резултат на професионалното заболяване изпитва постоянни болки в горните крайници, намалена чувствителност и сила на захват на пръстите, затруднения в ежедневието. С оглед характера и степента на увреждането на здравето на Ю. и търпените от него болки и страдания в резултат от професионалното заболяване, възрастта му, медицинската прогноза, както и със съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, настоящият съдебен състав определя размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., който размер намира, че удовлетворява обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а в останалата част до обжалвания размер от 30 000 лв. претенцията е завишена. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК то следва да се отмени в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска по чл. 200 КТ за размера над 8 000 лв. до 25 000 лв., ведно със законната лихва и вместо него в тази част искът бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.09.2012 г. до окончателното й изплащане, а в останалата част въззивното решение трябва да се остави в сила. Въззивното решение следва да бъде изменено и в частта за разноските, като същите са дължими за разликата над 1250 лв. до 1 500 лв.. С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК на Н. А. Ю. следва да се присъдят направените разноски по делото в настоящата инстанция в размер на 834,55 лв., а същият следва да заплати на ответника по касация [фирма] сумата 204,55 лв., също за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на трудовия спор ответниците по касация-работодатели дължат заплащане на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 680 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение