Решение № 11889 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 410/2011 г.

Решение № 11889 от 27.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 410/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ТД на НАП - гр. Варна, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Красимира Терзиева, против решение № 2420 от 23.11.2010 г., постановено по адм. дело № 3292 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10-3852 от 19.07.2010 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е отменил заповедта, след като е приел за безспорно, че е издадена стокова разписка за сумата 4,44 лв., но след като няма плащане в брой, това не означава, че следва да се издаде и касова разписка и регистриране на продажбата. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против заповедта. Ответникът по касационната жалба - "Топ груп" ООД - град София, чрез процесуалния си представител - адв. Щупалов, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10-3852 от 19.07.2010 г., издадена от директора на ТД на НАП - гр. Варна, с която на "Топ груп" ООД - гр. София, на основание чл. 186 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект", представляващ "Склад за продажба на минерална вода, натурални сокове и гранитогрес", находящ се в град Варна, бул. "Сливница" № 158, стопанисван от жалбоподателя, за срок от един месец. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че по делото няма доказателства за противоправно поведение от страна на дружеството, тъй като сам по себе си фактът, че е съставена стокова разписка за 4,44 лв., не обосновава извод за нарушение, доколкото в случая от значение е да се установи фактът на полученото плащане в брой, респективно на договореното плащане в брой, а доказателства за това не се съдържат в преписката. Обосновката за извод за наличие на нарушение, респ. нуждата да се запечата обектът, в който е констатирано нарушението, се базира единствено на факта, че стока на тази стойност е напуснала склада. Съдът е посочил, че именно този факт е удостоверен с издадената стокова разписка, което е свързано с водене на материалната отчетност на склада, но не при всяка изписване на стока от склада търговецът е длъжен да издава касова бележка, а само в случаите на плащане и получаване в брой на сумите. Посочил е, че в случая няма доказателства за постигната договорка между търговеца и получателя за плащане в брой, нито пък доказателства за получено такова плащане. На второ място, като доказателства за незаконосъобразност на наложената административна мярка съдът е посочил липсата на мотиви относно срока за налагане на ПАМ, което съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК. Приел е това нарушение за съществено, което също води до отмяната на акта като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда и отразени в мотивите на съдебното решение, както са възпроизведени накратко по-горе. Правилни са също така изводите на съда, че издаването само на касова стокова разписка не е доказателство за извършена продажба, получаване на сумата в брой или постигната уговорка между страните за продажба. Другият спор по делото касае липсата на мотиви в обжалваната заповед за налагане на ПАМ, включително относно продължителността на наложената мярка, което съдът е приел за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и което обуславя незаконосъобразност на заповедта. Изводите, до които е достигнал първоинстанционният съд, са правилни и се споделят от настоящия състав. В разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Това означава, че заповедта представлява индивидуален административен акт, който следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определил максималния срок, посочен в закона. Предвид изложеното обжалваната заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила относно съдържанието й, както и при несъответствие с целта на закона. Като е достигнал до същия извод и е отменил заповедта, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. На ответника по касационната жалба претенцията за присъждане на разноски е основателна, поради което ТД на НАП град Варна следва да заплати сумата от 80 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,