Решение № 14344 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5301/2017 г.

Решение № 14344 от 27.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5301/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Десита-97 ЕООД - гр. С. срещу решение № 421/19.01.2017 г., постановено по адм. дело № 534/2016 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-22221415000198-091-001/18.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1827/03.12.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 96 969,40 лв. и лихви за просрочие в размер на 30 175,49 лв. В касационната жалба само се сочи, че обжалваното решение е необосновано и е постановено в противоречие с доказателствата по делото. Според касационния жалбоподател всички обстоятелства и факти по делото са кредитирани в негова вреда и това е довело до неправилни заключения и правни изводи на съда. Твърди се в касационната жалба, че обжалваното решение противоречи и на европейската съдебна практика по ДДС. Д. оплаквания не се сочат, Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се иска присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП чрез пълномощника си юриск. Кирилов я оспорва с искане за оставяне в сила като правилно обжалваното решение, както и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Десита-97 ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че в хода на ревизионното производство са представени само издадените фактури от доставчиците "МНД Инвестмънт" ЕООД с ДДС в размер на 20 080 лв.; от "И-Рент" ЕООД с ДДС в размер на 5 093,80 лв.; от "КММ Трейд" ЕООД с ДДС в размер на 70 456 лв. и от "ВИП С. И." ЕООД с ДДС в размер на 1 339,60 лв., но не са ангажирани никакви доказателства за реалността на извършените доставки на канцеларски материали, ролна хартия, кафе, ПДЧ и проектантски услуги. Според съда само от представените фактури не може да се направи извод за реално осъществяване на процесните доставки. От съдържанието на фактурите съдът е счел, че не могат да се индивидуализират стоките, тъй като описанието им е общо и няма приложени описи. За доставките на стоки съдът е установил, че във фактурите липсва отбелязано количество, нито други индивидуализиращи данни, а по доставката на проектантски услуги не са представени според съда доказателства нито за тяхното възлагане, така и за тяхното изпълнение, съотв. приемането на това изпълнение. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че отказът на приходните органи на данъчен кредит, е законосъобразен, поради неизпълнение на условията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Обжалваното решение е правилно постановено. Основна предпоставка за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25 ЗДДС е реалността на доставката на стоки и/или услуги. За разлика от чл. 6, ал. 1 ЗДДС, който изисква за реалността на доставката на стока установяването на прехвърлено право на собственост, чл. 14, § от Директива 2006/112/ЕО регламентира, че трябва да се установи фактическото разпореждане със стоката, което означава наличие на доказателства за предаването й, а не за прехвърляне на собствеността, което означава, че не е необходимо да се установява, че доставчикът е собственик на стоката, а само че тя е в негово държане. Относно доставката на услуга чл. 9, ал. 1 ЗДДС и чл. 24, § 1 от Директива 2006/112/ЕО няма различие в дефинициите. При всички случаи при доставка на услуга следва да се установи извършването на услугата и предаването от доставчика на получателя на резултата от нея. В процесния случай нито по отношение доставките на стоки, нито по доставката на услуги, са изпълнени изискванията за установяване на реалното им осъществяване, което е било в тежест на жалбоподателя. Относно доставката на стоки - канцеларски материали, ролна хартия, кафе и ПДЧ като родовоопределени вещи е следвало да се установи от жалбоподателя по безспорен начин, че стоките са предадени от доставчика на получателя предвид изискването на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Такива доказателства обаче нито в ревизионното производство, нито пред съда са представени. Липсва и всякаква индивидуализация във фактурите, както правилно е приел и първоинстанционния съд, поради което от тях не може да се приеме, че е осъществено предаването им. По отношение на канцеларските материали липсва всякаква конкретизация, като във фактурите е посочено "по опис", но такъв не е представен. Индивидуализация липсва и за другите фактурирани стоки. Относно доставката на проектантски услуги обосновано съдът е приел, че липсват доказателства както за възлагането им, така и за изпълнението. Не са налице и доказателства за предаване резултата на услугата от доставчика на получателя. Всичко това е довело до законосъобразния извод у съда, че не е доказана реалността на фактурираните доставки и затова незаконосъобразно е упражнено от жалбоподателя материалното право на данъчен кредит. В негова тежест е било да установи наличието на реалното изпълнение на доставките, а това не е сторено, поради което изводите на съда кореспондират с доказателствата по делото. Въпреки поисканата от жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза, поради невнасяне на определения от съда депозит, тя правилно е заличена, поради което процесуалното бездействие в тази връзка и непредставянето на писмени доказателства, установяващи реалното изпълнение на фактурираните доставки, е довело до правилния резултат в обжалваното решение - отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Представените по делото копия от счетоводни документи не водят до други изводи, тъй като счетоводното отразяване при жалбоподателя на доставките, не представлява самостоятелна предпоставка по ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит. Обжалваното решение не противоречи на европейската съдебна практика, каквото неконкретизирано оплакване се съдържа в касационната жалба. В решенията си СЕС изрично посочва, че правопораждащият факт за правото на данъчен кредит е реалността на доставката, а такава по делото не е установена. В същия смисъл е и практиката на ВАС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено. Не са налице сочените касационни основания, тъй като решението е обосновано и са обсъдени доказателствата по делото, които обаче не водят до извод за реално изпълнени доставки на стоки и услуги. Предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд е длъжен да извърши служебна проверка относно спазването изискванията на материалния закон и предвид изложените по-горе мотиви следва да се приеме, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения при прилагането на относимия за правния спор материален данъчен закон - ЗДДС. Р. като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Кирилов, на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 3 801,45 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение